diplomat написа:blue avalanche написа:diplomat написа:От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.
Последно 30 000 ли са убити(както писа по-горе) или 2730???
Айде като се определиш,пак ела...
2730 с ПРИСЪДИ, а останалите са убити от ръцете на безчинстващите превъзбудени душевно-болни партизанчета, които са обирали де що е имало частна собственост "уж" в името на държавата, ама голяма част е отишла в джобовете им, за да има с кво да се наливат и да плюскат след тва, шибаните свине. Слушай разкази на хората, които са потърпевши - не ми цитирай историята, която е написана от разни номенклатурчици, подлизурковци и гъзолизци на комунистите.
Преди Девети даже и присъди нямало. Колели са ги на място! Опъвали са им примката! Понеже са цивилизовани капиталисти.
Премиерът Александър Цанков иска възмездие. Строява генералите Иван Вълков и Иван Русев. Първият е военен министър, вторият - вътрешен. Двамата назначават за комендант на София капитан Кочо Стоянов. Директивата е "Око за око, зъб за зъб!".
Кочо организира групи за специално действие. Освен началник и шофьор те включват "майстор примкаджия" и черноработници, наречени "облаци". Командите тръгват по адреси още на 16-и вечерта.
Чукат, домакинът отваря. Да дойде за справка в полицията. Камионетка го откарва най-често в софийска казарма. Двама военни го водят в стая за разпит.
"Майсторът
примкаджия"
Илия Ковачев
разказва
какво се случва
по-нататък:
"Поставя се на един стол и срещу него сяда друг военен да води разпита. В момента, когато пита за името му или за други незначителни неща, например откъде имате този пръстен, военният, който води разпита, дава знак с ръка и веднага приготвените двама души с готова примка от връв за палатка надяват въжето на шията и го опъват в противоположни посоки, докато му спре сърцето."
"Лицата - продължава палачът, - които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне,тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора
Телата на обесените веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани. Преди слагането на убитите в чувалите Черния капитан (Николов) и Любен Моллов прибираха от тях парите и скъпоценностите", завършва своята изповед удушвачът.
Понякога операцията е неуспешна. "Овде има жив!", сигнализира един от помагачите "облаци". Примкаджията Стилиян Тошев отива да провери. "Ние спечелихме борбата и ти вече си свободен!", вика в ухото на съмнителния труп той. "Казах и други обнадеждаващи работи, за да се обади, но той не се обади", описва резултата душегубецът.
Че какво казваш за "прибирането на частната собственост",дето отивала "в джобовете"???
Както казах - достойни учители!