Мнениеот Weingro » 20 авг 2009 10:14
Защото, колкото и изтъркано да звучи, всеки мач си е сам за себе си. Пък и все пак, когато бием, поне аз се дразня, като слушам тия прехвалвания за победите срещу Дери и Сант Хулия, но победата си е победа и човешкият дух е по-спокоен и с пренебрежение посреща такива венцеславения. Най-много да кажеш едно "чак пък толкоз..." (Само много се смях на думите на Любо Пенев, че Дери се били "отървали" само с един гол. Мъчиха го тоя гол 90 мин и едва го вкараха, ама нейсе, нали биха.)
Но като паднеш... Проблемът е, че снощи не просто загубихме мача. Проблемът е, че ПАДНАХМЕ, защото не играхме добре. Когато Барса ни би 5:0, играхме с пъти по-добре от снощи, както и в останалите мачове от ШЛ тогава.
Най-много ме е яд, когато гледам как правят разни хубави финтове, хващат трудни топки, правят добри разигравания - и всичко това до линията на наказателното поле. И като стигнат там, и като почне едно чудене "сега какво да правим с тая топка...". СТРЕЛЯЙ! може да не влезе, но може и да вкараш гол. Но не, всички очакват да влязат с топката вв вратата. На снощния мач това особено важи за Георги Христов - стига добре с топката до наказателното поле или някой го намира на добра позиция и там започват мъките. Наляво, надясно, нагоре, надолу, на тоя, на оня и току виж, топката върната към Гошо Петков, вместо да се поти техния вратар....
САМО ЛЕВСКИ!