Не всички са еднакво настроени към Стенли Кубрик , не всички го разбират , но затова е и останал в историята - той винаги ни кара да се замислим над филмите му , които не напускат съзнанието ни дори и години наред след гледането им , така поне се случи с мен . Животът и кариерата на Стенли Кубрик е като истински филм , запечатан на лентата на нашите спомени .
Стенли Кубрик - е американски режисьор и сценарист. Счита се за един от най-добрите режисьори на 20ти век. Филмите му се отличават с „необикновена задълбоченост в разработването на най-сложни философски теми“, както и с техническата си завършеност. Приживе започва да режисира „Изкуствен интелект“, който по-късно е довършен от Стивън Спилбърг.
Кубрик започва кариерата си като фотограф. Първоначално продава аматьорски снимки на ню-йоркското списание Look, като по-късно започва постоянна работа за него.
Кубрик се концентрира върху документалната фотография, от което по-късно произлиза и първият му документален късометражен филм "Денят на боя". Мотивиран от интереса, който предизвиква първият му опит, заснема също и "Flying Padre", както и по-малко успешния "The Seafarers".
Заедно с третата си съпруга (с която се запознава на снимките за филма „Пътеките на славата“) и трите си деца се премества в Англия в началото на 60те. Пресата е отразявала живота му като отшелнически, според по-близките му познати обаче е прекарвал по-голямата част от времето си в компанията на семейството и приятелите си.
Първият филм, който режисира в Англия, е „Лолита“. Работи активно заедно с автора на романа Владимир Набоков. За снимките на филма харесва актьора Питър Селърс, който играе три роли в следващия филм на Кубрик, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“. Въпросният филм получава изключително добра оценка от критиците. В него Кубрик поема риска да представи напрежението на Студената война като една абсурдна комедия. Следващите му два филма („2001: Космическа Одисея“ и „Портокал с часовников механизъм“) предизвикват също голям интерес и дори обществени дебати, както върху съдържанието, така и върху изразните средства на Кубрик.
Затова пък „Бари Линдън“ се оказва филм за широката публика. Кубрик се опитва да пресъздаде красотата на барока, основавийки се на биографията на Бари Линдън.
След „Бари Линдън“ е режисьор само три филма. С Джак Никълсън режисира „Сиянието“, адаптация по романа на Стивън Кинг. Най-вече феновете на Стивън Кинг оценяват филма като лош, тъй като Кубрик си позволява свободно да излиза извън рамките на романа. Самият Стивън Кинг счита филма за най-лошата адаптация на някой от неговите романи.
В средата на 80-те започва работа върху филма Пълно Бойно Снаряжение, по новелата на американският писател Густав Хасфорд, адаптиран от Майкъл Хер. Филма е изключителен поглед на Виетнамската война и нечовешката военна подготовка, превръщаща хората в добре обучени убийци. Филма получава номинация за Оскар през 1987 година.
На 7 март 1999 година, Кубрик почива от сърдечен инфаркт, докато спи.
2001 : Космическа Одисея - Филмът започва с началната част (пет октави) от "Атмосфери" на Дьорди Лигети, без изображение на екрана (тип театрално представление, докато завесите са още дръпнати). Началните кадри показват Слънцето, изгряващо иззад перфектно подредени пред него Земята и Луната, под музиката на първата част от "Така каза Заратустра" на Рихард Щраус. Останалото от филма е разделено на три части, всяка от които започват с екранен надпис.
Първата част, ситуирана преди 3 милиона години, и озаглавена "Зората на човека", показва ежедневието на племе праисторически маймуночовеци: търсене на прехрана сред сухите полупустинни храсталаци, нападения на леопард, и конкуренция с друго племе за долчинка със събрала се в нея вода. Животът на показваното племе е на ръба на оцеляването. Една сутрин край мястото, където те спят, се появява тайнствен черен монолит, и те го разглеждат изплашено.
След тази среща самотен маймуночовек, докато рови сред купчина кости, попада под тайнствено влияние от страна на монолита. Една от костите привлича вниманието му, и той започва да си играе с нея, да чупи другите кости като с тояга, и внезапно достига до идеята да убие с нея животно - тоест, да я използва като инструмент. Следващият кадър показва маймуночовеците да ядат месо - предполага се, от току-що убит тапир. Маймуночовекът, който открива използването на костта като инструмент, повежда племето, завладява обратно водоизточника и пребива с костта до смърт водача на съседното племе. Другите от племето му подражават, той триумфира.
В следващия прочут кадър той хвърля костта нагоре, действието на филма прескача напред във времето, и образът ѝ бива насложен върху образа на изкуствен спътник на Земята - военен апарат, снабден с лъчево оръжие. Валсът на Йохан Щраус "На хубавия син Дунав" придружава сцени на изкуствени спътници, които се въртят около Земята. Накрая кадрите стигат до изображение на космическа совалка, която се свързва с орбитална станция.
Няколко кадъра от вътрешността на совалката показват, че тя вози само един пътник - д-р Хейуд Флойд (Уилиам Силвестър), водещ американски учен, който пътува към Луната. Флойд пристига на станцията едновременно с последните ноти на валса. След напускането на совалката стюардесата изрича първите думи във филма: "Пристигнахте, сър. Главното ниво, моля." Флойд среща г-н Милър от охраната на станцията, и двамата минават през стерилната станция към ресторант, но Флойд спира, за да се обади по видеофон, докато Милър продължава напред.
В първия диалог във филма Флойд среща група съветски учени, сред които е негова "стара позната", Елена, и спира за кратък разговор с тях. След като той споменава, че пътува за лунната база Клавиус, д-р Андрей Смислов (Леонард Роситър) го разпитва защо никой не е успял да се свърже с нея напоследък, и Елена споменава, че базата наскоро е отказала аварийно кацане на една тяхна совалка. Флойд имитира наивна изненада, но когато Смислов споменава за слух, че на базата е започнала епидемия, Флойд многозначително отказва да коментира, цитирайки забрани, свързани със сигурност.
Следващата сцена изобразява лунен кораб, който се приземява на издигната платформа в лунната база Клавиус. В заседателна зала там Флойд е представен на учените и администраторите от базата, и говори за важността истинската причина за подозрителната карантина на базата да остане скрита. Поздравява персонала с изключителното му откритие, след което ги информира, че от тях се изискват подновени "клетви за сигурност". През кратките въпроси и отговори той потвърждава, че имитацията на епидемия и пълната комуникационна изолация на базата ще останат в сила, докато ръководството на Земята не промени решението си. Напомня на персонала за "потенциала за културен шок и социална дизориентация", който представлява откритието им.
Следващата сцена е пътуване с лунобус към изкоп наблизо. Разговор между Флойт и администратор от базата разкрива тайната: при правенето на изкопа е бил открит обект, закопан на Луната (наречен Тихо - Магнитна Аномалия 1, или накратко ТМА-1). Изучаването на обекта е показало, че той е бил умишлено заровен там преди милиони години. Пристигайки на мястото на изкопа, те виждат там монолит, точно подобен на онзи от частта "Зората на човека" (под акомпанимента на "Кирие" от "Реквием" на Лигети). Флойд протяга ръка и докосва гладката повърхност на обекта, демонстрирайки същото смайване, както маймуночовеците отпреди милиони години. Пристигналите се събират за групова снимка на фона на изгряващото слънце, но в момента, в който лъчите му докосват монолита, радиопредавателите им са заглушени от силен, висок тон, излъчен от него.
Филмът преминава към втората част, озаглавена "Мисията Юпитер: Осемнайсет месеца по-късно". Началните кадри са придружени с адажиото на Гаяне от балета на Арам Хачатурян "Гаяне". На борда на космическия кораб "Дискавъри Едно" се намират пилотите Дейвид Боумън (Кеър Дюлеа) и Франк Пул (Гари Локууд), и трима учени, които спят в криогенна хибернация. Показано е обичайното ежедневие на космическия кораб: поддръжка и управляване на кораба, сън, хранене, физически упражнения, получаване на поздравления за рождения ден от дома, игра на шах и дори рисуване. Екипажът гледа телевизионна програма на БиБиСи за тях самите, в която бива показан и интервюиран "шестият член на екипажа", суперкомпютърът ХАЛ 9000 (Дъглас Рейн). Интервюто разкрива, че въпреки че този суперкомпютър е върхът на постиженията в областта на изкуствения интелект, и че досега се е показал като напълно безпогрешен. Той е проектиран да общува и да се държи като човек, и дори да имитира емоции, които съвсем приличат на истински. Астронатите бързо са свикнали да го смятат просто за един от екипажа, и да се обръщат към него с "Хал".
По време на неформален разговор с Боумън, ХАЛ изразява тревога относно мисията, подхранвана от странни слухове за нещо, изкопано на Луната, както и от необичайната подготовка и режим на обучение за тази мисия. Когато Боумън предполага, че въпросите на ХАЛ са всъщност част от подготовка за рапорт за психологическото състояние на екипажа, ХАЛ изобразява тревога, след което предсказва очаквана повреда в комуникационната система на кораба. Боумън напуска кораба с космическа капсула, и подменя очаквания да се повреди блок АЕ-35. При изучаването му в кораба обаче не са открити никакви проблеми в работата му. Управлението на мисията на Земята предполага, че ХАЛ е сгрешил в предсказанието си за бъдеща повреда на блока, нещо нечувано за серията 9000. ХАЛ предлага ново излизане с капсулата, поставяне на блока обратно на мястото му и очакване той да се повреди, за да бъде установена причината. Прикривайки загрижеността си, Боумън и Пул влизат в капсулата под предлог да проверят радиосистемата ѝ, но всъщност за да обсъдят тайно ненадеждността на ХАЛ. Решават, че ако блокът не се повреди както е предсказано, те ще изключат ХАЛ. Те обаче не подозират, че ХАЛ ги следи, като чете движенията на устните им през един илюминатор на капсулата. Следва интерлюдия.
След нея Пул излиза в капсулата извън кораба, за да подмени блока АЕ-35, докато Боумън наблюдава от кораба. Когато Пул излиза от капсулата, ХАЛ поема управлението ѝ, блъсва силно Пул с нея и го убива. Боумън вижда Пул и капсулата да се отдалечават от кораба, и бързо излиза с друга капсула, за да спаси Пул (забравяйки шлема си в "Дискавъри"). Докато Боумън е навън, ХАЛ убива тримата учени в хибернация, като изключва системите за поддържане на живота им.
Спасителната мисия на Боумън го сдобива само с мъртвото тяло на Пул. Връщайки се, той нарежда на ХАЛ да отвори вратите на хангара за капсули. ХАЛ отказва, и разкрива, че знае за плана на Боумън и Пул да го изключат. Заявява, че мисията е "твърде важна", за да позволи на Боумън да я провали. Боумън отговаря, че просто ще влезе в кораба през резервен въздушен шлюз (опасно начинание без шлем - докато вратите на въздушния шлюз не бъдат отново затворени чрез дръпване на ръчен превключвател, вътрешността му и астронавтът са изложени на космическия вакуум). ХАЛ прекратява разговора. Боумън изхвърля мъртвото тяло на Пул, отваря с манипулаторите на капсулата въздушния шлюз, и отстрелва капака на люка на капсулата. Експлозивната декомпресия го изхвърля в шлюза, и той успява да затвори вратите му през няколкото секунди, които човек може да оцелее без скафандър във вакуум.
Вече влязъл в кораба, Боумън нахлупва шлема от скафандъра във въздушния шлюз, и е защитен. ХАЛ се опитва безрезултатно да преговаря с него. Без да го слуша, Боумън влиза в "логическия паметен център" на суперкомпютъра, и започва да изключва висшите му мозъчни функции, оставяйки да работят само автоматичните системи за поддръжка на кораба. ХАЛ го моли да спре, и казва, че се чувства много по-добре, и че ще престане да го заплашва; Боумън продължава да го разглобява. ХАЛ описва как "умът ми изчезва... усещам го", и постепенно се връща към най-старите си спомени, пее песничката "Дейзи Бел", и накрая замлъква.
Изключването на ХАЛ пуска предварително направен видеозапис с Хейуд Флойд, който обяснява истинската цел на мисията им; това е единственият пряк описателен речитатив във филма.
"Добър ден, господа. Този запис е направен преди вашето отлитане, и по съображения за сигурност от най-висока степен, е известно на борда на кораба единствено на компютъра ХАЛ 9000. Сега, когато сте в орбита около Юпитер и целият екипаж е събуден, то може да ви бъде предадено. Преди осемнадесет месеца беше открито първото доказателство за интелигиентен живот извън Земята. Беше заровено на 40 фута дълбочина край кратера Тихо. С изключение на едно изключително мощно радиоизлъчване, насочено към Юпитер, черният монолит на възраст четири милиона години е абсолютно инертен. Произходът и предназначението му засега са пълна загадка."
Третата част, озаглавена "Юпитер и отвъд безкрая" започва с откриването на трети монолит в орбита около Юпитер (отново под съпровода на "Реквием" от Лигети). "Дискавъри Едно" влиза в орбита около Юпитер, и се доближава до монолита. Когато планетата, луните ѝ и монолитът сякаш застават на една линия, Боумън напуска кораба с капсула. При опита да се доближи до монолита той попада в тунел от цветни светлини, и прекосява през него немислими разстояния. "Реквиемът" на Лигети преминава в колосалното оркестрално есе "Атмосфери". Тази поредица от кадри бива наричана "Звездните врати".
След прелитане над странно оцветен извънземен пейзаж, Боумън пристига сам в осветен коридор, състарен и посивял. Съпроводът е от извънземно звучащи части от "Атмосфери" на Лигети, записани в ехозала. Боумън вижда през отворена врата стая, обзаведена в стил Луи XVI, в която на маса се храни, побелял и оплешивял, самият той. Хранещият се става, излиза от стаята и се оглежда - там няма никой. Враща се на масата, и без да иска, бутва чашата си на пода, и звукът от счупването ѝ нарушава тишината. Вдигайки поглед от парчетата стъкло, той вижда себе си, престарял, на легло - вероятно смъртното му легло. В следващия кадър умиращият е сам в стаята, но пред леглото се е появил четвъртият монолит. Боумън се опитва да се протегне към него, и очевидно бива трансформиран в същество, подобно на неродено още дете, заобиколено от сфера от светлина - Звездното дете.
Следващият кадър показва Луната и Земята, към които бавно приближава Звездното дете. В последния кадър на филма то гледа Земята през новите си очи под съпровода на "Така каза Заратустра".
Портокал с часовников механизъм - е филм от 1971 година на режисъора Стенли Кубрик по едноименния роман от 1962 г. на Антъни Бърджес. Филмът има елементи на фантастика, комедия, драма и трилър. Главната роля се изпълнява от известния актъор Малкълм МакДауъл. Филмът се смята за един от шедъоврите на века.
Филмът разказва за Алекс ДеЛарж и неговата садистична банда, занимаваща се с грабежи, убийства, изнасилвания и мъчения, в света на една тоталитарна държава. Най-накрая Алекс е заловен и е „превъзпитан“ чрез поредица от извратени филми. Само че за новия Алекс няма място в неговата страна. Накрая той отново възвръща инстинктите си на садистичен маниак и филмът свършва с неговата фантазия как изнасилва една жена.
Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба - е черна комедия на режисьора Стенли Кубрик с участието на Питър Селърс и Джордж Скот. Базиран частично на военния трилър роман „Red Alert“, „Д-р Стрейнджлав“ е сатира на студената война и доктрината за взаимно осигурено унищожение.
Историята се отнася до психически нестабилния генерал от военновъздушните сили на САЩ който нарежда изпреварващ ядрен удар срещу Съветския съюз, и разказва за президента на Съединените щати, неговите съветници, ръководителите на съвместния генерален щаб и един офицер от кралските военновъздушни сили (RAF), които се опитват да върнат бомбандировачите и да предотвратят ядрен апокалипсис, както и за екипажа на един Б-52, тъй като те се опитват да доставят товара си.
През 1989 г. Библиотеката на Конгреса на Съединените щати определя филма за „културно значим“ и той е избран за съхранение в Националния филмов регистър.
Филма е от 1999
мерси!
