2.Широчината на състава и ротационния метод,който сър Алекс толкова умело използва,че дори се създава впечатлението,че сякаш планира състава за 2-3 мача напред,което може и да е наистина така,но все пак в съвременния футбол,където динамиката и непридвидимостта са един от основните елементи,в повечето случаи мениджърите действат според конкретната ситуация и съперник....
Но е факт,че промените в състава за всеки следващ мач са минимум 3-4,както и ролята на резервите във хода на двубоя са подходи,които на този етап със сигурност можем да наречем печеливши!
Разбира се,има още куп детайли,които оказват своето положително влияние върху играта на Манчестър Юнайтед,но истинската им същност и резултат,ще могат да бъдат подробно изведени едва след края на сезона-времето за равносметки и изводи.
Ако позволите,бих искал да вметна още няколко мои наблюдения относно Манчестър Юнайтед,които играят едновременно и пряка и косвена роля през този сезон:
А-“Парадокса” на защитата
Необичайно високия брой голове,които отбора допуска-неведнъж стана повод за доста дискусии и коментари,но почти никой не обърна внимание на факта,че защитниците на Юнайтед са едни от най-резултатните във Висшата лига-Евра-Видич-Евънс-Рафаел-Бютнер,техните голове в даден момент се оказваха ключови(катализатор),най-вече за онези знаменити обрати в началото и особено средата на сезона.
За тази т.нар компенсация,се говори твърде малко или нищо,но понякога е доста по-лесно да изведем негативите,отколкото положителните неща!
Важна подробност,която също трябва да се спомене е ключовата роля на Евра и Джони Евънс.Тяхната вариативност и прогрес,особено този на Евънс е фактор,който пряко се превръща в водещ,не само за лидерската позиция на отбора,но и за стабилизиацията(в голово отношение) в последните 5-6 двубоя на Юнайтед.
Внимателното селектиране на състава и ротациите на двойката централни защитници-Рио-Видич,Видич-Рио,Рио-Евънс...по-всичко изглежда,че се оказва правилната формула за прогреса на отбора във фаза защита+ умелото използване на Смолинг и Джоунс в цялата тази верига.
Джони Евънс безспорно бележи страхотен прогрес,адаптацията му и промяната в нагласата,се оказаха двете най-важни причини затова.
Към всичко това,като се добави и ключово-поддъражащата роля(и във фаза атака) на Рафаел и Евра,то защитата на Манчестър Юнайтед се превръща в една колективно-рационална сплав,чиято динамика и особеност(конкретно този сезон),е една степен по-ефективна от халфовата линия и в частност традиционно силните крила на Юнайтед(Нани-Валенсия-Йънг)
Разбира се,в никакъв случай не искам да умаловажавам работата на халфовата линия,но атрактивността и КПД на защитата са изключителени!
Оста,Карик-Клевърли е медиатора между защитата и нападението,функцията която изпълняват двамата е допълваща и едновременно с пряка и косвена роля върху цялостото представяне на Юнайтед,особено при гостуванията!
Докато при домакинствата,силни включвания се наблюдават при Кагава-Андерсон+ рабира се на ветераните Скоулс и Гигс.
Б-Ван Перси-Рууни-Чичарито
Головото ядро на отбора,което общо е отбелязало над 45гола(близо 65%) от всички голове,а някои от тях в точково изражение(във ВЛ) са спечелили 31т за отбора,което е точно половината от всички точки!
Разбира се няма никакъв спор,че Ван Перси е основния двигател на Юнайтед,но не трябва да се забравя,че неговият КПД и откъм асистенции и организация на играта,е също доста висок.
Без съмнение ще бъде избран за играч на сезона не само в Юнайтед,но и във Висшага лига!
Но,специално внимание искам да обърна на ролята на Рууни конкретно след завръщането му от онази неприятна контузия(раната),която го превърна в човек,чиято роля е по-скоро да организира играта,но при първа възможност да отбележи!
Универсалността и адаптивността на Рууни,е едно от главните неща,които го правят толкова ценен и класен играч!
Да,той не е толкова завършен като Ван Перси,но тази негова неизчерпаема енергия и способност да играе на различни позиции,му дава привилегията да "се нагажда" по-бързо към всяка една роля,било то преди или по време на даден двубой.
Т.нар(от към голмайсторски приоритет) роля на "втора цигулка" ни най-малко го притеснява,напротив-с неговият вроден нюх и поглед върху играта,той може да се фокусира върху доста повече детайли,не само във фаза нападение,но и като организация на играта в ролята си на изтеглен елемент пред халфовата линия.
Нещо повече-в ролята си на организатор на играта,Рууни играе два пъти по-често с топката,това непрекъснато движение с и без топка,позволява да отваря пространства за Ван Перси,както и по левия фланг(където се подвизава по-често),в лицето на Нани и Евра.
Партньорството между Рууни и Ван Перси все още не е достигнало крайната си точка и като основна причина затова можем да посочим,контузиите на Рууни,които го извадиха за известно време,но е факт че на този етап тяхното партньорство е по-скоро допълващо се,разбира се има какво още да се желае,но поглеждайки под друг ъгъл,може би тази заключителна част от сезона(най-натоварената) е перфектния момент за разкриването на пълния блясък от тяхното взаимодействие.
[/center]
