honda написа:Аз не виждам никакво преиначаване на историята. Ако ти виждаш такова посочи го.
Умишлено не съм посочил демокрация, а демократично управление- поне на книга е такова - има си свободни избори ,където всеки пълнолетен гражданин има право да гласува за избрания от него кандидат между няколко кандидата. Нещо което до 10.06.1990 нямаше.
Вече съм ти посочил че през 2000г Ев. Бакърджиев не беше вече вицепремиер. Как се случи така ,че когато Ев. Бакърджиев колеше и бесеше из цялата страна Левски не успя да стане шампион , а ако искаше можеше да го направи - през 1999 Левски не стана шампион благодарение на доказано уговорен мач между Литекс и Металург. През 1998 Левски не стана шампион понеже 6 отбора( почти всички реално общински ) не подадоха контестация заради нередовна картотека на Кишишев от Литекс- отборите бяха официално информирани че в мача между Литекс и техния отбор е имало нередовен играч на Литекс и те имат пълното право да поискат служебна победа с 3:0, но тези отбора не пожелаха да подадат контестация и да си спечелят мача. Интересно ,ако Ев. Бакърджиев ,който се изживяваше като Господ, беше натиснал дали нямаше да направи Левски шампион?
Аз не виждам нищо нередно или незаконно собственика на една частна компания да реши да спонсорира един футболен клуб и да налива пари колкото реши че е необходимо.
Няколко въпроса:
1. От кого М.Чорни купува Мобилтел?
2. Кога М.Чорни купува Мобилтел и кога започва да налива пари в Левски?
3. По какви причини М.Чорни купува Мобилтел?
В момента когато Левски започна да ползва ст. "Г.Аспарухов" Ев.Бакърджиев не беше на държавен пост.
След като изгонването на М.Чорни няма нищо общо с отношенията между Костов и Чорни по какви причини беше изгонен последния от България? Защото ако наистина причините са били официално посочените защо не му беше повдигнато обвинение?
Мисля, че бях достатъчно конкретен. Не мисля да повтарям неща, които съм казал. Колкото и да е опитваш да преиначаваш нещата, те са точни и ясни.
Само едно ще допълня - причините да бъде изгонен Чорни не са в България. Костов нямаше друг избор, освен да се съобрази с международният натиск. По това време България водеше преговори за влизането ни в ЕС.