Няма нищо притеснително... печелиш или си отиваш...това не се отнася само за треньора, но и за играчите.Музиката е силна, понякога един-два шамара те напомнят кои си и каква е твоята природа..
Губиш се в желанието да си прекалено добър.Или печелиш, или се заменяш с друг.Нормално, естествено и приемливо.
https://www.youtube.com/watch?v=-xbFpsNDf-A&list=RDMMGwRKBPRQbb8&index=9До преди няколко часа не знаех коя е... сега я заобичах истински... да е щастлива и да развие живота си в правилна посока, каквото и да значи това, поскоката си е посока, правилната води до щастието... такива хора са много специални, боли ги повече отколкото показват.Това е талант, срещу когото не се бориш, това е талант пред който коленичиш.
Няма възможност да си щастлив, но има вероятност да приемеш себе си като част от обществото.Предаваш идеята на човек, а не самото мата му харизма... предателството показва, че не си направил нещата по желания начин.