ros написа:Пръстите ми още треперят върху клавиатурата от вълнение след нещастната загуба от Куба... И е много трудно да напиша и опиша това, което чувствам. Но искам да задам един въпрос към всички. Уважаваме ли труда на другите? Способни ли сме да кажем браво дори за неуспех? Научихме ли се да оценяваме чуждите усилия?
Да... емоциите са хубаво нещо, но разумът още по-хубаво. Защото сега лесно ще упректем Тошко за "онази" топка, защото много ще кажат "този Матей как остави два поредни сервиса да паднат до него", защото ще се намерят и хора да дадат акъл на Пранди защо не пусна Цецо например....
Аз знам едно ВСИЧКИ СЕ РАЗДАДОХА И ИМ БЛАГОДАРЯ... Тях дори ги е яд с пъти повече от мен, но АЗ СЪМ ГОРД С ТЯХ.
ТОВА Е ИСТИНСКИЯТ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР. Колкото и да ми се искаше да играем на полуфинал, знам че ТЕ направиха всичко по силите си да ми осигурят и такава емоця... Неуспяха - да. Но ТОВА Е МОЯТ ОТБОР дори и да останат осми. Защото Андрей играе с херния и се хвърля като лъв, защото Матей показа на всички как се плаче за България, защото Тошко сбърка няколко пъти но се вдигна и продължи напред.
Да .... Продължи напред е хубаво мото. Иска ми се много хора да разберат, че трудът не винаги се възнаграждава реално, но трябва да се оцени реално
Много точен коментар. Абсолютно съм съгласен с автора. Само искам да добавя, че това което направиха нашите е пак голям успех. Вече се забелязва едно постоянство, сега на всички турнири, които участваме, а те са абсолютно всички (ВЕЧЕ НЕ ПРОПУСКАМЕ ГОЛЯМО ПЪРВЕНСТВО) сме в топ 6, с някои изключения топ 8. А преди какво беше? Играем на един турнир, стигаме случайно или не до медал или до по-почетно място и после 2-3 години даже и на европейско не участваме. А сега дори и квалификации не играем, защото сме световна волейболна сила, сред шестте най-силни и постоянни държави. Ето това е! Нека оставим Пранди да завърши олимпийския цикъл, да видим следващата година в Световната лига, на европейското, че дори и на Световната купа, какво ще бъде представянето ни и тогава вече ще правим равносметки, но каквото и да стане, вървим по правилен път. Реално погледнато преди Мартин Стоев, волейбола беше на кота 0, след 1997-98 година. Сега вече започна израстването.
И накрая едно голямо благодаря на момчетата, и нека ни зарадват с още две победи на това световно първенство.