Алпийската Турция – България (наживо по минути)Група случайно избрани българи ще ритат мач по-късно довечера срещу група умели емигранти/потомци на умели емигранти от Турция.
Сърмов играе, което е само един от неизброимите атестати за комичността на предстоящия мач.
За да е по-интересно, 4-те еврона са заложени на това Швейцарията да вкара поне веднъж и да не получи гол.
30 минути до мача - Както може би е известно, вратът ми е схванат, след като станах за кратко Малкото Фелпс. Поради това съм силно раздразним и в момента отправям от клетвите на нелепите програмни политики на разни старзагорски кабеларки и търся от livestream-овете.
20 минути до мача – Нямам от стриймовете. Предполагам, че мачът е прекратен в полза на Георги Сърмов, който няма да показва от качествата.
Добро число минути - Намерих по швейцарски да плямпат. Македонския вариант на немския.
Начало – Биг рьощи да наказва сбирщайна на Лота на нула. Един от петимата зрители е син на Лота. Нашият състав е на обща стойност колкото 4-5 от Kapp-ите, които носят. „Швейцарците“ премълчаха гузно химна си.
’3 – Малката Турция изпуска от головете, които се очакват.
’6 – Тия нашите бурсуци направиха повече атаки, отколкото през целия квалификационен цикъл досега. Колкото да прецакат от парите.
’8 – Мартин Петров пък намери в кой мач тая година да е достатъчно здрав за 30 метра спринт…
’9 – Иван Иванов вкарва гол… Сетиха се…
’12 – Лота се усмихва сякаш се запознава със 17-годишна. Изживява от върха на кариерата си.
’16 – Националният отбор на Кърджали взима нещата в своите лъжливи ръце.
’19 – Съдията не дава дузпа срещу Сърмов от съжаление към него.
’26 – Иван Иванов се кара на съотборниците си, заплашвайки, че ще открадне техните коли.
’34 – Футболът отстъпва мястото си на исторически обосновани опити за геноцид.
’39 – Швейцарският национален отбор действа на принципа на турските общи работници, които се отказват от каквато и да е отговорност, давайки на единствения швейцарец да бие от фаловете.
’48 – На Артим Шакири внук му изравнява резултатите, което се случва след пословично не!местене на българската защита – което може да патентоваме и да печелим пари.
Почти начало – Ям леща и ми е едно симпатично.
Баш начало – Футболът започва да протича, а България прави най-доброто си представяне от около 3 години насам. Защото все още не губи катастрофално.
’48 – Удар на Дердьок минава на пичи косъм от локум покрай гредада на Неположената перука.
’56 - На Живко Миланов – дясната Роберт Цаха, му пестят картоните от притеснение, че ще ги върне на вторични.
’60 – Мателус пуска Гаджев вместо Петров, с което веждите на терена за България стават с една по-малко.
’61 – Липсата на една вежда се оказа критична и внучето на Артим Шакири отбеляза второто гол, с което само ме ядоса.
’65 – Живко Миланов доказва своята нелепост за пореден път, печелейки си червен картон и прибирайки главата си още по-навътре в раменете.
’71 – Швейцарците почнаха да си правят пишки с нашата защита. Засега обрязани.
’83 – Влиза Иносент Емегара – невинния!
’89 – Внучето на Артим пак добави от головете, правейки от язъците, задето нашите изобщо вкараха от головете.
Полушвейцарското По-Спас По-Делев.
‘Курче. Очаквано.
