[center]
[/center]Британският актьор Питър О' Тул, участвал във филмови класики като "Лорънс Арабски" и "Последният император", почина на 81 години, съобщи агентът му, цитиран от агенциите.
Осемкратно номинираният за "Оскар" актьор за кратко се оттегли от сцената. В началото на декември тази година обаче стана известно, че той ще направи едно от последните си участия в киното с ролята на римски оратор в историческата драма Katherine of Alexandria.
През ранната си кариера О' Тул има няколко ключови роли в постановки по пиеси на Шекспир, докато се прочува с филми като "Довиждане, господин Чипс", "Управляващата класа", "Живот на карта" и "Моята последна година".
Последната му номинация за "Оскар" е за най-добър актьор през 2006 г. за филма "Венера". Беше му присъден почетен "Оскар" през 2003 г. за многобройните си паметни роли. Седмица, след като академията взе решение по този начин да отбележи 70-годишнината на актьора, той й отговори с открито писмо, че е очарован от великодушния жест, но смята, че е рано да го пращат в запаса.
Сред последните филми с негово участия са "Троя", "Рататуй", "Звезден прах", God's Spy, Katherina of Alexandria и Christiada с Анди Гарсия и Ева Лонгория.
Първата му номинация за "Оскар" беше за главната му роля във филма "Лорънс Арабски" (1962).
Актьорът беше на върха на славата си през 60-те и 70-те години - някои от най-значимите му роли са в "Томас Бекет" (1964) с Ричард Бъртън, в адаптацията на Ричард Брук по творбата на Джоузеф Конрад Lord Jim (1964) и в "Лъвът през зимата" (1968).
Често изпълняваше и ролите на ексцентрични английски аристократи - Brotherly Love (1970), The Ruling Class (1972). През 1980 г. се завръща на екрана с The Stuntman, за който печели номинация за наградата "Еми". Номинация за "Оскар" получава и през 1982 г. за ролята си в комедията My Favorite Year, а една от последните му появи на екран е в минисериите на CBS Joan of Arc (1999). През 90-те той се изявява и като писател и публикува първите две части от мемоарите си.
Питър О' Тул е роден на 2 август 1932 година. Баща му – Патрик О' Тул, се занимавал с конни залагания. Има известни спорове дали Питър О' Тул е роден в Ирландия или в Лийдс, където е отрасъл.
Първоначално пробва късмета си като журналист, следва военно обучение във флота, след което О' Тул получава стипендия за Кралската академия за театрални изкуства.
Имиджът му на лошо момче го следва с десетилетия, въпреки че той се отказва от алкохола през 1957 година заради сериозни здравословни проблеми. Не се отказва обаче от навика си да пуши цигари "Галоаз" без филтър, с абаносово цигаре. Това и склонността му да носи зелени чорапи, обемни палта и дълги шалове допринасяха за театралния му стил.
...
„Казанова“ (2005)
„Троя“ (2004)
„Последната завеса“ (2002)
„Жана Д'Арк“ (1999)
„Историята на отец Дамиен“ (1999)
„Фантоми“ (1998)
„Истинска история“ (1997)
„Пътешествията на Гъливер“ (1996)
„Един добър човек сред другите “(1993)
„King Ralph“ (1991)
„Дъщерята на Ребека“ (1991)
„Височайши духове“ (1988)
„Последният император“ (1987)
„Пигмалион“ (1983)
„Моята последна година“ (1982)
„Живот на карта“ (1980)
„Калигула“ (1979)
„Зората на Зулу“ (1979)
„Фокстрот“ (1976)
„Петкан“ (1975)
„Розовата пъпка“ (1975)
„Човекът от Ла Манча“ (1972)
„Управляващата класа“ (1972)
„Войната на Мърфи“ (1971)
„Да накладеш огъня“ (1969)
„Лъвът през зимата“ (1968)
„Екатерина Велика“ (1968)
„Нощта на генералите“ (1967)
„Библията“ (1966)
„Обир в музея“ (1966)
„Лорд Джим“ (1965)
„Бекет“ (1964)
„Лорънс Арабски“ (1962)
„Белите сенки“ (1960)
„Отвлеченият“ (1960)
„Невинните диваци“ (1959)
Бог да го прости
