Авалокитешвара написа:А бе има и други държави, но те са или от покрайнините на Европа - като Волжка България или маврите в Испания, или са временни образувания - като аварския хаганат, който се получава от разни племена, бягащи от изток от тюркския хаганат и установили се след доста перипетии в Панония.
Аварският хаганат може да бъде наречено странно образувание в центъра на Европа, но в никакъв случай не е временно образувание. Държава, която се установява в центъра на Европа, макар и по това време да не е бил център на цивилизанията и устоява там повече от 3 века не е временно образувание. Иначе ще излезе, че САЩ също са временно образувание, че нямат още 3 века самостоятелност. Макар ако се погледне философски на нещата, всичко е временно....
Авалокитешвара написа:Ако мога да преведа едни думи на един руски историк - Гумильов: В номадския свят можеш да владееш 50 000 шатри, но само ако следваш желанията на своите хора.
Мисля, че това спокойно може да се приложи и за нас. Борис може и формално да е имал огромна власт, но той едва ли е можел да прави буквално каквото си поиска просто така. Защото във всяка страна има отделни партийки, интрижки и т. н. и ако с действията си предизвикаш твърде голямо недоволство, главата ти доста бързо ще се отдалечи от тялото ти даже и да е с владетелска корона
Всъщност думите на Гумильов, важат не само за номадските народи, те са част от общочовешки процес на развитие. Те са валидни и за Византия и за Рим и за всяка една друга държава и в древността и в съвремието. Само методите и методиката на формирането на тези желания са променени, но методологията на промиване на мозъците е има една и съща основа.
Авалокитешвара написа:Българските владетели на първото българско царство (което през повечето време не е царство) не са глупаци.
Един Омуртаг, например, не приема християнството, например. Вероятно просто е било рано за такъв ход.
При Борис вече имаме и много територии населени с християни, вероятно сред обкръжението му също е имало покръстени, отделно и външните предпоставки, за които и ти пишеш. Факт е, че дори и да го е имало онова движение с 50 рода, за да приключи всичко толкова бързо, съпротивата трябва да е била доста слаба. Сред много от държавите в Европа, в които се приема християнството, езичници има още, примерно, век-два. При нас то се налага сякаш страшно бързо, което според мен показва, че нещата вече са биули назряли за такава стъпка.
Иначе това, което пишеш за книжнината е друго. Тук сигурно това си е в огромна стъпка нещо на самия Борис. Тук вече личността на владетеля вероятно има колосално значение. Но поне за приемането на християнството си мисля, че той далеч не би бил единственият, който би го наложил и е било въпрос на време, най-много до половин век. Най-много.
Абсолютно съм съгласен, че голяма част от българските владетели не са глупаци, щото ако са такива, няма да са начело на държавата. Доста голяма част от тях с държавнически действия покрепят това наше твърдение - Тервел, Кормесий, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис, Самуил вероятно и доста други за които не знаем почти нищо, освен имената и рода им. Проблем е че не знаем почти нищо за вътрешните процеси в българското общество, структуриране на икономиката, относителната тежест на различните отрасли в образуването на определени стопански зони в различните части на държавата, ролята на града в нея, ролята на миграционните процеси (сезонни и не сезонни) и много други. Има известни податки от археологията, но за нещастие те не са системни и са доста относителни. Почти напълно мътен остава периода на вътрешните междуособици - какви са причините, главните герои, движещите сили и прочие. Защото обясненията на Златарски за този период са доста наивни.
На нивото на историческото познание до момента, не бих дал категоричен отговор дали приемането на християнството е било историческа закономерност или е плод на действията на определена личност. Само мога да добавя, че при Борис, както един век по-късно и при Владимир идват представители и на другите монотеистични религии - мюсюлмани и евреи, да се опитат да впечатлят българският владетел и да получат картбланш за своите религии. Разбира се това може да е само част от идеологическата обработка на мисленето на четящия от съответния средновековен автор, но е факт, че го има като извор. Проблемът с приемането на християнството логична необходимост или ролята на личността, предстои да бъде разрешаван. За него поне съм сигурен, че има огромен шанс, да бъде разгледан много корекно и безпристрастно. Ето малко четиво от мой много добър приятел и колега: https://uni-sofia.academia.edu/AngelNikolov
