THE G.A.M.E написа:za nas e toj religiq написа:Българи са споменавани на БАЛКАНИТЕ от 5 до 7 век , къде другаде са споменавани с това име
По същото време, различните източници говорят за уногондури и кутригури в района на Стара Велика България !!!
Та къде се е създало това име в Иран ???? Стига сте втълпявали на хората безмислици! Уж ни интересували Българите , и тези които се наричали такива, пък говорите за някви племена които нямат нищо българско в тях
5-ти -7-ми век... Айде бре, кажи честно ?
Знаеш ли Бълхара, как са я наричали арабите, например ?
Ето така - Булгара.
Междудругото, само ние използваме
Ъ-то като втора буква в наименованието ни.
Другите народи не са могли да го произнасят тоя звук, днес също е така.
Така че, всички разновидности, като болгари, булгари, балгари, понякога липсват гласни, специфика на някои народи, като например при повечето "славяни", така се получават наименования, като благри, бугри и т.н.
Котригурите, утигурите, оногундурите и т.н. се споменават и като част от българите.
Имаме даже и наименования, като кучи-булгар, пупи-булгар и т.н.
Жалък опит да принизиш нашата история само до към 5-ти - 7-ми век.
Аре стига с тая ваща натрапваща "истинска" история! Булгара ама някой друг път
Нищо подобно няма от това което казваш
"Понятието „Балхара” на Димашки[1] всъщност се отнася за планина с твърде неясно разположение, започваща от Южен Хиндукуш, Кашмир, Северните части на Хималаите, и хребета Кайлас, на запад достига до Гуджарат и гр. Балкхор (сега село до гр. Патанкот, на границата между индийските щати Химчал-прадеш и Пенджаб), като вкл. и хребета Пирпанджал, а на изток – до стръмен проход наречен „Вратите на Китай”. Възможно е самото название Балхара, Димашки да е заимствал от по-северния планински район Болор / Балтистан. В описанието си за местоположението на планината Балхара, Димашки казва, че между нея и Китай (Чин и Мачин) се намира земята Таджех, с едноименна столица гр. Таджех (Tadjeh), която е голяма и силна държава. Тук става дума за Тибет, Тибетската империя Тубо (Tubo) 土番 или Туфан (Tŭfán) 吐蕃 (в еп. Тан, се е произн. thōb(h)wan), съществувала между VI и ХI в., а града Таджех е първата столица, крепостта Такче (Taktsé) намираща се близо до Лхаса (Lkhasa), в окръг Chonggyä. Той дава и следнато сравнително ясно описание. От планината Балхара извира река Манджур ханш (Manjur khansh) (в тибет. Мацонг – горното течение на р. Брамапутра, *kuanγ, khonγ – река), която тече между Таджех (Тибет) и Балхара, минава близо до земята Наджа и страната ал Хайзеран, или «Бамбуковата страна» и се влива в морето, наречено “Голям ал Маабр” (Бенгалския залив) като се разделя на 40 клона (делтата на Брахмапутра). (вж. в превода на Мехран, стр. 123) Тук под страната Наджа, трябва да се разибира царство Нанчжао (Nánzhāo) 南詔 (т.е. Южно Чжао, произн. в среднов. кит. е било nəmd(h)awh), съществувало през VIII-IX в., в съвр. Югозапеден Китай, разп. между пров. Съчуан, Тибет, Индокитай и Бирма. „Бамбуковата страна” Хайзеран (Khayzeràn) е Бангладеш[2]. Т.е. и дума не може да става за някакво отнасяне на северните части на Хималаите, които Димашки описва като “планината Балхара” с някаква мнима “българска прародина” в този район!
[1] Шамс-ад-дин Мухаммед бен Аби Талиб ад-Димашки (1230-1327 г.), арабски географ, най-известният му труд е „Космография” писан около 1300 г.: в превод на фр.език от А.Ф.Мехрен: Manuel de la cosmographie du moyen âge:
https://archive.org/details/manueldelacosmo00dimagoog[2] името може да се разгледа като двусъставно, от Банг (по-старото Бунг), в лушайски (бенгалски диалект) banglai – вътрешна стена от бамбук, bawng – бамбуков прът, ведийски (др.индоарийски) vanγśa, пенджаб. bahiņgá / vahiņgá, baņjh / vaņjh - бамбук и деш (desh) – страна. [[Digital South Asia Library. The Dictionaries on-line -
http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/index.html]] Бангладеш е известна с многото видове бамбук които растат там. Думата за бамбук е субстратна австронезийска, в езиците от Индокитай *banγ (`abanγ / tebanγ) – бамбук. (Старостин)
Мистификацията "Балх"
В редица свои публикации, специалистът по стопанска история, проф. Петър Добрев се опитва да докаже, че древните българи принадлежат към земеделската иранска общност, обитавала античната област Бактрия. Идеите му получават голяма популярност сред широката общественост и любителите на историята, но не и сред академичните учени. След първоначалната еуфория, по-трезвата преценка на фактите които посочва П. Добрев, сравнени с добре изучената история на тази част от Средна Азия се оказва, че те не могат да бъдат приети за коректно представени. П. Добрев твърди, че древните българи за 100% иранци и 100% уседнали земеделци, живеещи от най-древни времена в района на град Балх и историческата област Бактрия. За тях имало множество споменавания в „Махабхарата” като народа „бахлики”. По-късно, след като идват кушаните (роучжите / юечжи) – диви скотовъдци и номади, древните българи-бахлики са прогонени от Бактрия и се заселват в Кавказ, където предводителят им Вунд (Вънд) е фиксиран от арменския хронист Мовсес Хоренаци. Това е в общи линии т.нар. „Бактрийска хипотеза” която в България, започва да се цитира отчасти и от историци-професионалисти, приели я напълно безкритично.[1]
Какви са доказателствата на Добрев? Основно изхожда от чисто звуковото съвпадение гр. Балх / българи, респ. „бахлики”, както нарича древните българи в своите книги. След това цитира арменската география „Ашхарацуйц” от VII в., и споменатия в нея народ „булх”, чиято локализация е в района на Хиндокуш. Също цитира арабския автор Димашки, който споменавал областта „Балхара” също във въпросния район, „на запад от Таджех” което П. Добрев разбира погрешно като Таджикистан. Тези сведения свързва със съобщението на Михаил Сирийски, за преселението на българите от планината Имеон, която Добрев свързва с Памиро-Хиндокушкия масив в Средна Азия. Не на последно място Добрев цитира и китайските хроники, говорещи за държава Боло / Bolo 波洛 (средн. кит. „pā-lhāk”) в Средна Азия и най-вече основният му довод е за открит лексикален фонд, показващ близост с езика на съвр. „памирски таджики”. Оттук той започна да пише за „памирски” произход на българите и за прародината „Балхара край Памир”. В привеждането на своите доказателства, П. Добрев игнорира изцяло археологията и липсата на каквито и да е археологически сравнения е типична за неговото творчество. Уж кушаните прогонват „българите” от Бактрия, а като доказателствен материал за антропологичния вид на древните българи използва точно известните скулптурни кушански портрети от двореца в Халчаян (без разбира се това да се посочва). Лингвистичните му сравнения, въпреки някои интересни попадения, са лишени изцяло от сравнителен етимологичен анализ и са некоректно поднесени! Също е твърде далеч от историческата хронология на региона[2]. Що се отнася до Боло / Bolo , то отдавна е известно, както пише руският китаист А. Малявкин, че “Болу и някои други варианти на името се явяват транскрипции на топонима Болор / Болуй. Това е планински район на юг от хребета Каракорум, разположен по горното теченияе на р. Инд и в долината на р. Гилгит, отг. на съвр. Балтистан на север от индийския (сега в Пакистан) щат Джаму и Кашмир. Този топоним е късен и се появява след VI в. [[А.Малявкин. Танские хроники о государствах Центральной Азии. Новосибирск.1989 г., стр. 227-228:], [[П. Голийски. Българите в Кавказ и Армения (II-X в.) С. 2006 г. стр. 372]] В «Географията» и картата на Скития на Клавдий Птолемей, там където «Ашхарацуйц» посочва народа Булх, Птолемей е посочил народа Билти (Biltae), или жителите на Балтистан, които са смес между дарди и тибетци.
Има ли основание да виждаме в Балх непременно българският етноним? Такава връзка изобщо не съществува. Източноиранското Балх отразява западноиранското Бахди / Бахтри, което в древногръцка транскрипция звучи като Бактра – главен град на областта Бактрия. Самото древно название на Балх е Бахди (Baxdi)[3]. Но в индийската литература древният автор Панини (V в.пр.н.е.) съобщава за град Бахлика, явяваща се закономерна санскритска транскрипция на авестийското му название Бахдис, което обяснява и объркването на П.Добрев. Само че названието Балх не се използва от местното население до идването на кушаните[4].
напр. в една карта в негова книга е поставил названието „Царство Балхара” върху земите на Гръко-Бактрия (вж. „Балхара край Памир”. С. 2004, приложение).
Бахди / Baxdi е авест. ф-ма на ст.перс. baxtri, явно свързано с посоката запад или север, в пехлеви ābaxtār – посоката север, в перс. bākhtar – запад, в дард. ез. paścimā, санскрит pācī, apācī – заден и западен, в перс. abhar – заден. (25) В индоиранската традиция западът се свързва със заден, задно. Предполага се че това е свързано с миграцията им в източна посока, при което посоката „запад” е винаги отзад. Названието Балх (Бахло) се появява едва в кушанската епоха.
Затова говори и китайската транскрипция на името на града, използвана в “Хоу Хан-шу” – Пута 濮達, чиято възстановка в епохата Хан е: “bōkd(h)āt”, при евнетуално предаване на „r” – “bōkd(h)ār” или Бохдар / Бахдар, а не Балх."
