70 години от героичната смърт на Списаревски

[alexveselinov]

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ''летящи крепости'' Б-24 Либърейтър /”Освободител”/, охранявани от 50 изтребители се насочила да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за когото той се готвил отдавна. В разгара на въздушната битка, Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили. И точно тогава, в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без да се замисли, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
[center][/center]
Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София).

[blue avalanche]

"Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!"

[alexveselinov]

Величието на дълга

В памет на поручик (капитан) Димитър Списаревски,
(1911-20.12.1943 г., с. Пасарел, Софийско)

Защо децата ни не знаят
името на тоз герой?
Нима подвига му не надмина
на хиляда паднали в бой?

Защо народа да забрави
своя предан син?
Нали земята наша брани
в небосклона син!

В първия си боен полет
без муниции сред врага
„Месера” в копие превръща
и се разбива в крепостта.

Някои казват „камикадзе”,
други – „таран” било това.
За мен е порив на сърцето
народа да опази от врага.

Паметник от мрамор да издигнем
със сърце и ястреб на ръха.
Нека поколения да знаят
за величието на дълга.
Деми Гьо (Димитър Гьозлиев)

[Живко6461]

Поклон пред паметта на Героя!
България има своите герои, своите достойни синове и дъщери! Капитан Димитър Списаревски е един от тях! България трябва да се гордее с тях!
Потомците на героя също!
Бог да го прости!
P.S. Струва ми се, че един от тях пише тук. Поздрави за автора! Поздрави за blue avalanche!

[IBUU]

ПОКЛОН ЛЕГЕНДИТЕ НЕ УМИРАТ




Парламентът почете с едноминутно мълчание паметта на капитан Димитър Списаревски по повод 70-годишнината от смъртта му. Предложението направи депутатът от "Атака" Венцислав Лаков. Той посочи, че "днес е тъжна дата, защото се навършват 70 години от гибелта на капитан Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев, отбранявайки небето на София". "На днешния ден в неравна битка загива капитан Списаревски – живата торпила на България", каза още Лаков и призова колегите си да отдадат минута почит "за жертвите на американските агресори".
Списаревски и Кюмюрджиев загиват геройски във въздушен бой край София с американски бомбардировачи

[Cuba Libre]

Голям човек и личност!Свързан е и с футболният отбор на Левски София,поклон пред светлата му памет,както и пред величието на царска България!!!

[the_blue_fan]

Героите не умират ! Поклон пред този ВЕЛИК БЪЛГАРИН !

[Stahlgewitter]

Поклон!

[vratar4eto]

Въпросът е защо подвизи като този са забулени в мрак и по медиите нищо не се споменава? Къде днес се спомена за тази годишнина? Колко всъщност от живеещите в София знаят името му, въпреки че без него нашият град щеше да е сринат до основи. Аз съм на 25 години и разбрах за Списаревски и подвига му преди 3-4 и то, разбира се, от интернет. Нито дума в учебниците, нито някога този ден е почитан по какъвто и да е начин...

[Eminem]

Поклон!