Къде изградихте своя характер ?

[varanaDrago]

Върху наще бойни каски
сутрешна роса блести
Щиковете остри бляскат
крачка не забавяй ти

Може раницата бойна
може двойно да тежи
и оръжието бойно
рамото да нарани

Може слънце да препича
може дъжд да завали
но помни че ти кашик си
и че трябва да вървиш

Казармата превръща момчетата в мъже, но там само проспаното време не е загубено

[Captain Stottlemeyer]

Определено двете години в казармата оказаха голямо влияние върху формирането на моя характер. Задължителната военна служба малко трудно ще се върне, но според мен може и трябва да се направи нещо за подготовката на младите хора (момчета и момичета) в средното училище и по-късно във ВУЗ (нещо като часовете по военно обучение и охрана и защита на населението и народното стопанство): елементарни познания за оръжията, оказване на първа помощ при нещастен случай, действия за защита при природни бедствия и аварии, скаутски лагери и т.н.

[muzovir]

Определено двете години в казармата оказаха голямо влияние върху формирането на моя характер. Задължителната военна служба малко трудно ще се върне, но според мен може и трябва да се направи нещо за подготовката на младите хора (момчета и момичета) в средното училище и по-късно във ВУЗ (нещо като часовете по военно обучение и охрана и защита на населението и народното стопанство): елементарни познания за оръжията, оказване на първа помощ при нещастен случай, действия за защита при природни бедствия и аварии, скаутски лагери и т.н.

Ето това е едно добро предложение. Власт имащите трябва да мислят така.

[sin4ec]

Характер се гради цял живот. Колкото до казармата-принципно съм съгласен, че беше школа, но само донякъде. Ако беше 6 месеца и за това време с интензивно обучение да те накарат да овладееш съответното оръжие и умения, както и дисциплина-да! Но две години( че и отгоре) чанч и боядисване на камъчета в бяло, лъскане балатум с четка за зъби и прочее( да не изреждам, че ойдоха 5 страници), че и ЗКПЧ с комунистически боеви дух и лекции за социалистически ценности и възпитание-не, благодаря! А накрая картечарите не могат уцели мишената за цяр с пет пълнителя, щото са стреляли два пъти за две години? Сега с умиление се помни за медузите( вид супа, известна само в БНА ), за чушките пълнени с...нищо, за тенджерата с кюфтета и питката, донесени от мама на свиждането... Ама тогаз надали беше толкова весело! Две загубени години, и то от хубавите!

[venger]

А може би не е само казармата, както казвате. Какво да кажем ние, които не сме ходили в казарма. Просто в живота трябва да се достигне и осъзнае границата, деляща живота при мама и тате и този без тях. Всеки има своята история на осъзнаване на тази разлика.
А ако си си дрисл*о, такъв ще си останеш цял живот, вродените качества и недостатъци също играят роля и никаква казарма не може да ги развие или поправи.

[C2H5OH]

Всекидневните проблеми в родината ни мила, изграждат характера!

[sin4ec]

Всекидневните проблеми в родината ни мила, изграждат характера!

Сиреч-'' Бог създаде Аракис, за да научи праведните на твърдост!''

[obi4am_pirin]

Казармата беше пълна загуба на време!Учат те как нямаш собствено мнение!И по-висшия чин ти казва кво да мислиш!Нищо не ме изгради!Бях вече изграден!Но доста момчета се спраскаха там!

[tsonpen]

Хах - казармата За много хора това е първото реално откъсване от дома и родителите и първият път в който неизбежно е трябвало да се погрижат за себе си. И затова си мислят, че там се е случило нещо неповторимо.
В казармата се учат много лоши неща. Първото е скатавката. Там скатавката е положително постижение за всеки войник. Другото е практиката да се наказва масово група хора за провинение на един човек. Това водеше до озлобление вътре в подразделенията. В казармата не се работи рационално и затова почти нищо не се научава. Казармата учи, че издигането в ерархията е за да можеш да мързелуваш и да подтискаш другите.
Само като си помисля, че на пръстите на едната ръка мога да изброя ценните моменти, където нещо съм научил там или някой офицер се е опитал да ни надъха за нещо. Имаше и такива неща, но малко приличаха на опит с килограм боб да направиш чорба в язовир.
Не помня добре дали до първия или до втория месец усещах разтърсването от промяната и отнемането на свободата ми. Имаше го това - живееш на нокти, търчиш, приспособяваш се и се чувстваш жив. Но след това, до края, месеци наред - пълна и тотална СКУКА. Помня, че вечер като излизах за вечерна проверка ми идваше да направя няколко кълбета по плаца от скука. Едни и същи сдухани от еднообразие и нищоправене хора, едни и същи приказки, едни и същи интриги. Имаше два варианта - подполковникът, когото бяха натирили да дава наряди като дежурен, или ще е трезвен или пиян. Почти винаги второто! Както и за полковника, който беше командир на поделението. Сутрин махмурлия, вечер го возеха пиян по постовете и заплитайки езика раздаваше отпуск или карцер. На сутринта нищо не помнеше, който е влязал в карцера - влязал, който пита за отпуск - спомен няма. И тук говорим за основния югоизточен вал на армията ни - елховската кашимерия.
А за характера - някои се раждат с него, на други животът им сервира повод да го изградят, трети цял живот го градят. Но и да си безхарактерен може да се разглежда като проява на характер

[Живко6461]

Казармата. Школа за мъжество и затъпяване. Влизат различно умни, излизат еднакво тъпи. Колко ли още "мъдри мисли" могат да се напишат. Естествено, че и тя влияе. Но не мисля, че трябва да се абсолютизира.
Характерът се изгражда през целия живот. И най-вече се самозигражда. За някои може би казармата е почти всичко. За мен е много. Но малка част от всичко.