Ботев Пд - Мечтата на живота ни!

[bucky_barabata]

Най-стария отбор в България. Ето малко от историята:
През първите години на двадесети век възпитаниците на пловдивския френски колеж "СВ. Августин" допринасят за разпространението на първите спортове в гр. Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907г. в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През периода 1910-1912 година започват да възникват различни махленски отбори, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.
При една такава обстановка група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, увлечени по крайно интересната игра футбол, решават по подобие на учениците от френския колеж да създадат свой спортен клуб и сами, организирано, да спортуват. Така в началото на месец март 1912г. те учредяват първото спортно дружество в Пловдив - "Христо Ботев" - футболно дружество. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 година.
Тренировките си футболистите провеждат на широките ливади, застроени сега в квартал "Мараша" и зад "Хълма на освободителите", а състезанията, доколкото е имало такива - на плаца на 21-ви Пехотен полк. Първият отбор, с който клубът мери силите си е този на Втора софийска мъжка гимназия.
Поради избухването на Балканската война и закриването на учебните заведения, клубът е принуден временно да преустанови организационната си и спортна дейност. След края на войната, обаче членовете на клуба развиват трескава организационна работа сред учащата се младеж. По това време дружеството вече носи името "Ученическо футболно дружество - Христо Ботев", едно определение, което показва, че привържениците и членовете му са сред учащата се младеж. По същото време за членове на дружеството се привличат и младежи от квартал "Филипово" и живеещите около мъжката гимназия, които тогава са били членове на младежкото въздържателно дружество "Хр. Ботев". Една част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество "Тракийски юнак". Така започват първите стъпки на най-стария футболен клуб в България, когато футболът се играе без да се знаят правилата му, а тактико-техническите похвати са нещо непознато за младите футболисти. Ето какво си спомня един от основателите на клуба - Ненко Георгиев Пенелов: "С изключение на ръководството на гимназията, което насърчи спортната ни дейност, всички останали посрещнаха тази наша проява, така да се каже, на "нож". Всички ни наричаха "ритнитопковци", "хаймани" и други подобни. Вкъщи също не беше леко. Често след игра се връщахме изпоцапани, с ожулени колена и лакти или скъсани дрехи. Но любовта ни към играта беше по-силна от обидите, присмехулните епитети и родителските натяквания. Впоследствие, когато футболът, а по-късно и другите спортове получиха по-голяма масовост, нещата се поизмениха и ние вече лека-полека станахме местни "звезди" в очите на младежта. Първите дни проблемът беше топката, а така също екипировката и игрищата. Играехме със саморъчно направени свински фуски. Ще ми се да разкажа как се сдобихме за първи път с истинска футболна топка. Тогава такава имаха само учениците от френския колеж. Често ходихме да ги гледаме как играят на своето игрище "Колежа" (сега там е стадион "Хр. Ботев"). Тогава около него имаше висока трева, бурени и тръни. На една тренировка една топка беше изритана силно и надалече в тръните. Почакахме известно време, но никой не я потърси. Аз свирнах на един от нашите малчугани, той бързо я взе и на бегом изчезна с нея. На другия ден всички се събрахме на нашето игрище. Първото, на което играехме тогава, беше плацът на 21-ви пехотен полк. Често ходихме да играем и на игрището на "Пепинерата" (където сега е Сточна тара). Радостта ни нямаше граници. С тази топка играхме много време. Колко пъти я лепихме, не си спомням, но докато не стана само на парчета, не спряхме да играем с нея. Екипи изобщо нямахме. Сами си ушихме фланелки, гащета и чорапи". В усилена организационна дейност и спортни занимания преминават дните на клуба до обявяването на Първата световна война. Клубът вече позакрепва, в неговите редици са привлечени голям брой младежи. Все още, обаче е трудно да се привлече вниманието на обществеността, която се отнася недоверчиво към младежите, занимаващи се със странната игра "ритни топка".
Първата световна война нанася нов организационен удар на клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове. По това време една друга група негови членове се отделя и прави макар и неуспешен опит да основе клуб под името "Спартак". Вярно е, че част от членовете, напуснали клуба, отново се завръщат, но условията за съществуване в този момент са много трудни и е създадена реална опасност от разформироването на клуба. През 1915-1916 година остават много малко верни клубни членове, организационният живот почти замира, малко са и провежданите футболни срещи (предимно с отбори от френски, английски и италиански военнопленници). Същевременно и разнокварталният състав на клубните членове не позволява по-голяма идейна спойка между тях. В един такъв труден момент ръководството на клуба, подкрепено от малкото останали верни клубни членове и привърженици, през пролетта на 1916г. провежда активна организационна дейност и напълно реставрира изпадналия пред разформироване спортен клуб. Избрано е ново дейно ръководство, като клубните членове са предимно от кварталите "Гюлбахче" и "Бунарджика" и живеещите около Централна жп тара. През 1917 година към "Ботев" се присъединяват и младежи, живеещи около Сточна гара и Асеновградско шосе, членуващи във футболен клуб със странното име "Бай Ганьо". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.
Изработен е първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки негов член. Определени са и клубните цветове - жълто и черно, които с малки изключения през 50-те години са запазени и до днес. Клубният устав е утвърден от Учителския съвет на мъжката гимназия.
След края на Първата световна война клубни членове стават и младежи, които не са ученици. Клубът се разраства, което налага и изработването на нов устав. През 1920г. вторият клубен устав вече е утвърден от Министерството на просвещението (просветата). Същата година клубът преживява малък организационен трус поради напускането на група клубни членове, които основават нов спортен клуб "Рекорд". Ядрото на ръководството и най-активните му членове се запазва и той продължава да бъде най-организираният и деен спортен клуб в града. През тази година футболният отбор на "Ботев" печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив.
През 1921 година при специално организирана тържествена обстановка е осветено и новосъздаденото клубно знаме.
В годините 1918-1921 футболната чест на клуба защитават състезателите Никола Щерев (Старика), Петър Генов (Перикото), Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев (Миндела), Чоно Христов, Ненко Пенелов (Пенела), Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров (Димитрото), Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев (Мишката), Костадин Говедаров, Иван Георгиев (Икото), Димитър Димитров (Мицито), Атанас Сарафов (Накото), Стойчо Тенев и други.
През 1922 г. спортен клуб "Ботев" отново остава с малък брой верни клубни членове. В този критичен момент към клуба се присъединява махленският клуб "Мусала", обединяващ младежите, живеещи около градската градина. По-известни футболисти от него са: Станчо Проданов(Зигото), Исак Каталан, Тодор Господарски и др. Избрано е ново управително тяло с председател дейният организатор поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и Никола Щерев (Старика).
През 1923г. спортен клуб "Ботев" става съучредител на Пловдивската спортна лига, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран футболистът на клуба Никола Щерев (Старика). Започва организираният футболен живот както в Пловдив, така и в страната. Спортният клуб "Ботев" е един от най-активните участници в него. Съществен дял в тази спортна активност има и новото ръководство на клуба, начело с председателя на Управителния съвет адвоката Георги Хитрилов и членовете - Вълко Куманов, Димитър Иванов, Виктор Молхов и други.
През 1923 година е изработен нов, трети поред, клубен устав, отговарящ на новите условия за практикуване на футболната игра. Той е утвърден от Министерството на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Изработена е и първата официална клубна емблема, като естествено са запазени и клубните цветове - жълто и черно. През 1924 година започва и официалното държавно първенство за спечелване на високите звания - държавен първенец и носител на Царската купа на България по футбол. Участието в Държавното първенство се предшества от участие в Градското първенство на Пловдив и първенството на Пловдивската спортна област. Започвайки от 1924г., "Ботев" е неизменен участник във всички градски първенства на Пловдив до 1948 година, когато се създава "А" РФГ.
Новото ръководство на СК "Ботев" си поставя висока цел - футболният отбор на клуба да стане един от най-силните тимове в Пловдив и страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев (Старика). Под неговото вещо педагогическо ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески отбори, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор.
Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище. По това време клубните отбори тренират на поляните до тютюневата фабрика на големия индустриалец Томасян, а срещите си представителният отбор провежда на плаца на 3-ти артилерийски полк и игрищата на "Гладно поле" и "Колежа". Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех. Общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара южно от Централната жп тара в квартал "Ухото". За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построено игрище, позволяващо да се водят тренировки и провеждат официални срещи.
Следващата задача на футболния отбор на "Ботев" е да бъде осигурена активна състезателна програма. Освен участието в градското първенство на Пловдив, той редовно играе с отбори от други градове - София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово, Станимака (Асеновград) и други. Потърсен е контакт и с отбори от съседните страни. Така на 30. Viii. 1925 г. на "Ботев" гостува отборът на "Фенербахче" (Истанбул) - това е първата официална международна среща на представителния отбор на клуба.
През следващата година на "Ботев" гостуват отборите на "Адмира" (Австрия), "Кешкемет" (Унгария) и "Бешикташ" (Турция).
През 1926г. на свое заседание Управителният съвет на клуба по предложение на ротм. Христо Кънчев взема решение за изграждане на бюст-паметник на патрона на клуба Христо Ботев и поставянето му пред входа на клубното игрище. Само след няколко месеца идеята е реализирана и на 2 юни 1927г. на специално тържество е открит триметров бюст-паметник на Христо Ботев.
Така, една по една, задачите, които си поставя клубното ръководство, с упорит труд и активната подкрепа на клубните членове, се решават успешно.
Големи заслуги за дейния организационен живот на клуба имат Георги Хитрилов, ротм. Христо Кънчев, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, поручик Михаил Джувков, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Аврам Вентура, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев (Старика), Иосиф Фридман, Георги Старчев и др.
Отборът на "Ботев" постепенно набира сили, изгражда своя физиономия, оформя свой специфичен стил на игра - спокойна технична игра, предимно с ниски топки, игра по фланговете, нападателна игра с много удари към противниковата врата. Вече са изградени повече от десетина отбори (детски, юношески, представителен), които провеждат и вътрешно клубно първенство. През 1926г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев (Старика), които е едновременно треньор, капитан и футболист на отбора през лятото на 1926 г., за първи път в подготовка за новия сезон е проведена високопланинска подготовка в Родопите през месец август на курорта "Бяла Черква".
Особено силно "Ботев" започва сезона 1928/1929 година. През 1928г. и 1929 г. "Ботев" гостува в София на силния отбор на "Левски", като го побеждава и в двете приятелски срещи съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се получава във втората среща. В един момент от играта вратарят на "Левски" вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата - рядко срещан и ефектен гол.
На 15 май 1929г. на "Ботев" гостува един от най-добрите по това време в Австрия и Европа отбор на "Аустрия" (Виена). Срещата между двата отбора, проведена на клубното игрище, е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на "Ботев" играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник, в чийто редици играе един от най-добрите по това време европейски футболисти Матиас Синделар. След тази авторитетна победа рейтингът на "Ботев" е силно издигнат.
СК "Ботев" получава официална покана да гостува за три срещи в Турция. Клубното ръководство приема поканата и от 3 до 19.ix. 1929 г. гостува на отборите от град Смирна, постигайки победи и в трите проведени срещи.
На 3. X. 1929 г. в София отборът на "Ботев", придружен от 200 свои верни привърженици, играе финална среща за държавно първенство срещу отбора на "Левски" (София). След един крайно напрегнат, динамичен и интересен двубой "Ботев" побеждава с 1:0 и спечелва титлата "Държавен първенец" и става носител на Царската купа по футбол за 1929 година.
Победата е повод за истински празник на клубните членове и законна гордост от постигнатия успех, частица за който има всеки един от тях.
Периодът от 1929 до 1931 година е един от най-плодоносните за ФК "Ботев". През тези години "Ботев" е неизменен шампион на Пловдив и Пловдивската спортна област и участник във финалния кръг от държавното първенство на България.
За постигнатите успехи през 1932г. БНСФ награждава СК "Ботев" със специален златен медал, а състезателите му с медали за спортно отличие.
През тези успешни години спортната чест на "Ботев" защитават следните футболисти: Емин Мехмедов, Никола Щерев (Старика), Станчо Проданов (Зигото), Вангел Каунджиев (Ченгеля), Найден Радомиров (Борума), Кирил Радомиров (Кичо), Андон Стоянов (Кифлата), Михаил Костов (Черното), Янко Самоковлиев (Пайтака), Димитър Лафчиев (Лафчията), Александър Касъров (Сашо), Георги Бичиров, Михаил Дичев (Шерифа), Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров (Биделето), Панчо Радомиров, Иван Добрев (Джирита) и др. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев (Старика). За успехите на "Ботев" говори и фактът, че през тези години в състава на "А" националния отбор са призовавани и редица състезатели на клуба - Никола Щерев (Старика), Станчо Проданов, Вангел Каунджиев и Михаил Костов.
След приключване на активната състезателна дейност на повечето от футболистите от поколението през периода 1924-1932 г. закономерно следва мъчителната, свързана с известно отстъпление смяна на поколенията. В периода 1935-1936 г. в отбора на "Ботев" са привлечени от малкия квартален клуб "Борислав" група млади и талантливи футболисти като братята Георги и Петър Йонови (Катарамбата), Георги Захариев (Тънката) и Иван Гълъбов (Шопа).
Кризата е бързо преодоляна и през сезона 1936/1937 г., след спечелване на градското и областното първенство на Пловдив, "Ботев" извоюва правото да участва в състава на новосформираната Национална футболна дивизия. След едногодишно участие в нея, въпреки положените усилия, отборът отпада от нейния състав.
През тези години ръководството на СК "Ботев", с активното съдействие на много клубни членове, успява да организира ограждането на клубното игрище с каменна ограда. В съседство с него са изградени спортен павилион и детски спортни площадки.
Изключително ползотворна в това отношение се оказва дейността на активните клубни деятели: ротм. Христо Кънчев, Белчо Савов, Борис Минков, Норберт Хофман (Берто), кап. Георги Гиков, Жак Грайф, инж. Христо Учкунов, Исак Каталан, Атанас Кантарев, д-р Тодор Послаников, Георги Хитрилов, Станчо Проданов, Жак Фридман, Христо Калпакчиев, Павел Млъчков, Иван Манев, Атанас Анчев, Димитър Станков и други.
През следващите години отборът на "Ботев" играе в Южнобългарската дивизия (една от петте дивизии, учредени след разформироването на Националната футболна дивизия), а по-късно и в самостоятелната Пловдивска футболна дивизия. Участието в тях е с променлив успех, но с резултатите в проведените срещи и класирането "Ботев" поддържа реномето си на един от най-силните отбори в Пловдив и страната. Така, след няколкогодишно прекъсване през сезона 1939/1940 година, отборът на "Ботев" играе много силно и става първенец на Пловдив и Пловдивската спортна област. За държавното първенство отборът достига до полуфинала, където след оспорвана игра губи с 1:2 от отбора на "Ботев" /София/. През 1942-1943г. в първенствата на Пловдивската футболна дивизия "Ботев" се представя успешно и извоюва правото да играе за държавно първенство. По-резултатно е участието в него през 1943г., когато чак на полуфинала отстъпва пред бъдещия държавен шампион - отбора на "Славия" (София).
Същата година, след няколко неуспешни участия, е спечелена за първи път пловдивската купа "Тримонциум". Честта на отбора през тези години защитават състезателите: Петър Йонов, Георги Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев, Никола Ламбрев, Георги Захариев, Георги Радев, Иван Гълъбов, Васил Куцаров, Михаил Динчев, Минко Бракалов, Славчо Милев, Васил Славов, Никола Милев, Димитър Грудев, Минчо Боев, Милен Найчев, Чудомир Хаджиев, Тодор Тодоров, Никола Ангелов, Димитър Станчев и други.
Заслуга за тези успехи имат клубното ръководство и активните деятели Димитър Величков, Димитър Мирков, Петър Райчев, Иван Хитев, Динчо Дубликов, Борис Царчински, Кирил Радомиров, Никола Христодулов, Димитър Станков, Георги Толев, д-р Тодор Мильонов, Александър Касъров, Рашко Велев и други.
Смяната на политическата система в България, извършена на 9. IX. 1944 г. оказва своето влияние върху развитието на спорта като цяло и в частност на футбола в страната. Независимо от декларираните призиви за нови условия и светли хоризонти, основен принцип на управление става командно-административният. И първата изява е, че на 28 декември 1944г., в изпълнение на указанията на централното спортно ръководство на страната, "Ботев" се обединява с друг пловдивски клуб "Шипка". Футболната секция на обединения клуб се ръководи от активните деятели Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров (Заека). Треньори на отбора са бившите футболисти от обединения отбор - Симеон Павлов и Никола Щерев (Старика). През 1945 година отборът на "Ботев" се представя успешно в градското първенство на Пловдив и извоюва правото да играе в заключителния етап на републиканското първенство, където достига до четвъртфинала.
През 1947г., първоначално към "Ботев", административно е присъединен работническият клуб "Стефан Кираджиев", а от 18 септември същата година започва и съвместната организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон. Същата година силният отбор на "Ботев" играе успешно в новоучредения турнир за Купата на Съветската армия и достига до финалната среща, като след драматична борба губи с 0:1 от "Левски" - София.
Същевременно по административен ред клубното игрище е предадено на дружество "Динамо". Този факт поставя пред клубното ръководство, пред футболната секция (Георги Генов, майор Димитър Ганчев - председател, Стоян Пухтев, Димитър Вангелов и др.), пред треньорското ръководство (Васил Куцаров с помощник Никола Йндов) и вече пред състезателите проблема за водене на редовен учебно-тренировъчен процес.
През 1948 година е извършена крупна реорганизация във футболната структура, като е създадена "А" РФГ, но за съжаление "Ботев" не попада в нейния състав. Отборът на "Ботев" се състезава в една от петте зонови дивизии (Южната), които по йерархията са веднага след "А" РФГ. Отборът на "Ботев" печели първенството на Южната зонова дивизия и придобива правото да участва в турнира на първенците на петте зонови дивизии. В него "Ботев" се класира на трето място и след две победи в квалификационните срещи срещу "Бенковски" (Видин) извоюва правото да играе от 1949 година в състава на "А" РФГ. Първенството започва, проведен е първият кръг и отново командно-административната система сработва. Извършена е реорганизация в структурата и системата за провеждане на футболния шампионат. От 30 октомври до 15 декември 1949 г. се провеждат квалификационни турнири за определяне членовете на бъдещата "А" РФГ, която ще функционира по системата "пролет - есен". "Ботев" извоюва едно от двете места, определени за Пловдив, но съдбата му изиграва лоша шега. В софийския квалификационен турнир армейският отбор ЦДНА съвсем изненадващо не се класира сред петте софийски представители на "А" РФГ. "Спешно" е извършена реорганизация на физкултурната дейност във войската и Бюрото на ВКФС взема соломоновото решение в състава на "А" РФГ да има един, общ представителен отбор на Народната войска на мястото на "Ботев" (Пловдив) под името "Народна войска" (НВ). Но на практика се получава така, че реално играе целият отбор на ЦДНА с един-единствен играч на "Ботев" - отличният вратар Георги Кекеманов, а "Ботев" отпада и през 1950 г. играе в Пловдивската окръжна групa.
През 1950 и 1951 година футболният отбор на "Ботев", под името на Пловдивския гарнизон, печели общоармейското първенство по футбол.
Амбициран, отборът на ДНА - Пловдив, това е новото име на отбора, печели убедително първото място в Пловдивската окръжна група и извоюва правото да играе в "А" РФГ.
Участието си в "А" РФГ отборът на "Ботев" започва на 22. Iii 1951 г., когато играе първата си среща с отбора на софийския "Академик".
В "А" РФГ отборът на "Ботев" е един от най-младите и неопитни състави, а и условията за подготовка (без собствено игрище) и постоянното текучество (основата на отбора са срочнослужещи) оказват своето влияние върху представянето му в първенството.
През тези години отборът е приютен в сградата на ДНА (Военния клуб), където са канцелариите, съблекалните и спалните помещения (за срочнослужещите). На част от състезателите неоценима помощ, за що-годе нормалното функциониране на отбора, оказват майор Христо Дерменджиев, майор Димитър Ганчев, полк. Стоян Пухтев, полк. Димитър Вангелов, като членове на футболната секция. През 1953 г. отборът отпада от "А" РФГ, но веднага през следващата 1954 г., вече с нов треньор - Георги Генов, печели първото място в Югоизточната "Б" РФГ и квалификационния турнир за влизане в "А" РФГ, която не е напускал и досега.
Успешна за "Ботев" е 1956 година, когато са спечелени за първи път бронзови медали от първенството на страната и отборът играе на финала за Купата на Съветската армия, където губи с 2:5 от "Левски" (София).
1957 година. Поредната реорганизация на физкултурното движение в страната. Този път към "Ботев" административно е предадено дружество "Червено знаме", като продължава традиционната съвместна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон. Възстановено е и името на дружеството и то вече се казва Армейски спортен клуб "Ботев" - Пловдив.
Избраното ръководство на футболната секция, с председател полк. Димитър Вангелов, решава да ликвидира текучеството на състезателите от отбора, което винаги се явява препятствие за сформиране на обигран състав, който да си постави по-високи цели. Същевременно е решено да бъдат създадени и по-добри условия за работа с младите футболисти и създаване на собствени кадри за отбора. Създадени са условия редица футболисти, след отбиване на редовната си военна служба, да останат в отбора. Така е изградено едно ядро в отбора от футболистите Георги Чакъров, Иван Занев, Иван Сотиров, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов и Александър Бахчеванджиев.
Затруднения за изграждането на боеспособен отбор създава и фактът, че отборът няма собствено игрище. За тази цел командването на Пловдивския гарнизон в лицето на ген. майор Величко Георгиев и неговия заместник ген. майор Стоян Стоянов взима решение за построяване на собствен стадион. Градският народен съвет в Пловдив отпуска безвъзмездно парцел в квартал "Каменица", включващ бившето игрище "Колежа". Проектът е разработен от проектантската организация на Министерството на народната отбрана и неговата реализация започва от 21 юли 1959 година. В продължение на близо две години, с доброволната помощ на клубните членове и служители на клуба, и строителите от поделение 50100, е изграден кокетен спортен стадион.
Откриването на новия стадион е съпроводено с големи спортни тържества, масови игри и показни упражнения, в които участват спортисти-ученици, военнослужещи, служители и работници. Проведена е футболна среща между ветераните на "Ботев" и "Славия" (София). Тържественият ден завършва с международната футболна среща между отборите на "Ботев" и шампиона на Румъния - ЧЧА ("Стяуа") от Букурещ. Още в първата среща на собствения си стадион отборът на "Ботев" удържа класическа победа с 3:0.
Няколкогодишната упорита работа на треньорите Георги Генов и Стефан Паунов започва да дава своите резултати. През 1961 г. отборът на "Ботев" печели бронзов медал в шампионата на страната, през следващата година (1962) е извоювана Купата на Съветската армия, а през 1963 година са спечелени сребърните медали от републиканското първенство. Голмайстор на страната (за първи път за клуба) става Иван Сотиров с 20 отбелязани гола. Редица футболисти са призовани в различни национални гарнитури. В състава на "А" националния отбор играят Георги Найденов, Динко Дерменджиев и Георги Аспарухов, като последните двама взимат участие и във финалите на Vii Световно първенство в Чили. В олимпийския отбор, чийто треньор в известен период (1962-1963 г.) е Георги Генов, играят състезателите Райко Стойнов, Виден Апостолов и Георги Попов, а в младежкия национален отбор (до 23г.) Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков.
Съставът на отбора през тези години е: Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан на отбора), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев, Георги Аспарухов (Гунди), Иван Сотиров, Георги Харалампиев, Георги Попов, Стойчко Пешев, Димитър Костадинов, Христо Илиев, Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев, Благой Шулеков и др.
Треньори на отбора са Георги Генов (Джогата) и Стефан Паунов, а председател на футболната секция е полк. Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са полк, д-р Николай Даскалов и полк, д-р Мишев.
През 1964 г., след поредната реорганизация, АСК "Ботев" прекъсва съвместната си работа с военнослужещите от Пловдивския гарнизон. В този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на КЦМ "Д. Благоев" в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков, което осигурява кадровото, материалното и финансовото съществуване на футбола в дружеството.
Същевременно отбора напускат, поради изтичане срока на военната служба, редица млади и талантливи състезатели, а някои ветерани като Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. На практика треньорът Г. Генов започва изграждането на нов отбор, в който са включени няколко млади и талантливи футболисти. През 1966 г. за старши треньор на отбора е привлечен опитният Васил Спасов (Валяка). Той добре използва създаденото от своя предшественик и успява да доизгради специфичния "ботевски" стил на игра на отбора, чийто патент е бързата и резултатна контраатака, особено при срещите на чужд терен. След една напрегната и драматична борба през целия сезон с отбора на "Славия" (София) отборът на "Ботев" за втори път става шампион по футбол на България за сезона 1966-1967 година.
Буквално дни след спечелване на шампионската титла отново е направена, по внушение на окръжното партийно ръководство, поредната реорганизация, която този път преминава всякакви разумни граници. Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" се запазва цялостно, като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика се ликвидира отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия. В резултат на обединението се разширява материалната база на футбола - ст. "Спартак", игрището на работническия спортен център. Създадени са предпоставки за изграждането на една по-активна, собствена детско-юношеска клубна школа. Започнатото през 1958 г. от Косю Енчев трябва да бъде продължено и разширено. Футболната секция в лицето на нейния председател инж. Станко Станков и активните деятели Кирил Аспарухов, Христо Михайлов, Димитър Караджов поставя основите на изграждането на собствена клубна школа. В нея отдават своите знания и умения опитните Косю Енчев и Костадин Мутафов, талантливият организатор Мавроди Хаджиколев и треньорите Никола Милев, Михаил Кожухаров, Марин Димитров, а по-късно и младите специалисти Иван Митев и Атанас Хари Георгиев.
През 1972 г. в резултат на поредната реорганизация "Тракия" отново става армейско физкултурно дружество. Същата година отборът участва в турнира за Балканската купа. След извоюване на първото място в предварителната група и две драматични финални срещи с отбора на "Вардер" (Скопие) отбора на "Тракия" завоюва Балканската клубна купа за 1972 година.
След като няколко години последователно треньор е Георги Чакъров през следващите години треньорите на представителния отбор се сменят почти всяка година. Освен това от отбора-шампион са останали 3-4 футболиста, а останалите са млади, с недостатъчен опит състезатели, което предопределя представянето му в шампионата (извън претендентите за медали) и турнира за Купата на Съветската армия (отпадане в ранните етапи на борбата).
Добре организирана и целенасочена, провежданата дейност в детско-юношеската клубна школа започва да дава своите резултати. През 1974-1976 г. започват да се състезават в представителния отбор възпитаници на клубната детско-юношеска школа като Пламен Ангелов, Стойко Стоичков, Николай Ненков, Николай Трайков, Илия Барашки, Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов, Славчо Хорозов и др.
Ръководството на футболната секция в лицето на Кирил Аспарухов (председател), Христо Михайлов, Кирил Лазарев, Димитър Караджов и треньорското ръководство Добрин Ненов и по-късно Иван Манолов смело дават път на младите състезатели - юноши на клуба, считайки, че това е единствено правилният път за изграждането на силен и боеспособен представителен отбор.
През 1978г. прекратява състезателната си кариера Динко Дерменджиев (Чико) - име, цяла епоха в историята на клуба. В негова чест е организиран бенефисен мач с участието на представителния отбор на "Тракия" и състезатели от "А" националния отбор, играли в периода 1966-1970 г. под ръководството на треньора Стефан Божков. Срещата преминава при голям интерес и завършва при резултат 3:3.
През 1979г. е извършена промяна в треньорското ръководство на представителния отбор. За старши треньор е назначен Динко Дерменджиев (Чико), а за негов помощник Иван Глухчев - двамата са бивши дългогодишни състезатели на "Тракия" ("Ботев"). Подпомагани от дейното ръководство на футболната секция с председател Кирил Аспарухов, треньорското ръководство утвърждава поетия път за изграждане на силен отбор със собствени кадри. Воден умело от треньорското ръководство, отборът разкрива истинските си възможности много скоро - още в първенството през 1980-1981 година. Намерен е оптималният вариант на титулярния състав на отбора и игровата му схема. Отборът на "Тракия", в първенството на страната, играе модерно, резултатно, технично, особено на собствения си терен. В крайното класиране в шампионата на "А" РФГ отборът след 14-годишно прекъсване отново печели медали - бронзови. Състезателят на "Тракия" Георги Славков отбелязва в шампионатните срещи 31 гола, с което става гол-майстор №1 на България и Европа и печели престижната награда "Златната обувка" за 1981г., връчвана ежегодно от авторитетното футболно списание "Франс-футбол" (Франция).
През същата година (1981г.) отборът на "Тракия" печели за втори път в клубната си история Купата на Съветската армия.
В следващите състезателни сезони отборът на "Тракия" се представя успешно в първенствата на "А" РФГ и турнирите за новоучредената Купа на България и Купата на Съветската армия.
През 1983г. отново са спечелени бронзовите медали в първенството на "А" РФГ, а гол-майстор на шампионата става младият състезател Антим Пехливанов. Следващата година отборът играе много силно в турнира за Купата на България, в който достига до финалната среща, където след оспорвана и драматична борба губи с минималния резултат 0:1 от "Левски-Спартак" (София).
През 1984 г. е направена промяна в треньорското ръководство на представителния отбор на "Тракия". Постът старши треньор поема досегашният помощник-треньор Иван Глухчев, а на неговото място е назначен досегашният методист на клуба Никола Дафински. Тази приемственост оказва благоприятно влияние върху отбора, тъй като Иван Глухчев като помощник-треньор отлично познава състезателите в отбора. Съвсем закономерно продължава и успешното представяне на "Тракия" преди всичко в шампионатите на "А" РФГ.
Футболният сезон 1984-1985 г. ще остане като един от най-скандалните в историята на българския футбол. Един кръг преди края на шампионата се играе финалната среща за Купата на България между "вечните" съперници "Левски-Спартак" и ЦСКА. Някои недостойни сцени по време и след срещата стават повод за неоправдани крупни мерки към двата отбора от най-високо равнище. С решение на Секретариата на ЦК на БКП двата отбора са разформировани и извадени от състава на "А" РФГ и за шампион на страната е обявен отборът, класирал се до този момент на трето място - "Тракия" (Пловдив). В същия шампионат отборът на "Тракия" печели и още две престижни отличия - Купата за най-резултатно нападение (68 гола) и Купата за най-добър вратар на шампионата - Димитър Вичев.
Но куриозите на този злополучен шампионат не свършват. След като отборът на "Тракия" е обявен за шампион на страната и участва в турнира за Купата на европейските шампиони, както често става в България, футболната история се пише с по-късна дата. Със свое решение от 15 декември 1989г. (след повече от четири години), Изпълнителното бюро на БФС коригира класирането от 1985 г. и възстановява "истината" - шампион е отборът на "Левски-Спартак", а отборът на "Тракия" е "възстановен" на мястото си - третото.
В същата тази 1985 г. е извършена нова реорганизация на футболния живот в страната. В изпълнение на повелята на времето, за преминаването му на професионална основа, футболът е отделен от дружеството за физкултура и спорт и са сформирани (учредени) самостоятелни клубове. За съжаление обаче спортната база в юридическо отношение остава във владение на физкултурните дружества.
На 25 юли 1985г., на учредителна конференция, се ражда професионалният футболен клуб "Тракия". Избран е действен клубен съвет от 53 активни деятели, треньори, специалисти и футболисти. Избрано е бюро от 15 души с председател (на обществени начала) Кирил Аспарухов, щатен първи зам.-председател (той е и началник на футболния клуб) Виден Апостолов, зам.-председатели Ат. Георгиев и К. Лазарев, секретар - Иван Митев и членове - Ал. Въргов, Н. Тодоров, Хр. Германов, Г. Марков, Ив. Глухчев, Тр. Иванов, Ил. Георгиев, Г. Дурлев, Ст. Стойнов и Ив. Станков.
Пред новоучредения футболен клуб и неговото ръководство стоят две големи задачи - организационно-щатното и финансово изграждане и укрепване на клуба, от една страна, и материалната база и пряко свързаната с нея масовост и качество на собствената детско-юношеска школа, постоянен резерв за представителния клубен отбор.
В следващите три сезона (1986-1988) отборът на "Тракия" е сред най-добрите отбори в страната, като се класира неизменно в призовата тройка. Особено силно играе отборът в шампионата 1985/86г., когато печели сребърните медали от първенството на "А" РФГ. Нападението на отбора е най-резултатно и с отбелязаните в един шампионат 82 гола поставя клубен рекорд и второ постижение в историята на "А" РФГ. Купата за гол-майстор №1 на "А" РФГ, с 30 отбелязани гола, печели бързото и технично ляво крило на отбора Атанас Пашев.
През всичките тези години редица състезатели на "Тракия" са призовавани в различните национални гарнитури - "А" национален, олимпийски и младежки национален отбор (до 21 г.).
Участия в тях записват футболистите Георги Славков, Костадин Костадинов, Митко Аргиров, Марин Бакалов, Петър Зехтински, Атанас Маринов, Димитър Младенов, Трифон Пачев, Славчо Хорозов, Димитър Вичев, Запрян Раков, Георги Георгиев, Антим Пехливанов, Атанас Пашев, Иван Кочев и други.
Футболистите от клуба Костадин Костадинов и Атанас Пашев взимат участие с "А" националния отбор на финалите на Xiii световно първенство по футбол в Мексико през 1986 г.
През пролетта на 1986г. в периода на подготовка на националните отбори на България, Полша и Унгария за световното първенство в Мексико, по инициатива на Полската футболна федерация, се провежда международният клубен турнир "Интерлига-86". В този турнир отборът на "Тракия" се представя успешно и в крайното класиране заема първото място и печели купата на турнира.
Продължава традицията в клуба на мястото на състезатели, напускащи отбора като П. Зехтински, Сл. Хорозов и К. Костадинов (временно) и В. Симов, К. Танев, Г. Георгиев, Бл. Блангев (окончателно) да се утвърждават млади футболисти от собствената клубна школа като Ивайло Стойнов, Цветозар Дерменджиев, Тодор Зайцев, Борис Хвойнев и Минчо Минчев.
На 29 ноември 1989 година в зала №42 на Международния мострен панаир в Пловдив се провежда събитие, което ще остане като светла страница в историята на клуба. На проведения пленум на клуба единодушно е решено да бъде възстановена историческата правда - възстановяване след 22-годишно принудително и несправедливо отношение на първото и единствено легитимно име на футболния клуб - "БОТЕВ". Най-после надеждата, стаена преди всичко през тези години от верните привърженици на клуба, се сбъдва. Тя дава отговор и на постоянния въпрос през тези години - защо когато играе "Тракия" нейната вярна и ентусиазирана публика открито и спонтанно скандира "Ботев", "Ботев"!
През есента на 1989г. е извършена промяна в треньорското ръководство. Начело на отбора след петгодишно прекъсване отново е Динко Дерменджиев, а негов помощник остава досегашният Никола Дафински. Същевременно отборът е напуснат от някои основни състезатели като Димитър Младенов, Марин Бакалов, Атанас Пашев, а по-късно и от Антим Пехливанов. Привлечени са няколко млади състезатели, но въпреки няколкото силни игри и авторитетни победи над силни отбори като ЦСКА, "Левски-Спартак", "Локомотив" от София в крайното класиране отборът е извън призовата тройка.
През 1990 г. отборът се представя по-успешно в последния турнир за Купата на Съветската армия, достигайки до финала, където след оспорван двубой отстъпва с 1:2 от ЦСКА. На пленум на клуба, проведен септември 1990 година, за щатен председател на ФК "Ботев" е избран Виден Апостолов. Секретар на клуба (от 1985 г.) е Петър Балджиев. Администратор на клуба /от 1981/ г. е Мито Ненчев.
През следващата 1991 година усилията на отбора са насочени към успешното участие в турнира за Купата на България. След поредица от силни игри и закономерни победи "Ботев" застава на финала срещу "Левски" (София). Така след седем години (от 1984 г.) "Ботев" има възможност да вземе реванш. Но за съжаление, при по-добра игра шансът не е на страната на "Ботев" и той губи с 1:2, отстъпвайки купата на "Левски" (Сф).
В периода след 10 ноември 1989г. на практика започва смяна на системата и родният (респективно клубният) футбол тръгва по пътя на истинския професионализъм. В тези превратни и трудни условия ръководството на клуба, в лицето на неговия председател, Виден Апостолов и секретаря на клуба Петър Балджиев, подкрепени от Управителния съвет на клуба, намира правилно решение в спонсорството на италианския бизнесмен Паоло Денучи и неговата фирма "Динпам". На 31 януари 1991 г. е създадено българо-италианско дружество с ограничена отговорност "Ботев-Пловдив-ООД", в което италианската фирма "Динпам" и ФК "Ботев" имат равностойно (по 49% ) дялово участие. Президент на фирмата е председателят на ФК "Ботев" Виден Апостолов.
От есента на 1991г. футболният отбор има ново треньорско ръководство. Традицията за приемственост е спазена. За старши треньор е назначен дългогодишният футболист и капитан на отбора Петър Зехтински, а за негов помощник също дългогодишният състезател в отбора Славчо Хорозов. Към миналогодишния състав са привлечени Божидар Искренов (Гиби) и украинецът Игор Кулиш, който става първият професионален чуждестранен футболист в историята на клуба. В отбора, след двегодишно прекъсване, се завръщат състезателите Димитър Младенов и Марин Бакалов. В шампионата на "А" РФГ отборът на "Ботев" води борба за място в челото на таблицата за класиране и извоюване на едно от двете места, определени за България за участие в турнира за Купата на УЕФА. След една рядко оспорвана и с драматичен край борба с отборите на "Етър" (В. Търново), и "Локомотив" (Пловдив) отборът на "Ботев" извоюва правото за участие в турнирите на УЕФА за сезона 1992-1993 година.

[internazionale]

fen sam na botev ot kakto sa pomnq, i vapreki che veche ne jiveq vav plovdiv az vse oshte jiveq sas jalto chernata ideq.kolko se radvam che nai posle se vijda svetli na vav tunela ,i nai posle sled dalgo lutane vav dolnite eshaloni na balgarskoto parvenstvo otborat zapochva da namira sebesi ,i da zaema leka po leka svoeto mqsto vav ierarhiqta na bulgarskoto parvenstvo.I neka da napalnim na 5-ti stadiona krai birenata fabrika za da razberat buferite che BOTEV E VECHEN ,i nese prodava a se obojava.ZA VINAGI EDIN OT VAS BOTEV DO SMART.

[bultras]

РИ БОТЕВ ПЛОВДИВ- ЕДИН ОТБОР - ЕДНА ЛЮБОВ. НА 5ти ПЪТУВАМ ЗА МАЧА АЙЙЙЙ КАНА

[kanariheto]

Само канарите.

[plan-2012]

САМО ТЕБЕ ОБИЧАМ И ЗА ТЕБЕ ЖИВЕЯ ...

[PLOVDIV PEE 1912]

НЕ НАПРАЗНО ЗА ТЕБ ЩЕ УМРААААА,ОООООО ОООООООО,ОО САМО ТЕБЕ ОБИЧАМ И ЗА ТЕБЕ ЖИВЕЯ НЕ НАПРАЗНО ЗА ТЕБ ЩЕ УМРАААААА

[plovdivesamona6]

ОООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООО

САМО ТЕБЕ ОБИЧАМ И ЗА ТЕБЕ ЖИВЕЯ ...

[plan-2012]

НЕ НАПРАЗНО ЗА ТЕБ ЩЕ УМРААААА,ОООООО ОООООООО,ОО САМО ТЕБЕ ОБИЧАМ И ЗА ТЕБЕ ЖИВЕЯ НЕ НАПРАЗНО ЗА ТЕБ ЩЕ УМРАААААА

И АЗ ПЛАЧА БРАТО , НЕМОГА ДА СИ СДЪЖА СЪЛЗИТЕ

[СинТерор]

Единия урод си заминава от футбола! Дано него да го последват Баткоф и Томоф, защото тия са убиици на футбола!

Но както чувам Христолоф щял все пак да има някакъв процент от акциите на клуба

[dobermanche]

аз го давам по умерено-утре ще празнувам...и все пак-айййй канариииииииииииииииииииииииии