Одеве пуснах една тема за Сьоред Аршв темата на Левски, без да целя провокация или нещо от сорта, просто ми беше любопитно какво е мнението на "сините" ...обаче всъщност ми беше любопитно и какво ще се случи с мен и темата ми. Е, имаше някои хора, които си изразиха чисто и просто мнението и си признавам, че бяха повече отколкото очаквах. Обаче имаше и други - защо не пишеш с главни букви, защо пускаш тема във форума на Левски като си фен на Черно море, защо едикакво си - и накрая темата изчезна просто, защото не съм фен на Левски.... толкова ли е трудно да се приеме другия човек, различното мнение... всеки ли трябва да мисли по един и същи начин, за да бъдат нещата в комфортната зона и да бъдат нервите пощадени. Че иначе омразата веднага почва да обтяга нервите и да търси конфликта... пък като се има предвид, че такива се появяват сред феновете на един отбор, какво остава за главоболията, които ни причиняват "чуждите" фенове. Ама на може всички да са фенове на Черно море, Лудогорец, Черноморец, Литекс, Левски или ЦСКА - тогава щеше да е баси скуката. Ама вместо противника да го усещате като приятел и закачките да са приятелски, на преден план излизат злобата, омразата и комплексите. И като потрошиш кратуната на някого, или набиеш няколко дами - фенки на противниковия отбор да се чувстваш като герой, когато всъщност трябва да се срамуваш от това.... честно казано ми е малко трудно с всичко това, което виждам покрай себе си и вече се чудя само аз ли съм толкова "зле", че се опитвам малко мисъл да вкарам в това как трябва да бъдат нещата, а не просто да вървя по течението и да правя това, което всички правят... но лично аз предпочитам да вървя сам пълен с любов, отколкото с една тълпа озверели от злоба хора около себе си
ама днес осъзнах,че Омразата към съперника е по-силна от любовта към любимия отбор 
