[/center][center]Дата на раждане: 23.02.1994г. - град София.
Височина: 180
Тегло: 72
Пост: Нападател
Номер: 45
Юношески отбори - ЦСКА София
Визитка:
ЦСКА София - 7 мача - 3 гола.
Юношески национален отбор по футбол на България до 19 години - 5 мача - 1 гол.[/center]
[center]Какъв е идеалът на феновете на ЦСКА за централен нападател? Да вкарва много. Да обича отбора много и да недолюбва вечния враг. Те си го имат. Името му е Григор Долапчиев.
Преди да разкажем повече за родения на 23 февруари 1994 година голаджия, сме длъжни да споменем, че според огромна част от нежната половина на България става въпрос за един от най-красивите футболисти и то не само по нашите географски ширини. По тази тема обаче ние няма да взимаме отношение, но за сметка на това ще бъдем категорични, че наистина става въпрос за момче с огромен потенциал.
Цялата кариера на Григор до момента преминава в ЦСКА. За първи път той стъпва на "Червено знаме" преди 9 години. Дотогава младокът трупа опит по кварталните игрища, където винаги рита с батковците, които вместо да го пращат да гони топката или да седи на вратата, се карат от кой отбор да играе той. Именно приятелите му са тези, които започват първи да го убеждават да се запише да тренира футбол. Така се стига до сериозен семеен разговор, на който момчето настоява да му бъде разрешено да се занимава активно с този спорт. Баща му не се нуждае от дълго убеждаване, а като върл привърженик на червените, бърза да заведе сина си в школата на любимия отбор. Григор е на седмото небе от щастие, че ще играе за ЦСКА, защото страстта към най-титулувания български отбор отдавна е завладяла и него. И тъй като чувствата са и елементарна физика - силната любов към 31 кратните шампиони на България е съпроводена от явна неприязън към 30-кратните носители на сребрърните медали.
Първоначално Долапчиев започва да тренира с родените през 1993 година, начело, на които е Методи Георгиев. Още тогава младокът заема поста "централен нападател", на който се подвизава и до ден днешен. Позицията си Григор избира сам. Прави го заради любимеца си Митко Бербатов, а и заради това, че обожава да вижда как топката опъва противниковата мрежа. Най-важното е, че никой от ръководството и треньорите му не се опитва да промени мястото му на терена, защото той се справя великолепно и демоснтрира страхотни голмайсторски умения. Трудно могат да се изброят индивидуалните награди от различни турнири, които младокът печели в качеството на топреализатор, а неговите успехи почти винаги са придружени и от отборна купа.
Факт е обаче, че отборът на набор'94 в ЦСКА обаче така и не успя да се превърне в машина за победи, въпреки че в състава личат имената на още няколко страхотни таланта, като Юли Ненов, Алекс Спасов, Деспотов... Може би причината е, че дълги години момчетата така и не попаднаха на добър треньор, а единственият, който успя да изгради силен колектив и да накара подопечните си да дават максимума от себе си - Йордан Йорданов, си тръгна скоропостижно.
Неволите, треньорските рокади и проблемите в школата не пречат на Григор да е една от звездите и водещ реализатор на тима. Особено силни бяха изявите му през миналата година в мачовете с Левски, Литекс, Ботев Пд, Беоре... Това не остана незабелязано от шефовете, които от този сезон го "командироваха" при батковците от набор'93. Така Долапчиев вече е само на крачка от мъжкия футбол. За феновете остава да се надяват скоро до го видят в представителния отбор на армейците. Както вече казахме, той напълно отговаря на изискванията им за централен нападател.[/center]
[center]- Какво е за теб ЦСКА?
- Най-важното нещо в кариерата ми досега. Аз обичам истински този клуб. Пожелавам си съвсем скоро да водя атаката на ЦСКА. Все още не съм напълно готов, но имам желание и правя всичко, за да изпълня целите си. Искрено се надявам да радвам феновете ни, които изстрадаха много в последно време. Те са прекрасни и заслужават само най-доброто.[/center]
[center]Пожелавам ти един ден да станеш капитан и голмайстор на ЦСКА София ![/center]
[/center]
