20-01-2012-Ники АЛЕКСАНДРОВ
Седя и гледам онази вечер централната спортна емисия на една от трите водещи телевизии у нас. Започнаха с отпадането на Цвети и Гришо от Аустрелия Оупън. После се заредиха репортажи, някакво дело за Фелипе Коща от преди сто години, за контролата на Лудогорец със Симитли, за проекта за нов стадион на Ботев Пд, туй-онуй трогателни истории и хоп: Айде, лека вечер от нас! От 5-6 минути ефирно време в прайм-тайма, не се спомена нито дум за това, че в родното футболно първенство ще играе човек, който е записал почти 20 официални мача с екипа на Реал Мадрид! Колегите редактори в тази национална телевизия, явно бяха решили, че това не е интересно, това е маловажно и какво толкова? Използвайки популярната реплика: „Ей богу, гръмнах се!”. Независино на чии тим сте привърженик, няма как да не ви е интересно, че ЦСКА е привлякал Карлос Диого. Част от феновете на червените се радват, повдигат самочуствието си. Друга част продължават да злобеят, ридаейки по Радуканов, че дори и по Йешич. Привържениците на Левски, а и на другите отбори просто следят какво се случва в стана на съперника. Но явно този светкавичен трансфер, развил се в рамките на часове за част от хората в нашата професия не е интересен. Защо ли? Ами
защото е
позитивен!
Това е единствения ми извод – не е свързан с някакъв скандал, няма за какво ЦСКА да се настъпи, да се нахрачи. В началото на емисията дори имаше изказване на един от адвокатите на ЦСКА за онзи случай с изрусения португалец Да Коща, но нито дума за Диого. Изобщо когато в ЦСКА се случва нещо положително – то автоматично става безинтересно. И обратното – години наред кирливите ризи се вадят не само на показ, но се оставят дълго вятърът да ги брули на терасата на обществения показ. Много, ама много ли е интересно за обикновенния фен, за обикновенния читател, зрител или слушател това, че ЦСКА не си били платили някакъв чартър от миналата година? Голям праз, има си съдилища, съответната фирма си прави иск и тези пари няма как да не бъдат платени. Елементарно уреждане на финансови взаимоотношение и нищо повече. Но това също бе отразено едва ли не на нивото на трансфера на уругвайския национал.
Същото важи и за внушената тема около абдикирането от битката за титлата. Тема, породена от последователните трансфери на Зику, Нелсън и Делев. И вероятният на Платини. Тази поредица „отвътре – навън”, плюс тримата с допинг, чиито наказания се чакат бе достатъчна да прочетем купища словоизлияния как това означавало отказ от първото място, край, тотална разпродажба, Цоцорков идва, Васил Божков се завръща, Лупи също заедно с някакъв инициативен комитет. Изобщо ЦСКА се срива за броени седмици. А математиката пак идва на помощ в услуга на притеснилите се за ситуацията в клуба. Трима продадени плюс трима наказани е равно на шест. В момента обаче ЦСКА има трима чужденци на проби – двамата мароканци и присъединилия се перуанец Сапата. Подписа с Диого. Чака каре от Удинезе. Дебне за Анеси.
И има поне
още едно име
в ръкава.
Колко стават? Точно десет! За какво е целия този рев, никак не ми е ясно? Да, може леко да подсмръкнем за Янис Зику, тъй като румънеца демонстрира невероятна успеваемост, но задържането му бе невъзможно. И още по-леко за Спас, който даде много на ЦСКА, но последния полусезон показа удар в тавана. Или както се казва: „Слуховете за абдикиране от битката май са силно преувеличени”. В настоящата конфигурация на временното класиране никой не би могъл да гарантира първо място, но е ясно, че шефовете на ЦСКА никак нямат намерение да се отказват. Или ако аистина имат подобно намерение – то това би било най-зрелищното отказване в историята. С бивш играч на Кралския клуб, барабар с четирима футболисти, собственост на хита в Серия „А”.
Вече е любопитно да повдигнем въпроса – нужен ли е Карлос Диого на ЦСКА? Да сме и малко мнителни, няма как да не бъдем в тон с родния манталитет – с чий акъл този идва тук? Защо не е играл няколко месеца, ама защо е играл толкова малко за Реал, сакат ли е, чумав ли е? Или е част от някаква сделка на международната мафия? Първите отговори звучат така – Карлос Диого прави четири-пет чудесни сезона в Сарагоса, след като е играл последователно за три отбора, който са ставали
световни клубни
шампиони
Ривър Плейт, Пенярол и Реал Мадрид. Миналото лято обаче не се разбира с ръководството на клуба за заплатата си и напуска. Продължава да тренира три месеца, а тази зима решава, че отново е готов да играе, тъй като на възраст от 28 години има още много поле за изява. Тъй като е спрял известно време, логичната стъпка е или някой скромен тим в Испания, където обаче никой не ти гарантира титулярно място или отбор като ЦСКА, където бързо можеш да натрупаш мачове и игрови минути. И когато през лятото изтече договора му се преценява – играе му се още тук и иска да се пробва в евротурнирите и по този начин се задейства опцията за удължаване на контракта или по примера на Зику си намира друг отбор. Съчетанието на Диого с няколко други нови класни чужденци около него, плюс наличието на Мораес, М Боли и Бандаловски, могат да направят силен ЦСКА и през идващата пролет. Задаващата се футболна война ще бъде на няколко фронта – силният Лудогорец, новия откъм неофициална държавна подкрепа Левски, защо не и Литекс на Стоичков, както и трудния Черноморец. На всички тези предизвикателства ЦСКА може да отвърне на този етап с едно-единствено нещо – силна селекция. И към нея има едно-единствено условие. Нека го изясним малко по-дипломатично и деликатно – създаване на уютна финансова среда. Нещо, което май попречи преди време ЦСКА да изтиска максимума от друга класна фигура стъпвала на „Армията”, като Даниел Панку.
Собствениците на ЦСКА имаха нужда от този трансфер. Той дойде точно навреме, малко след зародилата се мини-истерия около евентуалната масова разпродажба на тима. Трябваше да се изкача, за да се създаде нужния обратен ефект. Макар, както стана дума в началото, за някой случилото се в сряда изобщо не е новина, не е събитие. Както се казва – такива като Диого с лопата да ги ринеш в „А” група. Това си е изцяло за тяхна сметка. Обективно погледнато на сметката на ЦСКА се записа още нещо престижно – след директното привличане на играч от първия тим на Барселона през 2006-а (б.р. – Франциско Мартос) и купуването на футболист от Премиършип пет години по-рано (б.а. – Хамилтън Рикърд), дойде ред и на Карлос Диого. Традицията продължава и при „Титан”. На мен лично това не ми изглежда като абдикация. Изглежда ми, че футболната пролет в България ще бъде много интересна.
С тази статия Н.Александров доказва че освен интересно можело да се пише и обективно.
