rane написа:Der Schmarotzer написа:Ozzimozzi написа:rane написа:vvessel написа:rane написа:Ако го намериш, питай го дали не съжалява, че е поел по пътя на парите като млад, че не остана в Левски - да стане шампион още няколко пъти, евентуално да влезе в 10-та за най-резултатни играчи, да играе в ЕКТ срещу Глазгоу или Вердер?
Много талант имаше в него

Абе човека си има или имал школа в Щатите и е играл преди това в Еспаньол, който не е Барселона, но си е на средноевропейско равнище. Тук тръпката със сигурност е по-голяма, но простотиите и камарите лайна които е избегнал в нашата действителност със сигурност са голям плюс, ако не броим и парите които там е изкарал
Като го гледам какъв младолик и свеж изглежда и като гледам Хубчев , да речем, със сигурност не съжалява.
Ами Хубчев игра в отбори, далеч над нивото на Еспаньол и в нац. отбор беше незаминим титуляр и легенда, та си мисля, че Велко би съжалявал. Да си в анонимни и непознати отбори в чужбина(освен Еспаньол), после да движиш някаква още по-анонимна школа и като резултат почти никой да не си спомня за теб...не знам

Виж да го сравним с Жоро Метъла и неговата "кариера", тогава Велко едва ли би съжалил.
Хубчев беше много добър футболист, но чак легенда е прекалено!

Велко имаше талант и дори в Испания го сравняваха със Стоичков. В Аржентина направи не лоша кариера, но страдаше често от контузии и това го принуди да прекрати футболната си кариера много млад . Някъде четох че в ръководената от него школа в Атланта тренирали над 7000 деца, което си е сериозна цифра и е достойно за уважение.
Хубчев беше стълбът в отбраната на Левски и националния отбор. Двамата с Туньо бяха непробиваеми - нито топка, нито човек минаваше. Правил съм му разбивка на играта като десен бек (на домакинските мачове)- такъв игра в началото на престоя си в Левски - той за една година не направи нито едно грешно отиграване (Бай Вуцан имаше око за тея работи). Що се отнася до легенди - в последните 30-тина години този термин се разми и това е следствие на помиярите джурналисти, които го раздаваха и го раздават на ляво и на дясно. Примерно легенди за Левски за Гунди, Соколето, донякъде и Гиби, за истинското Цска - Якимов и Стоичков , за Ботев -Динко, за Локо ПД - Бонев, за Локо СФ - Котето и бате Начко, за Етър - Краси, за Черноморец - Джангъра, а останалите са добри, някои и отлични футболисти, но легенди не са. Докато пумките, като получат парици от чичко-паричко, започват да назовават всяко де е ритало известно време топка, легенди, а баламурниците почват да го повтарят като латерни.....
Със сигурност са повече легендите на отборите, които си изброил, много повече дори! Примерно за П. Курдов съм съгласен, че няма как да се нарече легенда на Левски, но често е определян като такава от журналята, но има поне още 20-на играчи, които ти не си споменал, дето с пълно право могат да се нарекат легенди на Левски.
Двадесетина? А ти сигурен ли си, че говориш само за футболисти? Футболни легенди (в истинския смисъл на думата, не говорим за Легендата, са футболисти, които са класи над всички останали, не само в собствените си отбори, хора които си оставят сърцето и душата на терена, заради които хората пълнят стадионите. От тези, които съм гледал, с огромного ми уважение към тях, нито Ивков, нито Емо Спасов, нито Павката, когото всички много, много обичахме, нито Байко (исках да бъда като него), нито дори НС (за този без уважение), нито Бобата мога да нарека легенди. Освен, че бяха чудесни футболисти, друго не мога да кажа.
Разбира се и други отбори имат фуболисти, които може да се нарекат легенди - от това, което съм чел, без да съм ги гледал + споменатите вече от мен - Локо Сф - Спиро Дебърски, Славия - Жужо (великолепен футболист, с огромна класа, гледал съм доста негови мачове), Шаламанов, Спартак ПД - Тодор Диев, Спартак Пл - Пламен Гетов (също от преки впечатления), Берое - П. Петков (от преки впечатления), истинското ЦСКА - Иван Колев, Гацо Панайотов, Найденов, Левски - Пешев, Панчев, Валяка, Ласков, Лозанов, Соколов (бащата на Жоро) но това са само по внушения джурналистическиЙ, макар и от времето, когато имахме истинска спортна журналистика.