Честит Трети март, българи!

[Siegfried]

[center][/center]
[center][/center]
[center][/center]

[center]ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ!!!![/center]








Честит 3-ти март на всички българи! Това е денят, който много поколения са очаквали напразно през живота си стотици години. Денят, в който родината ни е почувствата свободата. Свобода така изстрадана от герои, като Левски, Ботев, Каравелов и много други знайни и незнайни борци за свобода.

На този ден трябва да си стиснем ръцете и да се поздравим един друг с това, че сме потомци на славни прадеди. На този ден трябва да забравим омразата помежду си, разделението, което управниците в своя изгода насаждат. Да забравим различията, така както го правим, когато националния отбор по футбол бие зад граница. Трябва да се научим да се гордеем с това, че сме българи, а не да се срамуваме. И да продължаваме да славим името на нацията с труд, честност, ценностна система и доброта.

Честит празник, Българи!

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=HcT13PwkFLY[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Cx4XGO4XpKU&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=8Qt9Sa5w3rM[/youtube]

Много от нас днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:


"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недуразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."






С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни, днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.

И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=wfL9uviAPHc[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=48LtNyLlSpk&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=FcqcKkQ904U&feature=related[/youtube]

[crap]

Честит празник БЪЛГАРИ!! Пожелавам ни да сме здрави и задружни за в бъдеще, и никога да не се примиряваме пред тиранията на съвременното душманство! Никога да не забравяме големите българи, които завинаги трябва да бъдат помнени, никога да не забравяме приятелите и ближните си, никога да не ни забравят и нас!!!

Тук искам да ви поздравя с едно стихотворение... все едно Ботев го е писал вчера, или днес... Борба!

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

[stg333]

браво за темата това е определено за празник добре, но за мене 6 септември е по значима дата, прочетох доводите че 3 март е по значима дата и не ги приемам

[Кашчей]

браво за темата това е определено за празник добре, но за мене 6 септември е по значима дата, прочетох доводите че 3 март е по значима дата и не ги приемам

Щеше ли да има 6-и септември, ако нямаше 3-и март?Помисли върху този въпрос!

[stg333]

Логиката, че нямало да има 6 септември ако не е имало 3 март, е абсурдна, ако не беше имало априлско въстание и цариградска конференция нямаше пък да има 3 март, на 3 март няма българска държава и не е предвидено да има все още, какъв национален празник може да се празнува след като няма българска държава възстановена. Да 3 март е важна дата в нашата история но ние нямаме никакво участие в нея или то е много малко, по тая логика Полша трябва да обяви за празник датата на края на 1 световна война. Национален нихилизъм е да празнуваме нещо в което не сме участвали. Отделен въпрос е че живеем в много по древна и значима исторически държава от Османската и Руска империя.

[xWarden]

Как да не сме участвали бе ??? Сам каза, че ако е нямало Априлско Въстание е нямало да има и 3-ти март. Но ако не са били Българските опълченци на Шипка, Русия най-вероятно е щяла да загуби войната ! От всички руско-курски войни, в тази Русия се е представила най-зле !

[Sporter]

Хубава тема, браво Siegfried!
Само е трябвало да посочиш източника си.

[stg333]

Как да не сме участвали бе ??? Сам каза, че ако е нямало Априлско Въстание е нямало да има и 3-ти март. Но ако не са били Българските опълченци на Шипка, Русия най-вероятно е щяла да загуби войната ! От всички руско-курски войни, в тази Русия се е представила най-зле !
Участието чрез опълченците , които са в състава и под командването на руската армия и служат като нейни войници не е точно представата ми за българско участие.Руската армия се е представила не особено добре, но руското командване е сложило опълченците на тая позиция на която са били .

[Кашчей]

Логиката, че нямало да има 6 септември ако не е имало 3 март, е абсурдна, ако не беше имало априлско въстание и цариградска конференция нямаше пък да има 3 март, на 3 март няма българска държава и не е предвидено да има все още, какъв национален празник може да се празнува след като няма българска държава възстановена. Да 3 март е важна дата в нашата история но ние нямаме никакво участие в нея или то е много малко, по тая логика Полша трябва да обяви за празник датата на края на 1 световна война. Национален нихилизъм е да празнуваме нещо в което не сме участвали. Отделен въпрос е че живеем в много по древна и значима исторически държава от Османската и Руска империя.

Независима българска държава има едва след 22-и септември 1908.Дотогава Княжеството е де юре васално на Турция.А 3-и март си е наистина дата на възстановяването на България, като самостоятелна държава на картата на света.И да кажеш, че нямаме участие във войната или то е незначително.....нямам думи.Естествено, че не може да е такова, каквото ни се иска, но след близо 500 години робство ми е малко трудно да приема, че сме можели да имаме обучена войска и командири, които да се противопоставят на модерно въоръжената турска армия.

ПП-Интерсно ми е, защо Полша има 2 национални празника-единият е Денят на конституцията от 1791-а, а другият денят на независимостта от 1918-а.Като казах 1918-а- дали не свършваше тогава Първата световна война и защо ли поляците го празнуват този ден

[Sagittarius]

Искам да плюя в лицето на всички тъпи парчета дето години приказват,че 3-ти март не бил празник още по-малко пък национален!България се появява на картата на Европа след 500 годишно отсъствие,а те тръгнали да приказват тинтири-минтири и да ми се правят на мъже.По цял свят смелостта на българския опълченски отряд на Шипка спрял почти 40 000 редовна армия е пример за нечуван героизъм...ами ако тая военна сила беше пробила при Шипка щеше ли руския братуш да превземе Плевен или 2-те турски армии щяха да го разгромят?Айде стига...и като не сме се освободили сами какво?Че за разлика от сърби и румънци,дето ги дели Дунав ние сме направо в двора на Турската империя бе ало,пред стените на Цариград,всеки бунт могат да го смажат както и правят през Априлското възстание,пеосто са много по-голяма сила от нас-човешка,военна,икономическа.И 6-ти септември е празник,и 22-ри...аз почитам и 20 август,деня в който Симеон Велики и Българската армия постигат най-голямата военна победа в света дотогава унищожавайки почти до последния човек 90 000 византийска армия при Ахелой при все,че нашите са нямали и 40 000 бойци.Но 3-ти март е празник и то най-светъл,защото след 500 години тъмнина България се появява в Европа и ако не беше този ден нямаше да има нито 6-ти,нито 22-ри септември.Честито на всички лъвове