Мнениеот desso » 25 юни 2012 22:53
Не мислех да се включвам в тази без мислена дискусия но се провокирах от някой пловдивски фенове на Ботев .Честно да си призная досега ми беше все тая дали си празнуват 100 , 200 или 300-та годишнина но поне да имат доблеста да си признаят че официално Славия е най-стария клуб но не те държат да убедят дори и славистите че те са най , най ...Както и да е поствам част от книгата архивите на Пловдив на техния месия Алваджиев , с тази част те се гордеят и твърдят че това е едно доказателство че са основани 12година , за мен лично според описанието на Никола става пределно ясно че това е едно махленско-детско отборче съставено от деца на възраст между 10-12годишни което макар и да носи името Ботев няма как да е основоположникът на спортен клуб Ботев Пд .Не смятам да коментирам и откровената лъжа на Никола където споменава че те са първия футболен клуб не само в Пловдив но и в България , това ми дава основание да се съмнявам и в другите му писания но дори да кажем че са достоверни то ми дават още основания да смятам че не март 1912г е рождената на Ботев.
Ето какво пише в своята „Пловдивска хроника“ Никола Алваджиев относно създаването и първите стъпки на „Ботев“ Пловдив:
„В 1911 година бе започнало да се говори из града за някаква нова игра „футбал“, или както я наричаха „ритни топка“, която възпитаниците на френския колеж „Св. Августин“ вече играели. Ходехме да ги гледаме. Стояхме с часове захласнати, не откъсвахме очи от играчите. Как потрепваха детските ни сърца, когато топката по някаква случайност излизаше от чертата на игрището и попаднеше между нас! Онзи, който я улавяше, я отнасяше внимателно, боязливо, сякаш свещенодействуваше пред някакъв идол, и със страхопочитание я подаваше на някой от играчите. И някак неусетно у нас, хлапаците, се зароди горещото желание да започнем да играем и ние. В махалата закипя – разговори, предложения, копнежи, отчаяние, надежди. Най-после взехме решение да основем дружество, да съберем пари и си купим вътрешна топка (плондер). Външна вече имахме. Уши ни я един обущар безплатно, за хаир (Стефото, така се казваше той).
"В началото на месец март 1912г. групичката от двадесетина момчета, живущи предимно откъм северната страна на Бунарджика, ул. „Изворна“ (днес ул. „Ген. Д. Николаев“), в Орта мезар, в Мараша, сложихме основите на първото футболно дружество „Ботев“, първо не само в Пловдив, но в България. Състави се учредителен протокол, избра се настоятелство с председател Стоян Пухтев, подпредседател Ненко Пенелов, секретар Петър Делев, домакин Теню Русев, членове Никола Алваджиев, Димо Сидеров и Асен Мерджанов. В скоро време домакинът започна усилено събиране на „членските вноски“ (по няколко стотинки), но все още не можехме да си купим плондер. Намерихме му колая обаче – вмъкнахме в топката един свински мехур, надухме го с уста, защото нямахме помпа и...футболният сезон в Пловдив бе открит!
За игрище ни служеше плацът на 21-и п. полк, дето е днес Зеленчуковата борса. Всичкото си свободно време прекарвахме там, уроците почнаха да понакуцват. Важното бе – идеята! Понеже нямахме противници в лицето на друго дружество, играчите се разделяха на два „тима“ (отбора), за очертания на вратите поставяхме дрехите си, ритахме топката безсистемно, без правила, без съдия. Екипът на играча – дълги панталони, вехтички, бос, друг със скъсани, продънени обуща, които дотогава са седели захвърлени в някое кюше, трети обуваха ботуши, а един, за по-голям салтанат, слагаше...шпори!
Така протекоха първите месеци от живота на спортното дружество „Ботев“. После то започна да се движи по релсите на организираността. Направихме няколко срещи с колежаните, които от сърце ни помагаха, като ни показваха начините на игране и ни записваха някои от правилата. Топка все още нямахме, та грях не грях, откраднахме една от нашите приятели. Те разбраха, но се направиха на слепи. Обичаха ни тези момчета. Па и повечето от тях бяха синове на паралии бащи, та за тях бе лесно да си поръчват топки чак от Франция. "