Специално за колегата с брадата, ще споделя малко информация за спортното ходене, като внимавам да не се отклонявам от настоящата тема. Впрочем, учуден съм, че се знае толкова малко за тази дисциплина, която присъства и на олимпийските игри.
Накратко, спортното ходене в сегашния си вариант възниква през 80-те години на деветнадесети век в Англия, след учредяването на първата федерация, регулираща този тип спортно занятие. Характерно за онези далечни времена е било английските физкултурници, след интензивна физзарядка, да застават на старта на състезания със сравнително кратката дистанция от 3 километра и половина. С годините, подходящите движения и похвати при провеждането на спортните занятия били усъвършенстувани, за да може състезателите да извлекат оптималното при позиционирането на бедрата и стъпалата си, както и на тазобедрения пояс и рамената. Тук е важно да споменем и за ролята на вътрешно лакътната ротация, като не по-малко важно звено от двигателния процес, спрямо съкращението на мускулатурата на глутеуса, четириглавия бедрен мускул и стомашните мускули. Жилавината на коленните връзки и здравината на глезените са решаващи в повечето случаи! Изправената стойка и погледа напред са стожер на успешното изпълнение на този тип спортно занятие.
Тези, както и много други фактори за първи път са доказали влиянието си на олимпийските игри през далечната 1904-та година, като днес дистанцията при дисциплините е 20 км (мъже и жени) и 50км (само мъже). Има трима съдии, които съблюдават строго за акуратното протичане на спортните мероприятия, като най-важното правило на спортното ходене е винаги единият крак да е в контакт със земната повърхност, спрямо която се извършва двигателната функция.
Състезанията, които трябва да ви вълнуват при този спорт са световното и европейското първенство през две години, както и балканиадата и българското републиканско първенство! Имената, които трябва да запомните в този спорт са няколко, като най-важното е това на руснака Владимир Канайкин, който поне според мен е светило в този спорт, както и нашия (до скоро) номер едно - Божо Василев. Препоръчвам също да наблюдавате изявите на Хеферсон Перес (еквадорец, най-добър спортист на Ю.Америка за 2007-ма), както и на Павол Блажек (Полша). Легенди от близкото минало: Андрей Перлов (СССР) и Аксел Ноак (ГДР).
Толстолоб, на теб съм роб.
[/center]
[/center]
