Хм. Все пак ще кажа българската. Защо?!
Вярно е, че има много глупаци в тази страна и няма период в който от идиотите да не зависи съдбата и. Освен Средновековието, може би... докъм 13-ти век. Но глупаците никога не са били мнозинство! Тази нация е родила изключително много умове... спрямо територията си и някои независещи... политико-географски особености.
Много често се казва, че сме силно разединени.
А всяко зло е за добро. Дали пък не може да се каже, че просто не сме овце?
На времето един идиот в Германия е казал: "Юруш! Да убием света!" и всички германци са го послушали...
Ако в България се е бил появил, все някой е щял да се намери да го пита: "Бе, чакай сега! Що след тебе, а не след мен? Що пък света, а не еди-що си? И ти въобще кой си, къде си?" Нали знаете? А за Бойко, ако някой пита... изчакайте следващите парламентарни избори.

Друг казва за гърците: "Улееее, как излизат и се борят..." Глупости! Къде спаха тея години?! Три рода за 40 години. Та те са в родово-общинския строй тея. "Късно е булка..." Жалко наистина - 14-та заплата замина. Тюх!
Волското търпение на българина също е нещо, което както може да се укори, така и да се похвали. Ей примера с Бойко и царя. Народът гледа. Наблюдава. Изчаква. Чуди се, може ли да се освинят тея повече и като му писне яко на кофата го праща в трета глуха.
А нашата самокритичност и вроденото ни чувство за хумор? То в тая страна без чувство за хумор ще се побъркаш. Колко германеца или англичани. Да не говорим за руснаци, ще посочат кривиците си? Няма да го видите това.

Това, което обаче не ми харесва е националната памет. Въпреки, че до Първата Световна война политиците пратиха на смърт стотици хиляди българи без смисъл, България изпрати в Ирак и Афганистан войници, за да загинат отново без мисъл. И тук обаче... може да се намери положителното. Предполагам...
Да! Срамувам се от някои мои сънародници! Но и съм горд с много други.
Заради това и обобщенията са малко едни такива... общи...
Другите, които харесвам са руснаците.
Подобно на нас и при тях качественото мнозинство се управлява от шепа боклуци. А казват, че не сме демокрации (където мнозинството доброволно се дава да е управлявано от малцинство...). Когато бях в Москва ми направи силно впечатление лицата на "москвичи"-те. Бе и те бедно живеят. И на тях не им е лесно. Бе, как не видях намусените, недоверчиви мутри. Тая маска, която всеки си слага у нас. И са културни. И много от тях качествено образовани...
Едно нещо обаче не ми харесва при тях. Може от Втората световна да е останало. Знам ли?! От руската мечка, че по-голяма няма и, че руските джуджета са най-високите джуджета. Или е от имперският период...
Дразнещо е.