За гробокопачите на българския футбол е хубаво веднъж месечно да минават през Пловдив. Ей така, за да видят, че не могат да заровят нещо, което е в сърцата. Там край Альоша тази игра ще е жива, защото го има Ботев, защото Локомотив е голям. Само там под тепетата можеш да видиш цели семейства с фланелки на Локомотив да крачат към "Лаута", както е в Милано, както е в Лондон. Както е навсякъде по света, само не и у нас. Някой беше казал, че Пловдив мрази София, защото не го избрали за столица. Не му и трябва. 3 милионната паплач в София го превърна в отвратителен за живеене град. Докато за Пловдив остана нещо повече, остана да е футболната столица на България. Тази чест не се дава от цар или премиер, за нея се воюва. Е, Пловдив спечели тази битка. И спокойно всеки що е горд, че е майна, може да е дважди по-горд, че градът му е центъра на футбола. С фенове, които заслужават паметник, поне колкото този на Альоша.
