покъртителен момент от съдбовната среща между България и Черна Гора!
в центъра на снимката стои младо момченце, което е издигнало култовия лозунг "Българи Юнаци" за подкрепа към националите ни, истински символ на неспирната обич и подкрепа на народа към отбора му!
в ляво на снимката виждаме друг младеж на зряла възраст, който е насочил поглед към лозунга и в изражението можем само да прочетем, че нещо се съмнява първо на терена да има някакви българи и второ те да са юнаци!
зад момченцето с лозунга забелязваме трима господа, които с поведението явно показват, че това което се случва на терена е напълно безинтересно за тях!
но това, което наистина раздира и придава драматизъм на картината е физиономията на малкото момченце! в нея може да открием една дълбока болка, едно объркване, едно отчаяние! изражение показваща загуба на нещо, което вече никога няма да се върне! дали това е надеждата и вярата в националния отбор, в самия спорт?
собственоръчно направения лозунг все още е високо вдигнат от младия рицар на печалния образ и само можем да се молим душата му да се пребори с отчаянието вселило се вътре, след такава игра на отбора му!
аз ще се моля в погледа на това момче да се появи радоста и оптимизма, ще се моля и за всички нас, защото едва ли като се погледнем в огледалото след мач, като снощния, сме изглеждали по различно!
ПП: ееех ако бях поет сигурно щях да успея да пресъздам по-добре драматизма в тая снимка
Предполагам тия двамата отзад играят карти или нещо подобно. А момченцето наистина изглежда тъжно 
