Аз се радвам, че не познах за силата на Германия.
Преди снощният мач си мислих, че те са най-силният тим в групата ни, но сега съм на мнение, че ние ще спечелим 1-вото място ...
Разбира се, още не сме гледали Щатите, но си мисля, че и за тях приоритет ще са игрите в Лондон.
Пък и не смятам, че те са предишната сила, която мажеше всичко наред.
Иначе нашите ме зарадваха много !
Не помня кога последно, съм бил толкова щастлив след мач на Националният отбор.
Важното е, че играха като отбор !
Вече не се разчита на индивидуалните проблясъци на отделните единици.
Няма го и това цупене на Владо, когато не му вдигнат 2-3 топки ...
Задружни са и това си личи на игрището.
Хубавото снощи бе, че момчетата показаха че могат да се справят и под напрежение.
Чесно казано след двата непризната аса на Вальо и Владо в 3-ти гейм си помислих, че ще загубим не само гейма, но и мача ... Поради психически срив.
Не се случи ...
Искам да отлича и Тошко ...
Започна страшно колебливо.
Можеби в първите си 10 атаки имаше едва 2-3 точки ...
Това бе доста разочароващо.
Може да се каже, че в първите два гейма беше най-слабо представящият се играч.
Но в последните два - бе с основна заслуга да измъкнем 3-те точки.
П.п.
Гледайки страхотният мач снощи си помислих, че и Матей трябваше да е участник в това размазване, в този купон в който се превърна двубоят ...
Не искам да злорадствам, но си мисля че от цялата ситуация губи единствено той.
Стойчев и Лазаров няма какво да ги коментираме на този етап ...
Но Казийски е играч от световна класа и мястото му е до другите наши момчета.
Всички добри играчи са длъжни да се борят за каузата- България.