Сега журналистите реват като хималайкси мечки, търсели Гришата, нямал право така да се държи с феновете на копикет-а от Москва.
Въпросните четирибуквени фенчета пък реват и те на умряло, Гришата ги бил предал, щял да види какво щяло да му се случи.
Стоичков пък ходи като препикано мушкато, този гнусен предателски плъх.
И на всичкото това, аз и другите оранжеви стоим и с усмивка налице кимаме ясно и отсечено, изключително доволни от развоя на ситуацията. Не толкова дето Гришата остава при нас, футбол е имало и ще има и след него, а поради изключителната ирония на съдбата, която за пореден път доказа, че си знае работата. Единия се кле във вярност и обясняваше как щял да сглобява шампионски отбор в Ловеч и само 2 дни след това замина за София, другите пък преди няколко години искаха да събарят стадиона като коронясахме Левски, сега са готови да се наведат доземи пред "микренското джудже", "наркомана" и "шанаджията", който изведнъж се превърна в "добре облечен бизнесмен".
Истината, червени другари е, че в момента ситуацията е с вашите камъни по вашата куха квадратна комунистическа чутура. Готови бяхте да закриете и обезобразите не един, а ДВА отбора - Литекс и Етрополе - които общо на България в последните 5 години са дали толкова национали, колкото хора не са ви минали през селекциите. И това само и само в името на това да спасите марката, историята и ПАТЕНТА, иначе казано отново да минете метър след пословичните ви и нечувани в съвременната футболна история машинации, лъжи и шикалкавене, от което цяла футболна България е пропищяла. В крайна сметка обаче това НЕ ХВАНА ДИКИШ.
Просто наглостта ви няма граници. Готови сте да се нагъзите и на Ким Чен Ун само и само да спаси посмешището, което представлява вашия отбор. Това последното го казвам във връзка с някакви мнения които четох на червени болни мозъци призоваващи за КОНТРА-ПРОТЕСТИ срещу протестите, че да можел Гришата да дойде



Истината е, че чак сега разбрах защо левскарите пеят песните, които пеят срещу вас, както и защо ви мразят и в червата. Просто нямате и капка морал

Затова, братя и сестри, призовавам ви в днешния ден да вдигнем тежки чаши в наздравица за българския спорт. За него има надежда, щом и последната отломка комунизъм изглежда да е на едно леко побутване от падането в пропастта на историята. Е, аз предлагам да не я бутаме, а с мощна засилка да и играем един брутален шут в задните части - да покажем за последен път какво мислим за "носителя на социалистическия дух и морал"
