Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
Red_Neck написа:Опорните точки се следват като по учебник
Не виждам какъв е проблема 
Само с обиди и квалификации не става Така ставате за смях. А наистина не виждам аргументи в подкрепа на обратното твърдение 
Аз си казах моята теза. Ако едните са опълченци, значи и другите са опълченци. Ако са сепаратисти, значи и другите са сепаратисти Защо едните ги квалифицират като опълченци, а другите като сепаратисти 
Само защото са си наши ли delqnski47 написа:Трябва да има бой до посиняване
urkoto написа:Господа, слушайте какво ви говори Уреца, прав е Станко. И Уреца не харесва Путин (макар че е цвете пред маймуната Обама) и Русия като цяло, обаче в случая ония са прави. Не може маймуняка Обама в комбина със Сорос да бута законно избрано правителство чрез революция, да се назначава правителство без избори и да се бута държавата към гражданска война, а като се счупи стомната да е виновен Путин.
Путин отиде да си защити интересите, базите и тръбите. Това беше ясно и на малките деца, че ще стане. Всичките тези жертви до момента трябва да тежат на съвестта на рептило-илюминатската паплач населяваща Белия дом и сградата с вид на сатанински символ
Не всички документи, касаещи войната, са известни на широката общественост. Действително се създава едно автономно българско княжество, но се пропуска да се подчертае, че то е васално на Турция, ограничено е по територия и не е суверенна държава. В самия Санстефански мирен договор е записано, че той е прелиминарен, тоест подлежи на ревизия от Великите сили, която се случва няколко месеца по-късно в Берлин. Русия започва войната под натиск. Политически, икономически и финансово империята не се е възстановила от последиците от Кримската война. През 70-те години на 19-и век в Русия се провеждат и буржоазни реформи, които струват скъпо. Тези факти се отчитат от руския императорски двор. В основата на намесата на Русия на Балканите стоят българските освободителни движения, които налагат военния изход на Източния въпрос. Русия е притисната – от една страна част от нейната доктрина е “освободителната” мисия спрямо балканските народи, от друга – Великите сили са и дали мандат да наложи, включително и насила, реформите, които Османската империя трябва да проведе съгласно решенията на Цариградската конференция. Ако в тази ситуация Русия не започне война, може да загуби влиянието си на Балканския полуостров – това признава и граф Милютин в докладна записка до Коронния съвет на императора, проведен през 1877 г. Проблемът при тази война е, че съдбата на българския народ отново е разглеждана само като средство за разрешаване на Източния въпрос.
Русия разглежда разрешаването на Източния въпрос като общобалканска акция, в която трябва да участват всички балкански християнски народи. Русия привлича румънци и сърби като съюзници, но за наша сметка – като ги компенсира с изконно български земи. Така се създава и добруджанският въпрос – българите в Добруджа са разделени от една изкуствена граница, плод на руските имперски интереси. Русия предоставя Северна Добруджа на Румъния като компенсация за участието й във войната /което безспорно е значимо/ и за сметка на загубената по силата на Парижкия мирен договор Южна Бесарабия. Особено показателен е фактът, че през 1878 г. самите румънци не искат Северна Добруджа. Те осъзнават, че там нямат свое население. Много са интересни дебатите в долната камара и сената на румънския парламент. В тях се посочват и други аргументи – че това е изостанала територия и след като няма икономическа полза защо трябва да се развалят приятелските отношения с българския народ, като се откъсва негова изконна земя. Румънските политици от всички партии тогава са против размяната на територии, натрапени от руските интереси.
Друг капан, заложен от Русия с “освободителната” война, е съдбата на Западните български земи. Това понятие не бива да се бърка с днешните Западни български покрайнини. Говорим за цялата територия около Ниш, Пирот, Лесковец и долината на река Българска Морава. Сърбия се намесва във войната, когато изходът й е вече решен – след падането на Плевен. Трябва да отбележим, че сърбите получават покана от Русия много по-рано. Но, имайки горчивия опит от неуспешната война с Турция през 1877 г., Сърбия предпочита да изчака и да се намеси, когато печалбата е сигурна.Сърбите не водят сражения с турски войски, които след настъплението на Предния отряд на ген. Гурко се оттеглят бързо на юг. Крайно време е българската историография да признае очевидната истина за сръбското участие във войната, а тя е, че сърбите са окупатори на български земи. Нещо повече – сръбските войски, настанили се вече във Видинско, Кулско, Брезнишко и Пернишко, не желаят да се изтеглят въпреки че тези райони след сключването на мира вече са част от Санстефанска България. Налага се временното руско управление да изпрати войски, за да принуди сърбите да си тръгнат.
Русия действа спрямо България по схема, която прилага към териториите в близост до проливите, които тя се стреми да овладее. Ако се водят войни за откъсване на тези земи от Османската империя, на населяващите ги народи не се дава пълна свобода. Създават се някакви автономни, полусвободни държави, в които Русия има изключително силни лостове за въздействие. След няколко години, когато възникне удобният момент, се преминава към ограничаване на тази частична свобода, за да се стигне до превръщането на тези територии в част от Руската империя. В България механизмите за въздействие са ярко изразени в армията. Тя е изцяло под контрола на руските офицери, които по време на Съединението са изтеглени по заповед на императора и нашата млада войска остава без висши командни кадри. В българската история тази схема се развива по следния начин: По време на режима на пълномощията по молба на княз Батенберг Русия изпраща свои офицери, които поемат всички лостове на властта в България. През 1883 г. един от тези генерали – Соболев, подписва конвенцията за руския окупационен дълг. Русия, разширявайки своята власт в княжеството, си гарантира, че България ще бъде дългосрочен неин длъжник, плащайки в буквалния смисъл за освобождението си. Съединението обърква плановете на Русия и прилагането на схемата. Тя се обявява категорично против, защото възниква опасност да загуби влиянието си. Руският посланик в Цариград Нелюдов се опитва по дипломатически път да предизвика турска интервенция в Източна Тракия. На 9 август 1886 г. под контрола на Русия се извършва преврат срещу Батенберг. Той е осуетен от своевременната намеса и идването на власт на Стефан Стамболов и истинските български патриоти, които го подкрепят.
CTAHKO написа:Red_Neck написа:Опорните точки се следват като по учебник
Дай аргументи и факти и ни опровергай
europefan написа:Съпоставката е меко казано неудачна. Не може да се сравнява случващото се в Украйна и национално-освободителното ни движение. Българите сме искали да възстановим държавата си, която е била унищожена от едно ниско културно племе, което за 500 години не е съградило нищо, а само е рушило и ползвало. Леко е наивно да се ползват съвременни понятия и разбирания за исторически епохи, нямащи нищо общо с днешната. Ако го направим, то няма как да се каже, че опълченците са се борили срещу законната власт, защото тя не е била закон,на, а наложена с война и агресия.
А за Украйна - исторически Русия няма никакво право да претендира за тези земи, те не са руски. Това, че интернационалът ги е направил руски не променя нищо. Да сте чували нещо за Киевска Рус (не Русия)?
Това ли е законната власт на Украйна Иначе никой не иска присъединяване на Украйна към Русия, дори и самите опълченци Ако искаш да направим хронология от къде тръгнаха нещата и какви са причините И защо руското малцинство в Украйна, което е около 30%, е длъжно като нас да търпи и чака 500 години да му нарушават правата, да го мачкат и изтребват delqnski47 написа:Трябва да има бой до посиняване
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта
