По въпроса за самоубийствата, убийствата или просто изхвърляне на нещо през прозореца - това само показва доколко може да бъде изкривена психиката на човек. Тези действия не са породени от срам, а от разочарование. Колумбийски национал си вкарва автогол и привържениците го разстрелват. Като страничен наблюдател кое за теб би било срамно - автогола или това, че заради някакъв си футбол е отнет човешки живот. Пресен пример - в Бразилия съдия наръгва и убива футболист, след като му е дал червен картон, публиката разфасова съдията. От кое трябва да се срамуват бразилците - от червения картон, или от това че в страната им се случват такива извращения. Когато ценностната система е подменена, се раждат трагедии. Трагедия е и когато за един човек футболен отбор е по-ценен от семейството, близките.
По другия въпрос, ти сам казваш:
msm написа:И много ме е яд, когато заради един двама директори-собственици, които си играят игричките, се обвиняват състезателите.
Значи е възможно играчите да са добри, но заради далаверите на собствениците, резултатите да липсват. Според теорията за "другите начини на Тонев" от изминалия сезон пък, може играчите (да кажем и треньорът, освен тях) да са некадърни, но чрез действията на ръководството (директори, собственици) отборът да постигне по-предно класиране. За какъв клубен манталитет говорим тогава? И в двата противоположни примери собствениците определят бъдещето на отбора за година (примерно) напред. И това са интригите, далаверите, черното тото. Къде са сърцата, харизмата и манталитетът в цялата тази картинка?
Значи за хубавото - манталитетът ни, за лошото - някой друг, например собствениците?
Взимам си заплатата заради хубавия си манталитет, но като пропия всичките си пари продавачката на алкохол ще е виновна?
За мен изводът е, че ако да кажем един отбор има 26 титли, а друг 31 (примерно

), просто вторият е притежавал по-качествени кадри от противника (от директора, през футболистите, до чистачката) в продължение на 5 години повече. Всичко останало е в главите на феновете, техните очила и плюнки по форумите.
П.П. Когато любимият отбор печели, аз съм горд не защото има обективна причина за това - боли го фара останалия свят дали съм спечелил или загубил - а защото тази победа ми дава възможност аз сам да си съчиня такава причина лично за мене си. Когато говорим за отрицателните емоции, отново е въпрос на личен избор дали ще се поддадем на тях. Аз лично съм избрал да не го правя - просто поводи за гордост в България извън футбола няма много, поводи за отрицателни емоции обаче се намират доста често. И въпреки това, някои гледат футбол, само за да псуват и чупят. Това не го разбирам, би трябвало да са много щастливи в останалата част от живота си, щом го правят. Обаче те не са. Така някак си балансът не излиза. Което ми говори, че са нещастници, а най-жалкото е в гнева си дори не осъзнават този факт.