За изборите веднъж на четири години и изборите всеки денС предизборните кампании зачестяват дискусиите за конституционното ни право да гласуваме и за това как да се възползваме от него. Да оставим настрана политическите препирни и предпочитания, както и въпросът дали да се гласува въобще; какво е конституционно? Конституционно е нещо, което някога не е било, днес е тук, а утре го няма. Конституционното е променливо и мени дрехата си според формата на управление и хода на социалните процеси. Но има едно друго, вечно и неизменно ‘право’, отвъд всички човешки уредби – това е свободната ни воля, определяща всичките ни избори. Тези избори не са веднъж на четири години – те са всеки ден, те са един непрестанен танц от стъпки напред и назад, като в зависимост от действията ни и посоката в една от двете посоки е различна.
Това е постоянен тест, който капка по капка определя съдбата на всеки човек – която зависи от това дали ще приложим усилия, прилежност, почтеност, човечност; или пък леност и омраза. От тривиалното да избереш книга вместо риалити шоуто по телевизията, до това да се стремиш към висша цел и ценности в живота, вместо да се оставиш на повърхностността и егоцентризма. Иначе казано – изборът е динамичен процес, който винаги подлежи на промяна (положителна или отрицателна), процес който неотменно застига свикналите с удобството на инерцията и застиналостта. Точно в това се състои и красотата на промяната – непрекъснатото движение и преоктриване на безбройните начини за свободното проявление на човешкия дух и неговото усъвършенстване; свобода, която в чистия си вид зачита и свободата на Другия. Това е постепенен процес, който сами чертаем, но който не винаги правим осъзнато.
Проблема за осъзнатостта на избораНа фона на поредните политически скандали и безочливи политици-оратори, упражняващи се в демагогия на гърба на нещастието на народа, не беше изненада големият процент отказващи да гласуват. Парадоксално, но точно една от най-позитивните черти на демократичната система — равнопоставеността и правото на глас — е една и от най-противоречивите ѝ страни и причинява обезценяване на гласа.

Особено популярна реакция срещу отказа от глас беше изображение на мъж от етническо малцинство с фланелка на ДПС, което заля социалните мрежи и интернет сайтове. Надписът под снимката гласеше: „Ако ти не гласуваш, той ще го направи вместо теб.“ Този феномен постигна различни реакции — от негативни и неутрални до „Бяхме решили да не гласуваме – вече не!“ и отиващи до примитивен расизъм споменавания на различни животински видове.
Да, има проблем. Но корените му са другаде – проблемът е всеобщото невежество, а не неграмотността на определена етническа, религиозна, културна или друга група; проблемът е неангажираността, апатията, повърхността и склонността да не се мисли, без значение кой човек ги проявява; проблемът е не някоя определена партия, а лекомисленото заемане на каквато и да е гражданска позиция. Проблемът е социалната култура на турбо-фолка.
Турбо-фолк е да вземеш нещо изящно, да го сдъвчеш и изплюеш изкривено, обезобразено и опорочено. Турбо-фолкът са „новите българи“ на Карбовски — легионът от бъдещи гласоподаватели-зомбита. Не всички деца са такива, това е ясно. А и никой не твърди, че децата от репортажът са лоши или че винаги ще се държат така — просто модерната технология предлага много по-голямо вглеждане в недостатъците по пътя към израстването. Друг е въпросът, че неприязънта, неразбирането и дори апатията на общество и родители само би засилило идентифицирането с един негативен образ на самоопределяне.
Но дори 10 процента от подрастващите или възрастните да са като тези във репортажа на Карбовски, е достатъчно да се замислим много сериозно за бъдещето на страната — дали ще се вайкаме за стопяването на страната и ще се борим да поощряваме количествената бройка и изкуственото разделение, или ще се замислим над качественото, за едно мислещо, чувстващо и образовано общество от човеци.
БъдещеКаквото и да си говорим, и най-достойният и способен политик няма да реши с магическа пръчка всички проблеми. Дори да настане рай на Земята, пак ще има хора, които предпочитат комфорта на посредствеността. И обратното — и в най-тъмната и безцветна Оруелска утопия свободолюбивият дух пак ще намери начин да се прояви в хората, за да ни напомня, че имаме избора да изберем сами да допринасяме, дори и с малко, за едно по-светло и човечно бъдеще.
Източник :
http://www.otizvora.com/2013/05/5529/