1983г. Локомотив (Пловдив) - Чирпан 3:1, Купа на Съветската армия, финал - Голмайстори: Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян; Стайков; Състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев (88' - Георги Фиданов), Христо Сотиров, Христо Бонев (капитан), Едуард Ераносян, Аян Садков, Любомир Бурнарски (78' - Иван Найденов). Старши треньор: Атанас Драмов, треньор Васил Анков; София, стадион "Васил Левски", 25 000 зрители; съдия: Иван Йосифов;






През 1981-1983 г. „Локомотив“ се откроява като отличен турнирен боец и на два пъти (подред!) достига до финала на най-авторитетния у нас турнир – за купата на Съветската армия. На 12 юни 1982г. в Плевен „Локомотив“ (треньор Атанас Ангелов) трябва да спори за ценния трофей със своя съименник от София. В редовното време резултатът е равен 1:1. В продълженията пловдивчани правят невероятни пропуски, за да се стигне минути преди края, когато столичани печелят победата. Пловдивските железничари се разминават със сребърнокристалната купа. Но само временно… Следващата година – 1983, донася най-големия успех на локомотивци. За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в „Б“ РФГ, печели кулата на Съветската армия. И то толкова убедително! За да не изпадаме в подробности, само ще щрихираме успеха, за който определен дял има и завърналият се от Гърция 36-годишен ветеран Христо Бонев: 1/32 финал „Локомотив“-“Асеновец“ 4:2, 1/16 финал „Рилски спортист“-“Локомотив“ 1:4, 1/8 финал „Локомотив“- „Добруджа“ 3:1, 1/4 финал „Локомотив“-“Бдин“ 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА „Септ. знаме“ е на неутрален терен – в Ихтиман. Малко хора очакват успех от „черно-белите“, но след великолепна игра и след два гола на Ераносян и един на Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник „Народна младеж“, преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на „Локомотив“ срещу считания за фаворит противник. Финалът е в София на 1 юни срещу „Чирпан“. Успехът на пловдивчани е убедителен. Голмайстори: Сотиров, Болев, Ераносян и Стайков (за „Чирпан“) – 3:1. Съставът на „Локомотив“: Стайков, Анчев, Курбанов, Николов, Станков, Беделев (Фиданов), Сотиров, Бонев (капитан), Ераносян, Садков, Бурнарски (Найденов). Старши треньор на отбора – Атанас Драмов, треньор Васил Анков. 1980г. носи още един успех на „Локомотив“. Железничарите се завръщат в майсторската група, макар и много трудно. Те са втори в „Б“ РФГ, играят квалификации с „Черноморец“ и след 1:2 и 0:0 трябва да останат във втория ешелон. Но след разкриването на прояви на някои отбори, несъвместими със спортния морал, се открива нов шанс – допълнителен мач с „Осъм“ на неутрален терен в София. Фаворити са пловдивчани, но срещата протича твърде нервно и победата с 2:1 идва чак след продължения. За съжаление още в следващия шампионат „Локомотив“ отново изпада в „Б“ РФГ. Ръководството на отбора вече е поето от Христо Бонев – колкото амбициозен като състезател, толкова и като треньор. Но в единната „Б“ РФГ (22 отбора) се играе трудно. След много перипети, малко очаквани победи и неочаквани загуби, „черно-белите“ заемат второ място и отново са в майсторското семейство. За първи път в историята на „Локомотив“, през 1985г., трима възпитаници на дружеството играят рамо до рамо в националния отбор на страната – Аньо Садков, Христо Колев и Едуард Ераносян. Едно ново потвърждение, че железничарската школа е неизчерпаем извор на нови и нови надежди за българския футбол.



