Странджата написа:Някои не разбират, че Вазовият "голям наратив" е исторически както обусловен, така и ограничен. Други все още не могат да различат метафора от научен термин. Трети си мислят, че функцията на историяте е да внушава "национална гордост", а не да подкрепя развитието на критическа- т.е. оценъчна мисъл. Ако историята в училище трябва да учи да мислиш, няма място за еднозначни твърдения и за факти, подбрани с определени идеологически нагласи.
Да се спори с хора, които са сигурни, че истината трябва да е "опакована" в училищните учебници, е излишно. Просто разликите в подхода към предмета на спора са непреодолими.
Прав си за "критическата мисъл", но това е идеалният случай, а той е само на теория. Историята и въобще хуманитарните дисциплини в училище - история, философия, литература и др. в момента във всяка една държава по света, без изключение, служат за възпитаване в духа на националната им концепция. Българските такива не са изключение, друг е въпросът каква е тази концепция. И докато в околните държави цялото население се възпитава в патриотарски дух, България не трябва да прави изключение. Трябва обаче да се заложи на двата елемента - националната гордост + оценъчната мисъл. Трябва и да се включат не само постиженията, а и пораженията и да се извлекат поуките от това. Но в държавната политика това не е засегнато, прави се на места, но само и единствено благодарение на просветителската мисия на изстрадалия български учител, която за съжаление е на изчезване, заради масовата емиграция на тези, които могат да го правят. Тук обаче вече влизаме в една друга област - държавната политика в образователния процес като цяло - а тя за България е катастрофална - не са набелязани най-важните цели, не се вземат адекватни решения, доколкото има не лоши идеи не се провеждат, а се зарязват веднага след вземането на парите и пр. и пр. Виж например програмата на икономическия и социален съвет на Република България или изследването на Отворено общество за училищата.