Гледал съм на живо мачовете с: Монтана, Левски, Миньор, Лудогорец, Черноморец
Гледал съм по ТВ: Литекс, Локо Сф
Не съм гледал: Ботев (Вр)
Схема/формация на игра
Не се смятам за "разбирач", но според мен играем класическа 4-2-3-1, като единия опорен халф (Жоро Илиев) има "лиценз" да се включва напред при офанзивните действия. На практика, Жоро е свободен електрон и е навсякъде по терена, там, където се развиват събитията. Схемата не е лоша, и по този начин играят не малко големи европейски отбори. Позволява както да се защитаваш добре, така и да разгръщаш постепенни атаки и скоростни контраатаки чрез бързи крила или извеждащи подавания през центъра, когато противниковите играчи са издърпани напред.
Къде куца схемата? В изпълнителите.
Схемата категорично не работи, когато и двамата опорни халфове са подчертано дефанзивни и трябва да отбележим гол. Пример за това е мача с Монтана, където Петков игра на мястото на Жоро Илиев. Чак през второто полувреме, когато Камазола се нагърби с малко по-свободни функции (типични за Жоро) се получиха головете, иначе мача много наподобяваше на разочароващото 0-0 от пролетта.
Схемата категорично не работи, когато офанзивния халф не върши дефанзивна работа, не се опитва да печели първа топка и общо взето чака топката на крак, а след като я получи, обикновено я губи, заплитайки се в собствените си финтове след като е атакуван от двама противници, или я пропилява с неадресиран/дълъг пас.
При спад в КПД-то на някой от тримата централни полузащитници, топката се губи в средата на терена и при грамотен съперник следва опасна контраатака на противника, която поставя защитниците под напрежение.
Схемата разчита на острота и пробивност по крилата, и голям процент от атаките би трябвало да бъдат флангови. Но топката там се губи елементарно или се пропиляват потенциални атаки, след като крилото я връща към центъра или назад, вместо да надиграе бека 1:1 и да тръгне остро по крилото с цел центриране (задължителни предпоставки: оглеждане и наличие на наш играч в зоната) или навлизане и шут към вратата, ако ще и със слабия крак. Това според мен се получава заради мудното придвижване на полузащитниците (всички, включително и фланговите) и нежеланието да се окажат в празно пространство, за да получат безпроблемно пас от съотборник. Твърде много от нашите пасове са спорни, т.е. извършват се към наши играчи, около които в непосредствена близост има поне двама противникови, които веднага скачат и естествено печелят единоборството (или пресичат паса). Това ясно се видя на мача с Черноморец, където пресирането и маркирането 1 към 1 на акулите беше страхотно, а контраатаките им бяха по учебник.
Схемата разчита на типично острие, което да пресира съперника здраво и да увлича защитниците, като по този начин създава празни пространства за противниковите играчи. За целта, обаче, топката трябва да се владее и разиграва в противниковата половина, а не нападателя да се връща дълбоко в нашата, за да я поеме. Трябва и по-голяма подвижност от останалите трима офанзивни играчи (крилата + офанзивния халф), за да работи тази преса. Един нападател да пресира сам защитния вал на няма как да проработи, трябва и останалите да го правят, и най-вече офанзивния халф, който играе в "дупката" зад нападателя.
Защо схемата работеше в първите 4 кръга, но не и в следващите?
Истината е, че не работеше напълно в първите 4, или поне трите, които аз съм гледал. Сривът при последните мачове, и особено последния, е комбинация от тактически грешки и спад във формата на определени футболисти. Сигурно, в основната си част поне, проблема е психологически, а оттам -- и треньорски, защото треньора би трябвало да е психолог и мотиватор.
Не се опитват удари отдалеч, когато полузащитник (че дори и защитник) се озове в изгодна позиция. Не се търсят свободни пространства, през които да разсечем противниковата отбрана както ножа навлиза в маслото. Действията ни в атака са предвидими и разгадаеми. Диплят се многоходови комбинации, с които се цели прострелен удар от 5-7 метра. Няма как да стане, особено вкъщи -- когато има толкова много тела в противниковото наказатално поле, все някой ще избие топката (или ще се оплетем в собствените си пасове, както често се случва). Петички, главички, и други несериозни изпълнения, все едно водим с 5-0 и се забавляваме. Не сме Барселона, за да разчитаме на подобни прийоми.
Решението
На първо място -- треньора да разясни персоналните задачи и грешки на всеки един играч. Ако това не го прави или не знае как да го направи, няма как да има прогрес. Не може футболисти, които са показали някакъв дух, задружност и футболни качества, изведнъж да се превърнат в некадърници. Не става така.
На второ място -- смяна на персонала, стартовите XI. Някои може би са изпаднали в безтегловност и се считат за незаменими. Останалите играчи трябва да се използват колкото се може повече в предстоящите контроли (особено с Конкордия -- Добруджа ще играе с резервите, тъй като им предстои мач в събота) и в зависимост от представянето, Генов трябва да реши кои 11 да започнат срещу Калиакра. Минумум 2-3 заслужават почивка, като подчертавам: минимум.
На трето място (макар че би трябвало да е първо) -- смяна на манталитета. Няма как да печелиш мачове, ако не излизаш с нагласата и убедеността да ги спечелиш. Просто няма как да стане. Победния дух се насажда и възпитава най-вече от треньора, той трябва да внуши на играчите, че могат и трябва да спечелят предстоящата среща. Без този дух няма как да победим дори равностоен съперник. Прави ми впечатление, че много от другите отбори се прегръщат в кръг преди началото на мача (класическото надъхване, когато основно говори капитана на отбора), а при нас просто пляскат ръчички, като наздравици. Не съм по ритуалите, но първото ми изглежда далеч по-задружно, по-мотивиращо и по-надъхващо от гледна точка на отбора. [offtopic]Навремето (ехееееей) като тренирах водна топка, така се надъхвахме преди да ни размажат Полша или Финландия

Нека изчакаме отзвука от двете контроли. Призовавам моряците, които имат възможност, да ги посетят и да споделят мнението си.