Георги Димитров е един от най-изтъкнатите хора на всички времена и народи. Без оглед на факта, че в днешна България капиталистическият режим се стреми по всякакъв начин споменът за него да бъде забравен, Димитров дава на борбата с фашизма толкова голям принос, че е невъзможно на легионите бездарни и тъпоглави управляващи да заличат неговото име. На фона на титаничната фигура на Димитров дори боговете на Олимп изглеждат жалки пешки в историята на човечеството.
Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 година в с. Ковачевци. До 1904 година работи като печатар. След това застава на пътя за освобождение на родната България от кликата на буржоазните лакеи. Между 1909 и 1923 година е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. През 1921 година става член на ЦК на Българската комунистическа партия (т.с.) и народен представител. Изявява се като ярък агитатор и публицист. Обвинен е в организирането на Септемврийското антифашиско въстание и е осъден на смърт. Димитров успява да напусне страната и десет години живее като политически емигрант. От есента на 1929 година живее в Берлин инкогнито.
Тогава на власт идват национал-социалистите, които, за да оправдаят разправата си с другомислещите, организират палежа на Райхстага. За подпалването бездарно са обвинени Ван Дер Любе от Лайден, Холандия, търговския работник Ернст Торглер, председател на фракцията на Комунистическата партия на Германия в Райхстага, публицистът Георги Димитров, членовете на ЦК на БКП (т.с.) студентът Благой Попов и обущарят Васил Танев. Всички са заплашени от смъртна присъда.
Лайпцигският процес е открит на 21 септември 1933 година. По делото има 57 заседания, разпитани са 254 свидетели и 7 експерти. Стенограмите обхващат 7363 страници.
Безпрецедентната битка водена почти еднолично от Георги Димитров е подкрепена от цялото прогресивно човечество. Във всички страни се събират многочислени митинги за солидарност с великия българин.
Битката завършва с победа на Димитров, мъжественият воин, пред когото се възхищава целия свят. На 23 декември 1933 година всички, освен Ван Дер Любе, който се признава за виновен за палежа, са оправдани.
След победата над фашизма, след края на величавия път на българина Георги Димитров, младите хора в нашата Родина изграждат Мавзолей за своя велик син.
В годините на реставрация на капитализма, след контрареволюционната роля на БСП, Мавзолеят е разрушен от правителството на един тъмен балкански субект. За ретроградните български нови буржоа Димитров е личност, която позори страната и споменът за нея трябва да бъде изтрит. Хитлер не успя да се разправи с Димитров, но българските канибали се опитаха да се справят с един мъртвец.
Те взривиха Мавзолеят 4 пъти, поставяйки всеки път все по-мощни заряди. И той не падаше! Някой ще каже, че някаква трансцедентална сила не позволяваше и този път Героят да бъде убит.
Организаторите на тази разплата – тези гнусни капиталистически живи мъртъвци – пъплят по Земята, като нейни човекоподобни екскременти.
А великият Димитров винаги остава жив и завинаги ще остане истинският Бог на Победата.
Георги Победоносец!
