pehopeho написа:Добър вечер червени ми приятелю! Виждам, живо се интересуваш, какво става, как съм след снощния загубен финал. Добре, ще драсна няколко реда да ти направя кефа. Ако обаче очакваш оправдания и сълзи, по-добре не чети, няма да има такива. Да ти разкажа за вчерашния ден а? Добре. Станах сутринта изпълнен с трепет, гледах часовника и чаках тръгването към Бургас. Стана време, по магистралата - малък ад. Ремонти, задръствания, а пътят - дълъг. Но с приятна компания, песни и шеги, водени единствено от любовта си към Левски, пътуването мина неусетно! На влизане в Бургас, изненада! Организаторите бяха отделили цял булевард за паркиране на колите на феновете. Полицаи през няколко метра, учудващо учтиви, помагаха за паркирането, а коли много. Регистрации от Видин до Кърджали и от Силистра до Благоевград. Десетки хиляди, бяха пропътували стотици километри за да подкрепят Левски. Половин Бургас беше залят от синята лавина. Накъдето и да се обърнеш - сини фанелки, шалове, песни. Може би се питаш червени ми приятелю, защо всички тези хора бяха там?! Трудно ми е да ти обясня. Ако някога червени ми приятелю разбереш, какво значи да обичаш, умножи го по безкрайност и може би ще добиеш бегла представа защо тези хора бяха там!!!
Паркирахме и тръгнахме, към Морската градина. Времето - разкошно, слънце, море, плаж, красиви момичета, студена бира и топла скара. Идилия! Хапнахме и към стадиона. Тук трябва да заявя, че стадион Лазур не е подходящ за такъв финал. Или поне не финал в който участва Левски. Хубав е стадиона, но е малък за многобройните сини привърженици.
Мача започна. Борба, единоборства и двата отбора не отстъпват и са готови на всичко за да вземат купата. Няколко седмици в нета заблудени тролове се опитваха да ни обяснят, как всичко е решено и едва ли не цялата държава ще помага на Левски да вземе купата. Ти повярва ли, червени ми приятелю? Аз не. Минутите минават, Левски изпуска, резултатът е равен и тогава идва той. Испанския Магьосник (умишлено го пиша с главна буква), за кой ли път този сезон, с ювелирно изпълнение праща топката във вратата! ГОООЛ! Левски повежда минути преди края и вече се виждаше с купата. Публиката ликуваше! А каква публика само! Не мога да я опиша, тази атмосфера трябва да се изживее! Пожелавам ти червени ми приятелю някой ден да изпиташ подобно нещо! Невероятно беше и аз бях там, част от всичко това! И тогава дойде продължението. Левски беше на секунди от победата, беше. Всички знаем какво стана после. Знам червени ми приятелю, че си се зарадвал искрено на неуспеха на Левски. Не те виня, пожелавам ти някой ден да изпиташ и други чувства, по-възвишени. Мача свърши, купата е във Варна. Честито на моряците, напълно заслужена победа. Цял мач с човек по-малко и не отстъпиха изобщо. Това беше, което ни липсваше в този мач - дух и воля за победа. И сега какво? Дали слънцето ще изгрее и утре? Ще изгрее червени ми приятелю, ще изгрее и утре и другиден. Вчера и друг велик отбор загуби финал. Борусия Дортмунд в последния мач на Юрген Клоп, но живота продължава. Дали съжалявам, че бих 800 километра и похарчих 100 лева за един загубен финал? Ти как мислиш, червени ми приятелю? Съжалявам?! Грешиш! Беше незабравимо преживяване и пак бих го направил. Не го разбираш ли? Трудно ми е да ти го обясня. Ти си станал от ЦСКА, аз съм се родил от Левски. Хайде със здраве, червени ми приятелю и ако си разбрал поне частица от това, което написах, значи си станал малко по-добър!
Много добре казано, но трябва да важи за всички хейтъри не само за червените.
