badboy95 написа:Betchualeng Arnaikem написа:Диктатурата е ясно, че идва с натиск почти винаги. Ако някъде дойде след избори то тя се задържа и укрепва с бой.
Как се разбира дали един народ е готов за демокрация.... хмм това става ясно когато народа не само свали поредния диктатор, но успее да организира що годе приемливо управление след него, вместо да "короняса" поредния тиран.
Пример би бил Франция: първия им опит за "демократично управление" се трансформира в нечовешка диктатура на Робеспиер, Марат и компания. Логично идват новите монархически периоди и диктатурата на Наполеон. Защото не са били готови за друго, събитията след Революцията го показват. След ерата на Наполеон народа явно малко поумнява, избира преходен вариант. Той не трае дълго, но е факт - конституционна монархия, следват втора, трета и т.н. републики. Постепенно политическата система в страната се регулира до едно ниво, що годе приемливо за населението като цяло. Тук следва да отбележа, че явно французите си нямат чак толкова доверие, тъй като съвременната система (петата република) дава правомощия на президента, които са по-широки от властта, с която той разполага преди това.
Както виждаш там има тирания, революция, която се превръща в тирания, нова еднолична власт, конституционна монархия, парламентарна демокрация и сега - президентска република. Не са стигнали дотук за ден-2, Френската революция (първата) идва през 1789 година а сегашната система е утвърдена едва в края на 50те години на 20 век, тоест са търсили своята форма на управление почти 2 века.
И въпроса: кой контролира диктатора? Ами очевидно не го контролират. Именно способността на хората да контролират управляващите, да успяват да им потърсят сметка и т.н. е един от признаците, че властта се трансформира от еднолична в обществена.
Всичко това е набързо нахвърляно и нарочно дадох пример, който можеш да провериш в детайли. Ако това не го разбереш (след като разгледаш примера) няма и смисъл да пиша по въпроса, поне на теб.
Аз го разбирам това, но не смяташ ли, че светът като цяло е преживял достатъчно и много от хората не заслужават да изживеят живота си под един диктаторски режим. А и ако трябва да говорим специфично за България, ние си имаме предостатъчно житейски опит и култура, това което ни липсва е силно образование и ценностна система, които, за мен, от десетки години нарочно биват отслабвани от политическата класа и тяхното обкръжение.
Думата е много, не достатъчно. Достатъчно ще е когато хората премахнат диктатури и помии.
И още нещо. Аз съм сигурен, че всяка, абсолютно всяка що годе демократична държава в света може при определени обстоятелства да пропадне до тоталитарна, еднолична или еднопартийна власт или да изпадне в анархия и диващина и това да стане нормално за хората в пъти по-бързо отколкото са стигнали до човешко управление.
Просто човека е такова животно и затова околодемократичния баланс е изключително крехък.
