[center]
СЪР МАТ БЪЗБИ[/center]
[center]
[/center]
Човекът който се превърна в един от най-великите мениджъри в историята на английския футбол, е роден в Шотландия в селцето Орбистън - област Ланкашър, на 26-ти Май 1909г.Като футболист, той е представлявал два английски клуба. Започва кариерата си от Манчестър Сити, преминавайки в редиците им на 11-ти Февруари 1928г., където дебютира през следващата година в мач срещу Мидълзбро. През Март 1936г. е трансфериран в Ливърпул за сумата от 8000 паунда.
Бъзби става първият мениджър на Юнайтед след войната, отказвайки оферта на Ливърпул за поста асистент-мениджър. Подписва договор на 29-ти Февруари 1945г., но поема длъжността едва след като е демобилизиран от военните сили през Октомври 1945. През тези месеци клубът продължава да е без мениджър откакто Скот Дънкан освобождава поста през 1937г., като за временен мениджър е назначен клубният секретар Уолтър Крикмър.
След като напуска армията и заема поста си, Бъзби заварва клуб с разрушен от бомбардировки стадион, и дефицит от 15000 паунда. Първият човек който Мат привлича е Джими Мърфи, неговият велик асистент-мениджър който служи на клуба до 1971г. Заедно те създават първият велик следвоенен отбор на Юнайтед, който включва имената на дефанзивните играчи Джони Кери, Джон Астън и Алънби Чилтън, и атакуващите Чарли Митън, Джак Роули и Стан Пиърсън.
Юнайтед печелят Купата на Англия през 1948г., побеждавайки на финала Блекпул с 4-2. След четири неуспешни опита да спечелят първенството в Англия, завършвайки на втора позиция през 1947, 1948, 1949 и 1951г., момчетата на Бъзби връщат титлата на Олд Трафорд през 1952.г
Този успех не заслепява Бъзби и Мърфи, и те се заемат със съставянето на план който трябва да осъществи подмяната на поколенията. Скаутската система в клуба е реорганизирана в началото на 50-те години, а новата политика за изграждане на футболисти от родната школа дава първите си плодове още през 1953г. В първия отбор се налагат младежи като Бил Фоулкс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Лиъм Уелън, Еди Коулман и Дънкан Едуърдс.
Съвсем скоро подмладеният отбор печели и първите си отличия – две титли в Англия (1956 и 1957) и достига финал за Купата на Англия през 1957г. Това е и периодът в който за първи път се появява прякорът „Бебетата на Бъзби”.
Бъзби продължава да гледа към бъдещето, трамбовайки пътя на английските клубове към Европа – включвайки се в турнира за Купата на Европейските Шампиони (КЕШ, сегашна Шампионска Лига), като това става против волята на Футболната Лига. Юнайтед достига до полуфинал, в който губи от бъдещият шампион Реал Мадрид.
Следващият сезон, 1957/58, е зареден с оптимизъм и очаквания, като Юнайтед продължава да се бори на три фронта до Февруари, преди да се случи трагедията. На 6-ти Февруари 1958г. самолетът с който отборът се прибира от европейския си мач срещу Цървена Звезда, катастрофира след презареждане в Мюнхен. Загиват 22-ма пасажери, включително девет от Бебетата на Бъзби – Джоф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулман, Дънкан Едуърдс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Били Уелън. Загиват и три официални лица от клуба – секретарят Уолтър Крикмър, и треньорите Том Къри и Бърт Уейли.
Бъзби оцелява като по чудо в германската болница – като на два пъти в бил викан свещеник който да чете молитви над безжизненото му тяло.
Бъзби се възстановява и се завръща в Манчестър 71 дни след катастрофата. През това време, Джими Мърфи – който не лети в злощастният полет тъй като е имал ангажимент с националния отбор на Уелс – предвожда успешно оределият отбор достигайки емоционално до финал за Купата на Англия. На Уембли, Болтън Уондърърс побеждава Юнайтед с 2-0.
След като поема отново мениджърския си пост през Август 1958г., Бъзби решава да привлече няколко големи имена към младежите от родната школа. В края на 50-те и началото на 60-те към клуба се присъединяват Албърт Куиксол, Ноел Кантуел, Денис Лоу и Пат Крерънд. Тази група футболисти помага много за достигането до финал за ФА Къп през 1963г., където Юнайтед побеждава Лестър Сити с 3-1, спечелвайки първият трофей за клуба след трагедията в Мюнхен.
Следват титли в Англия през 1965 и 1967, което дава шанс на Бъзби да покори и Европа. През 1965/66 те достигат до полуфиналите, също както през 1956/57 и 57/58. През сезон 1967/68 е достигнат и първият финал в Европа, в който последното препятствие на стадион Уембли е португалският шампион Бенфика.
В една велика и емоционална вечер, Юнайтед триумфира с победа 4-1 след продължения, за да спечели купата за Бъзби. Идеален момент да се почете паметта на загиналите и ранените в Мюнхен преди 10 години, и прекрасен завършек на успешната му мениджърска кариера в Юнайтед. Малко не достига титлата да остане на Олд Трафорд и през следващия сезон 1968/69, след като Юнайтед губи на полуфинала от италианския Милан.
Бъзби се оттегля в края на сезон 68/69, но остава в клуба на длъжност главен селекционер, докато неговото място се заема от Уилф МакГинес. Тази нова подредба обаче трае по-малко от година – на 28-ми Декември 1970г. Бъзби е поканен от Борда на Директорите да заеме старият си пост, и той замества МакГинес до края на текущия сезон.
Многоуважавана фигура през цялата си кариера, Бъзби е награден с кралски орден през 1958, а през 1967 става 66-тия почетен гражданин на Манчестър. През 1968г. е избран за Мениджър на Годината, а след европейския триумф на Юнайтед е награден и с рицарската титла от кралския двор.
През 1972г. получава специален орден от Папата носещ името на „Св.Грегори”, и орден за особени заслуги към Британската Империя. Става президент на Манчестър Юнайтед през 1980, а през 1982 е избран до живот на длъжността вице-президент на Футболната Лига. През 1993г., улицата „Warwick Road North” която минава точно пред стадион Олд Трафорд е преименувана на „Sir Matt Busby Way”, в чест на човекът когото всички наричат „Мистър Манчестър Юнайтед”.
Освен работата си като мениджър на Юнайтед, Бъзби предвожда и Британския Олимпийски Футболен Отбор който достига полуфинал на Олимпиадата през 1948г., а като мениджър на Шотландия през 1958г. дава шанс за дебют на национално ниво на 18-годишния Денис Лоу.
Сър Мат Бъзби почива на 20-ти Януари 1994г. в болницата „Александра” в гр. Чийдъл, след кратко боледуване. На погребението му, седмица по-късно, улиците на Манчестър се изпълват от десетки хиляди хора които изпращат траурният кортеж по пътя му от Чарлтон до Олд Трафорд, а след това до южното гробище на Манчестър. В този ден от цял свят пристигат цветя и телеграми в знак на съчувствие към Сър Мат, а фенове на най-различни отбори изпращат множество венци, фланелки, шалчета и снимки, с които се образува мемориален мини-паметник. На 27-ми Март 1996г. на Олд Трафорд официално е открита бронзова статуя на Сър Мат Бъзби, която увековечава човекът-символ и въплъщение на Футболен Клуб Манчестър Юнайтед.
Пет години след смъртта на Бъзби, модерният Юнайтед повтаря неговото най-голямо постижение, спечелвайки отново Европейската Купа. Трогателно, датата на този триумф – 26 Май 1999 - съвпада с рожденната дата на Сър Мат, на която той щеше да отпразнува своят 90-годишен юбилей.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Vn1mDLiZCro[/youtube]