Силна стартова позиция на все още неучреденото движение около Николай Бареков показват данните на социолозите от Института за модерна политика. Социологическото проучване на обществено-политическите нагласи през септември е проведено в периода 21-28 септември. "В надпреварата за депутатски места има сериозен потенциал да се намеси публично заявеното гражданско движение около Николай Бареков, условно наречено "България без цензура". Макар и все още да не е учредено официално, изследването регистрира потенциална подкрепа от 5%", анализират социолозите.Движението на Бареков има повече положително отношение отколкото стари формации като СДС и ДСБ и събира много по-малко отрицателни нагласи в сравнение с партията на Кунева. "В сравнение с тях обявеното в публичното пространство гражданско движение около Николай Бареков получава повече положително отношение отколкото ДСБ и СДС. В негативната скала и в силно отрицателната движението на Бареков има по-добри стойности, отколкото партията на Кунева, ДСБ и СДС", е заключението на социолозите от Института за модерна политика.
Силите на БСП и ГЕРБ са почти изравнени, а избирателите не припознават ясна алтернатива на "старите" партии на прехода, става ясно от данните на проучването. Изследването потвърждава и тезата на Николай Бареков, че ако изборите са днес, в парламента ще влязат четири партии на статуквото.
Ако изборите бяха в деня на провеждане на проучването, в парламента биха попаднали четири политически формации. Освен БСП, която има преднина пред ГЕРБ, депутати биха имали още ДПС и Реформаторския блок. Шанс за народни представители има още и НФСБ, която засега остава „под чертата”, като националистическият вот е представен още и от "Атака" с 1.4% и ВМРО с 1%, сочат данните на Института за модерна политика.
Социолозите са измерили и подкрепата за възможни коалиции между политически сили, за които се говори в общественото пространство. Данните показват 18.2% подкрепа за Коалиция на ГЕРБ и РБ, 11.9% - за Коалиция на БСП, ДПС и Атака и 4.0% за Коалиция на БАСТА, ВМРО, ЛИДЕР и граждански движения.
Посочените данни за електоралния потенциал на нови политически и коалиционни формации вероятно е израз на търсенето на алтернатива в обществото. Дали и доколко констатираният електорален потенциал на тези формации ще се реализира в политическия живот зависи от множество фактори, които са функция от бъдещото политическо и организационно развитие на съответните политически партии, коалиции и движения, е заключението на социолозите.
[/offtopic]
