Резултатът е 1:1 и всички очакват продължение, когато с шут почти от центъра към сектор „Б" Жеков опъва мрежата: "Месец след мача милиционерите, като видеха моето булгар рено, ми правеха редовно път, защото съм и им спестил да стоят повече време на стадиона и са могли да си отидат по-рано по къщите за 1 май."
За шампионатния мач през 1973 година, в който вкарва в последната минута за 2:1 на Стайков от центъра, Жеката в неподражаем стил разказва: "Бях ядосан, че ни изравниха с такъв глупав гол накрая и съдията продължи мача явно, за да бият. Топката попадна в мен. Въобще не съм мислел, че ще вкарам. Бих я с цялата злоба и тя влезе в ъгъла. Беше невероятно. Подивях от радост. Винаги ще го помня този гол във вратата на Левски."
- Кой ви е най-скъпият спомен от тези мачове, може би голът от центъра през 1973 година?
- Не само. Имам гол и за купата в последната минута и за първенство пак в последната минута. Но този ще го помня вечно. Иначе, да вкараш на Левски от центъра или е някаква случайност, или... не знам, беше си шут от много далеч. Може би вратарят Стайков някъде нещо си е мислил. Не може от там да ти вкарат гол, топката лети към 45 метра и колкото и да е силен ударът, вратата все пак е седем метра и вратарят може да се премести и да види къде отива топката. Случва се във футбола, ако няма грешки, няма да има и голове. А това наистина беше велик гол, който хвърли в делириум публиката на ЦСКА и се коментира и до днес
