Живеем с миналото, защото нямаме настояще

[hlucho]

България още ражда гениални спортисти, но само с талант вече не става


В последните години българският спорт едва крета. Радваме се само на годишнините от минали успехи, защото нови липсват. На олимпиадата в Пекин взехме златен медал в спорт без особени традиции - гребането. Успехите се постигат от рожби на социалистическата школа. Хора с талант, които обаче няма къде да тренират.
През 1993 година, когато бихме Франция на "Парк де Пренс" и се класирахме за световното в САЩ, имахме отбор с гениални футболисти. Продадени навреме в чужбина и научени да играят. Сега имаме само един Бербатов, когото непрекъснато псуваме и ругаем, че не играел. С кой да играе? Футболът е колективен спорт и само Бербатов не е достатъчен, за да повторим успеха на онова поколение. Митко е гениален, но всички други в отбора сами се пазят. Проблемът е, че в България няма последователност. Следващата година няма връзка с предишната. Нямаме бази, а искаме спорт. Правителството не дава базите на клубовете, защото го е страх, че на мястото на залите и стадионите ще бъдат построени хотели и блокове. Време е важните хора в държавата да се съберат и да поставят националните интереси над личните. Трябва държавата и бизнесът да се обединят и да заработят за българския спорт, защото на олимпиадата в Пекин бяхме смешни. По времето на социализма такъв провал не можеше да има. Ако продължаваме така, на следващата в Лондон няма да имаме и толкова медали. В България има талантливи спортисти, но в световния спорт нещата отдавна не опират само до талант. Хората разполагат с модерни бази, с модерен допинг и какво ли още не. Ние нямаме нищо, но искаме всичко. Как да стане?
"Сблъсък"

Иван Андреев