Както и другите религии, така и Костовизмът има своите светци, които почита. Трябва да се споменат например имената на св. първокостовисти Асен Агов и Веселин Методиев, св. великорусофоби Атанас Атанасов и Муравей Радев и пресветата Екатерина Михайлова. Най-големият празник за костовистите е 23.XII., когато те празнуват Рождество Костово, тъй като на тази дата е роден мургавият гуро на лумпен-седерастката секта. За да стане пък костовистът хаджия, той трябва да посети най-святото място за всички костовисти – драгалевските сараи на Мургавей Мавъра.
Костовизмът далеч обаче не е миролюбива религия: Мургавият гуро от Драгалевци призовава своите последователи на Джихад (свещена война) срещу комунистите, агентите на ДС и руснаците. Задължение на всеки правоверен костовист е да налага костовизма на неверниците (комунистите и русофилите).
Както при другите религии, така и при костовизма има ереси и разколници. Самият костовизъм се обособява като отделна религия след Великата седерастка схизма от 2004 г. Тогава от седерастията се отделят последователите на Мавъра, които се обявяват за автентичните седерасти и анатемосват и набеждават за еретици и изменници другото течение в седерастията, начело с преподобната Надка Михайлова и св. великодемократи Пешо "Коня" Стоянов и Филип Димитров. Паметно от този период остава изказването на мургавият гуро, че автентичният седерастки дух е напуснал тялото на седерастията и се е пренесъл в неговата секта.
Към днешна дата, след оттеглянето на своя основател и иделог, светата костовискта църква се води от неговия млад падуан Радан Кънев.
