Целият бийф (кюфтеч) започна от това, че цитирах една изрезка от списание или вестник от преди доста години. Сега нещо не намирам линка, но въпроса беше, че въпросният лаладжия каза, че нямало начин Александър Джорджевич да е определял Кукоч като "най-великия"... Та, така...
Meжду другото съм чувал, че едно време във Видин по спортните площадки, не е имало момче без потник на Петрович. И през социализма се е гледал Партизан с Владе, Югопластика с Кукоч и Дино и Цибона с Дражен. Баскетбола бил направо извънземен, въпреки, че и едновремешният ни национален по баскетбол вероятно е бил силничък с Жоро Младенов.
Хърватските баскетболисти играха по-късно през юни същата година за Югославия и спечелиха Евробаскет в Рим, но политическото напрежение в страната бе вече налице. Баскетболният свят в бившата държава вече правеше планове за обединена лига за следващия сезон под диктовката на YUBA – наскоро формирана асоциация. Беше ясно, че тази трета среща между Югопластика и Партизан е последна в цялата история на баскетболна Югославия, а отборът от Сплит последният тим - шампион на тази вече бивша страна.
Ден след мача, Александър Джорджевич – гард на Партизан през това време говори пред вестникарското издание „Борба“ като каза следното: „Поздравления за Югопластика. Те са родени победители и имат шампионски манталитет. Мисля, че Тони Кукоч, въпреки че е само на 23 години е най-добрият югославски баскетболист за всички времена.“
Не съм сигурен дали Джорджевич мисли по същия начин сега, но познавам много хора, които преди 22 години щяха да сложат подпис под всичко казано от него. Божидар Малкович, треньорът-създател на легендарната Югопластика не желае да сравнява Кукоч с играчи от различни поколения, но подчертава: „Тони Кукоч е най-добрият играч, който аз съм тренирал. Огромен талант, можещ да играе на всичките пет позиции. Той спечели и всички възможни титли.“
