Мнениеот Аврамов » 09 сеп 2016 20:37
ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ - ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ЮДЕИ, МАСОНИ, АМЕРИКАНОФИЛИ И ПОКЛОННИЦИ НА ЗАПАДА!
„Защо световните енциклопедии крият факта, че болшевишката революция е еврейска, а САЩ й акушираха?
Има достатъчно исторически източници, които доказват, че комунизмът в неговия болшевишки вариант не е руско изобретение. Нещо повече, руснаците са най-голямата му жертва. Върху 150-милионното население на една Православна християнска страна е извършен невероятен геноцид от чужди окупатори и това не се изучава в учебниците, а се крие от света. Цяла Източна Европа става плячка на този комунизъм десетилетия по-късно и отново истината се крие. Последиците от комунизма, който формално се разпадна през 1989 г. се разглеждат и сега в световната и българската преса като „руско влияние”, като руски опит за овладяване на света. До ден-днешен в общественото съзнание по света живее идеята, че руснаци са измислили и приложили гигантския социален експеримент, унищожил 66 милиона от самите тях. Невероятен абсурд, защото няма кой да извади на бял свят и да вкара в учебниците истината за болшевизма. Но ако в Русия тези, които са извършили болшевишкия преврат, са контролирали писането на историята, то защо в САЩ и Западна Европа не се изучава истината?
Отговорът е прост – защото болшевишкият пуч от 1917 г. е подготвен и осъществен с височайше американско съдействие. Да, САЩ акушираха на съветския комунизъм.
В Държавния департамент се пази архивен материал с номер 861.00/5339, озаглавен „Болшевизъм и юдаизъм” от 13 ноември 1918 г. това е доклад за болшевишката революция, в който се казва, че следните фирми и хора са замесени в това дело: „Якоб Шиф, банката „Кун, Леоб и Ко”, Феликс Вартбург, Пол Вартбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джеръм Ханауер, Гугенхайм, Макс Брейтън, Исак Селигман.” Все водещи еврейски имена от американския и европейския банков елит. Докладът подчертава, че няма съмнение, че тази група е инспирирала и организирала болшевишката революция в Русия…”
/Извадка от книгата „Бумерангът на злото” на В.Сидеров, София 2003 г./