За компромисите

[Drunken_Master]

КОМПРОМИС № 394949

С настоящата статия имам желание да опровергая една измислица и вредните слухове, носещи се край тази измислица, които пречат на нормалните възприятия на феновете на ФК Левски и създават напрежение сред привържениците на хубавия български футбол. Измислицата е свързана с репресията над ФК Левски през 1969 и обвързването й с ЦСКА. Тя е част заблудата на лефскарите, а не е много добре да се живее с лъжи и по този начин футболните фенове на различните отбори да се настройват един срещу друг. Част от лефскарите и най-вече част от журналистите се опитват да изкарат ФК Левски репресиран от обединението със Спартак София и за доказателство посочват отлива на публика, и, както го наричат, бягството от стадиона на феновете на ФК Левски, които не приели обединението. В същото време те обвиняват косвено най-българския отбор, че е причина за тази уж репресия.

Тезата за бягството на лефскарите беше измислена, за да се противопостави на документите, които показват, че ФК Левски спечелва от решението за обединение на ФК Левски със Спартак, взето от лефскарите в по върховете на държавата: Ангел Солаков и Борис Велчев. След като не можаха да кажат нищо срещу фактите, че от обединението ФК Левски печели 7 национала на Спартак и двама на Локомотив София, единият от които е футболистът на годината Никола Котков, както и нов стадион и огромен брой други придобивки, лефскарите казаха: до, но феновете не приеха това обединение.

Оправданието с феновете е стара практика и е много удобно, защото е трудно да се докаже. Със същия номер лефскарите се разграничават от връзките си с модерния преди 1944 година Хитлер и след 1944 година изнасят доклади, в които се чете, че ръководителите на ФКЛевски до 1944 година са фашисти, но привържениците са били против ръководството си, правели нелегални ремсистки събрания на трибуните на игрището на ФКЛевски и всички лефскари до един (едно време са се наричали семкари и клошари, без да се обиждат и засягат, или с една дума отбор на простолюдието, откъдето после тръгна и отбор на народа) са били в редиците на прогресивните комунистически сили.

Хубавото е, че се пази подробна статистика от посещенията и е много лесно да се обори лефскарската теза за бойкот и бягство на старите лефскари. Първо ще се занимаем със статистиката от есенния полусезон на 1968 година. ФКЛевски привлича на седемте си домакински мача общо 170 000 зрители, което прави средно по 24 285 зрители на мач. Срещите на ЦСКА предизвикват интереса на 241 000 зрители - средно по 30 125 зрители на мач (общо 8 мача). Спартак Сф играе пред средно 11 142 зрители седемте си двубоя от есента на 1968 година (общо 78 000 зрители).

Пролетта на 1969 година клубовете осъмват с нови имена. ФК Левски обезличава Спартак и е вече Левски-Спартак; ЦСКА Ч.Знаме е обвързан със Септември от Б група-Север като компенсация на обединението на Левски със Спартак и насила е накаран да си промени името на ЦСКА Септемврийско знаме; Локомотив и Славия са обединени в ЖСК-Славия.

Левски-Спартак, който се движи твърдо на второто място на прилична точкова дистанция зад ЦСКА играе средно пред 26 500 зрители всяка от осемте си срещи (общо 212 000 зрители). Забелязва се не намаление и бягство на лефскарите, а увеличение с повече от 2000 средно на мач.

Убедителният лидер ЦСКА Септ.знаме в шестте си срещи (А група остава с 15 отбора и ЦСКА почива един кръг) след нежеланото съединяване с отбор от втора дивизия пълни трибуните със средно близо 6000 зрители по-малко, отколкото през есенния полусезон: 24 833 зрители средно на мач (общо 149 000 зрители). Допълнително включеният на мястото на Спартак Академик Сф (от В група направо в А, без квалификации) играе пред 9429 зрители средно (общо 66 000).

Следващият сезон 1969/70 затвърждава убеждението, че привържениците на Левски-Спартак са на стадиона, но при ЦСКА се отбелязва чувствително намаление:
Левски-Спартак - средно по 23 467 зрители на мач (общо 352 000 зрители)
ЦСКА Септ.знаме - средно по 21 200 зрители (общо 318 000 зрители)
Академик Сф - средно по 7467 зрители (общо 111 100 зрители)

Специфичното при сезон 1969/70 е, че последните седем кръга от него се играят след провала на световното в Мексико, след което, по всеобщо мнение, започва масовият отлив на хора от трибуните. Неудачното представяне на футболистите ни на Мексиканския Мондиал, съчетано с делничния ден вторник и големият дъжд, водят само 32 000 зрители на дербито Левски-Спартак–ЦСКА на 07 юли 1970 - антирекорд по отношение на публиката в срещите между Левски и ЦСКА дотогава. Което означава 25-30 000 зрители по-малко към общия актив на Левски-Спартак и минимум 2000 зрители средно, които щяха да се добавят към 23 000, посетили срещите на милиционерския тим, ако срещата е играна преди последните седем кръга. (В предишните дерби-мачове ЦСКА – ФК Левски на националния стадион след реконструкцията и увеличението на капацитета до 62 000 седящи места посещенията имат следния цифров вид: 1965/66 ЦСКА – ФК Левски 62 000 и ФК Левски – ЦСКА 60 000; 1966/67 ЦСКА – ФК Левски 55 000 и ФК Левски – ЦСКА 70 000; 1967/68: ФК Левски - ЦСКА 60 000 и ЦСКА - ФК Левски 70 000; 1968/69: ЦСКА – ФК Левски 55 000 и Левски-Спартак – ЦСКА 70 000; Есен 1969: ЦСКА - Левски-Спартак 60 000)

Безпристрастната статистиката не отбелязва бягство на лефскари. Имаме увеличение на средното посещение в полусезона след обединението и трайно намаление в показателите на ЦСКА след натрапеното свързване със Септември. Забелязва се и масирано присъствие на бивши фенове на Спартак на срещи на Академик. Много от привържениците на Спартак Сф (образуван е от обединението на старите софийски клубове Раковски и ФК-13 през 1945 година), който е отбор без голяма фенска база, но с верни съмишленици, престават да се интересуват от футбол след претопяването на отбора им в по-популярния ФКЛевски. Това е трудно да се докаже и го споменавам мимоходом между другото, но съществуват свидетели от стария квартал Лозенец, които могат да потвърдят. Друга голяма група от запалянковци на Спартак започва да посещават мачове на Академик София, защото привържениците на Спартак са фенове, които обичат да се индентифицират с клуб извън четирите големи в София. И това е трудно доказуемо, но не е лошо да бъде отбелязано.

Тезата за бягството на лефскарите и несъгласието им не се връзва не само със статистиката от последващите обединението сезони, но и с манталитета на лефскарите. За тях името и принципите означават много малко. Щяха ли иначе сами да изберат Сталин в почетен президиум и да се кланят пред бюста на съветския диктатор? Ако клубното име значеше нещо за лефскарите, щяха ли да го оставят без да протестират през 1949 година и да го заменят напълно доброволно и с огромна радост със съветското Динамо? Разликата със запалянковците на други софийски тимове е очебийна. Привържениците на Локомотив и Славия не приемат натрапените им названия Торпедо и Строител. Само една година след преименуванията с дружните усилия на всички локомотивци и слависти двата отбора се отделят в самостоятелни дружества и започват 1951 година на чисто в Б група.

Да се надяваме, че статистиката ще окаже благотворно въздействие върху лефскарите и ще ги накара да разсъждават като нормални и разумни фенове, които:
- вярват на фактите и не живеят с мълви
- не обожествяват един обикновен футболист и не се опитват да го поставят над по-добри от него играчи, с което пораждат ответна реакция на привържениците на другите отбори (Абе Ленстра е легенда на Хееренвеен, на който те са кръстили стадиона си и също като Георги Аспарухов е напълно неизвестен извън феновете на клуба, но нормалните холандски запалянковци не налагат Ленстра за идол на цяла Холадния и не омаловажават по този начин много отлични холандски играчи ).
- не бойкотират носенето на един цвят, защото е цветът на врага – това се предразсъдъци, присъщи на вманиачени (маниакалността е болестно състояние) хора.
- имат за любимо скандиране възглас в полза на отбора си, а не “Бий, бий, бий чуждия по главата”.
- не носят знамена и фланелки “Аз Мразя”, а обичат.

Това е от мен засега. Очаквам реакции във форума, на които ще отговоря своевременно и изчерпателно, доколкото ми позволяват силите!

[galina4]

КОМПРОМИС № 394949

С настоящата статия имам желание да опровергая една измислица и вредните слухове, носещи се край тази измислица, които пречат на нормалните възприятия на феновете на ФК Левски и създават напрежение сред привържениците на хубавия български футбол. Измислицата е свързана с репресията над ФК Левски през 1969 и обвързването й с ЦСКА. Тя е част заблудата на лефскарите, а не е много добре да се живее с лъжи и по този начин футболните фенове на различните отбори да се настройват един срещу друг. Част от лефскарите и най-вече част от журналистите се опитват да изкарат ФК Левски репресиран от обединението със Спартак София и за доказателство посочват отлива на публика, и, както го наричат, бягството от стадиона на феновете на ФК Левски, които не приели обединението. В същото време те обвиняват косвено най-българския отбор, че е причина за тази уж репресия.

Тезата за бягството на лефскарите беше измислена, за да се противопостави на документите, които показват, че ФК Левски спечелва от решението за обединение на ФК Левски със Спартак, взето от лефскарите в по върховете на държавата: Ангел Солаков и Борис Велчев. След като не можаха да кажат нищо срещу фактите, че от обединението ФК Левски печели 7 национала на Спартак и двама на Локомотив София, единият от които е футболистът на годината Никола Котков, както и нов стадион и огромен брой други придобивки, лефскарите казаха: до, но феновете не приеха това обединение.

Оправданието с феновете е стара практика и е много удобно, защото е трудно да се докаже. Със същия номер лефскарите се разграничават от връзките си с модерния преди 1944 година Хитлер и след 1944 година изнасят доклади, в които се чете, че ръководителите на ФКЛевски до 1944 година са фашисти, но привържениците са били против ръководството си, правели нелегални ремсистки събрания на трибуните на игрището на ФКЛевски и всички лефскари до един (едно време са се наричали семкари и клошари, без да се обиждат и засягат, или с една дума отбор на простолюдието, откъдето после тръгна и отбор на народа) са били в редиците на прогресивните комунистически сили.

Хубавото е, че се пази подробна статистика от посещенията и е много лесно да се обори лефскарската теза за бойкот и бягство на старите лефскари. Първо ще се занимаем със статистиката от есенния полусезон на 1968 година. ФКЛевски привлича на седемте си домакински мача общо 170 000 зрители, което прави средно по 24 285 зрители на мач. Срещите на ЦСКА предизвикват интереса на 241 000 зрители - средно по 30 125 зрители на мач (общо 8 мача). Спартак Сф играе пред средно 11 142 зрители седемте си двубоя от есента на 1968 година (общо 78 000 зрители).

Пролетта на 1969 година клубовете осъмват с нови имена. ФК Левски обезличава Спартак и е вече Левски-Спартак; ЦСКА Ч.Знаме е обвързан със Септември от Б група-Север като компенсация на обединението на Левски със Спартак и насила е накаран да си промени името на ЦСКА Септемврийско знаме; Локомотив и Славия са обединени в ЖСК-Славия.

Левски-Спартак, който се движи твърдо на второто място на прилична точкова дистанция зад ЦСКА играе средно пред 26 500 зрители всяка от осемте си срещи (общо 212 000 зрители). Забелязва се не намаление и бягство на лефскарите, а увеличение с повече от 2000 средно на мач.

Убедителният лидер ЦСКА Септ.знаме в шестте си срещи (А група остава с 15 отбора и ЦСКА почива един кръг) след нежеланото съединяване с отбор от втора дивизия пълни трибуните със средно близо 6000 зрители по-малко, отколкото през есенния полусезон: 24 833 зрители средно на мач (общо 149 000 зрители). Допълнително включеният на мястото на Спартак Академик Сф (от В група направо в А, без квалификации) играе пред 9429 зрители средно (общо 66 000).

Следващият сезон 1969/70 затвърждава убеждението, че привържениците на Левски-Спартак са на стадиона, но при ЦСКА се отбелязва чувствително намаление:
Левски-Спартак - средно по 23 467 зрители на мач (общо 352 000 зрители)
ЦСКА Септ.знаме - средно по 21 200 зрители (общо 318 000 зрители)
Академик Сф - средно по 7467 зрители (общо 111 100 зрители)

Специфичното при сезон 1969/70 е, че последните седем кръга от него се играят след провала на световното в Мексико, след което, по всеобщо мнение, започва масовият отлив на хора от трибуните. Неудачното представяне на футболистите ни на Мексиканския Мондиал, съчетано с делничния ден вторник и големият дъжд, водят само 32 000 зрители на дербито Левски-Спартак–ЦСКА на 07 юли 1970 - антирекорд по отношение на публиката в срещите между Левски и ЦСКА дотогава. Което означава 25-30 000 зрители по-малко към общия актив на Левски-Спартак и минимум 2000 зрители средно, които щяха да се добавят към 23 000, посетили срещите на милиционерския тим, ако срещата е играна преди последните седем кръга. (В предишните дерби-мачове ЦСКА – ФК Левски на националния стадион след реконструкцията и увеличението на капацитета до 62 000 седящи места посещенията имат следния цифров вид: 1965/66 ЦСКА – ФК Левски 62 000 и ФК Левски – ЦСКА 60 000; 1966/67 ЦСКА – ФК Левски 55 000 и ФК Левски – ЦСКА 70 000; 1967/68: ФК Левски - ЦСКА 60 000 и ЦСКА - ФК Левски 70 000; 1968/69: ЦСКА – ФК Левски 55 000 и Левски-Спартак – ЦСКА 70 000; Есен 1969: ЦСКА - Левски-Спартак 60 000)

Безпристрастната статистиката не отбелязва бягство на лефскари. Имаме увеличение на средното посещение в полусезона след обединението и трайно намаление в показателите на ЦСКА след натрапеното свързване със Септември. Забелязва се и масирано присъствие на бивши фенове на Спартак на срещи на Академик. Много от привържениците на Спартак Сф (образуван е от обединението на старите софийски клубове Раковски и ФК-13 през 1945 година), който е отбор без голяма фенска база, но с верни съмишленици, престават да се интересуват от футбол след претопяването на отбора им в по-популярния ФКЛевски. Това е трудно да се докаже и го споменавам мимоходом между другото, но съществуват свидетели от стария квартал Лозенец, които могат да потвърдят. Друга голяма група от запалянковци на Спартак започва да посещават мачове на Академик София, защото привържениците на Спартак са фенове, които обичат да се индентифицират с клуб извън четирите големи в София. И това е трудно доказуемо, но не е лошо да бъде отбелязано.

Тезата за бягството на лефскарите и несъгласието им не се връзва не само със статистиката от последващите обединението сезони, но и с манталитета на лефскарите. За тях името и принципите означават много малко. Щяха ли иначе сами да изберат Сталин в почетен президиум и да се кланят пред бюста на съветския диктатор? Ако клубното име значеше нещо за лефскарите, щяха ли да го оставят без да протестират през 1949 година и да го заменят напълно доброволно и с огромна радост със съветското Динамо? Разликата със запалянковците на други софийски тимове е очебийна. Привържениците на Локомотив и Славия не приемат натрапените им названия Торпедо и Строител. Само една година след преименуванията с дружните усилия на всички локомотивци и слависти двата отбора се отделят в самостоятелни дружества и започват 1951 година на чисто в Б група.

Да се надяваме, че статистиката ще окаже благотворно въздействие върху лефскарите и ще ги накара да разсъждават като нормални и разумни фенове, които:
- вярват на фактите и не живеят с мълви
- не обожествяват един обикновен футболист и не се опитват да го поставят над по-добри от него играчи, с което пораждат ответна реакция на привържениците на другите отбори (Абе Ленстра е легенда на Хееренвеен, на който те са кръстили стадиона си и също като Георги Аспарухов е напълно неизвестен извън феновете на клуба, но нормалните холандски запалянковци не налагат Ленстра за идол на цяла Холадния и не омаловажават по този начин много отлични холандски играчи ).
- не бойкотират носенето на един цвят, защото е цветът на врага – това се предразсъдъци, присъщи на вманиачени (маниакалността е болестно състояние) хора.
- имат за любимо скандиране възглас в полза на отбора си, а не “Бий, бий, бий чуждия по главата”.
- не носят знамена и фланелки “Аз Мразя”, а обичат.

Това е от мен засега. Очаквам реакции във форума, на които ще отговоря своевременно и изчерпателно, доколкото ми позволяват силите!

Разбирам, че си един от верните поклонници и ибрикчия на известния и особено тачен сред червения електорат пишман журналист Георги Атанасов!

Той е един от хората, които твърде се замогнаха покрай бизнеса от омразата между привържениците на „Левски” и ЦСКА със сигурност се казва Георги Атанасов – ГА. Аз го помня от вестник „Работническо дело”. Преди това, заедно с Юли Москов, работеха в комсомолския вестник „Народна младеж”. Тогава нямаше много медии и спортни журналисти и помнехме имената на повечето от тях.

Преди да се стигне до демократичните промени и свободата на словото, Атанасов си беше обикновен мушморок, който пишеше предимно дописки за гимнастиката. В най-ново време обаче стана основател на някакво нерегистрирано движение „АнтиЛевски”. От което всички разбрахме, че Жорката имал слабост към футболен клуб ЦСКА. После това се развихри до болестно състояние. А имотното му състояние би могло да привлече вниманеито и на „комисията Кушлев”. По закон това може да стане, след като престъпникът бива осъден. А при Атанасов това трябва да е въпрос на време.

като повториш една лъжа сто пъти, тя става истина.

Нашенският Гьобелс-ГА вече е повторил не сто пъти, а сто хиляди пъти, че „Левски” – София е основан в село Подуене и с това име обяснява защо „родените” в Парка на свободата са по-пълноценни… А всъщност истината е, че един от трите клуба, влезли в обединението на червения ЦСКА, е тъкмо „Спартак” – Подуене, новосъздаден физкултурен клуб на новата милиция. А негов председател е запалянкото-партизанин от отряда „Чавдар” Георги Тасев, после назначен за директор на централния затвор.

Но да се спрем към някои от така наречените "Факти" изнесени от Мастера:

Не зная в коя България е живуркало това комунистическо отроче, но по времето на соца беше задължително да се ходи на манифестация и да размахваш знаменце пре трибуната с кацналите там партийни величия. Не говоря за задължителните бригади, за задължителния членски внос ОФ и ред други други мероприятия. Вярно е, че до 1956 година хората трябваше да се кланят прет портретите и бюстовете на Сталин и Червенков. После те бяха заменени с портретите на Живков и Хрушчов.

Относно преименуването на отбора с "Динамо" няма какво да се спори. Има решение на ЦК на БКП и точка. За какви протести и за каква съпротива може да става дума в ония мрачни времена?

И понеже въпросния червен Андрешко се напъва да измисля какви ли не нови неща, като говори за някакво "игрище Левски", за доклади в които ръководителите на ФК "Левски" са били наричани фашисти и за сините привърженици, които се били правили на ремсисти, ще му отговоря с една дума - не е необходино да се преписват помиярските коментари на ГА (агент Ставрий) и неговите последователи.

Нека автора първо се уточни за кое "игрище на Левски" става дума. После си отговори сам какво общо има италианското Фашио или немските националсоциалисти с българския футбол и с българския обшетствен живот.

И доколко "ФК "Левски" е бил отбор на семкарите и простолюдието може да се съди по факта, че всичките шумкари, ятаци и други примитивни комунисти се появиха на сцената през 1944 година и си създадоха соя отбор на "народната власт" - от "Спартак" Подуене, през "Чавдар", ЦДВ, Септември при ЦДВ, ОНВ, ЦДНА и.т.н.

Иначе цифрите поместени като някакво доказателство могат да служат за храна на червения електорат. Не виждам какво доказват те!

Като стара софиянка от 4 поколение направо ме досмеша като чета глупостите от рода за някакви свидетели от квартал "Лозенец", които говорели за някаква голяма група привърженици на "Спартак" София.

Момченце, погледни кога е създаден "Спартак" Cофия и на кой стадион е играл. И какво общо има "Лозенец" и кв. "Иван Вазов". Когато държавата национализира стадиона на ФК "Левски" той бе натирен да си прави ново игрище на мястото до тухларната фабрика в кв. "Иван Вазов". Там сините или по точно жълто червените (този екип им бе наложен с преименуването в "Динамо") си направиха ново игрище. А при последващото ново "райониране" ги натириха в Подуене, а "Спартак" София се настани на тяхното в кв. "Иван Вазов.

Относно спартаковската публика моето семейство познаваме 2 спартаковци, единият от които бе известният в цяла София Бонито. А на мачовете на "Спартак" преди обединението им със сините се събираха около 2 файтона хора, освен мачовете им с другите софийски отбори.

Виждам, че е излишно да споря със същество родено някъде след 80те години и чийто интелектуален потенциал се огранихава с папагалското повтаряне на новоизлюпените комунистически псевдоисtорици, повечето от които са били бивши комсомолски и партийни активисти, секретари и доносници от всякаъкв вид.

Що се отнася до образователния ценз и интелектуалното равнище на първоначалните симпатизанти и основатели на Четирибуквието ще си позволя да цитирам една интересна статистика:

Полезно четиво за всички комунисти, за децата и внуците им и привържениците на армейският отбор

Съдете сами – в изключително рядкото социологическо изследване „Партизаните – мит и реалност“ на д.и.н. Донко Дочев /живее и работи в Пловдив/, четем следните данни за образователното равнище на комунистическите функционери: неграмотни – 0,57 %; начално – 11.08 %; начално незавършено – 0.57 %; основно – 44.68 %; основно незавършено – 3.46 %; средно – 11.26 %; средно незавършено – 15.48 %; средноспециално – 3.71 %§ средноспециално незавършено – 1.51 %; полувисше – 0.57 %; полувисше незавършено – 0.13 %; висше – 1.57 %; висше незавършено – 4.34 %; военно – 0.00 %; не отговорили – 1.07 %.
(Донко Дочев, „Партизаните – мит и реалност“, Пловдив, 2004, стр. 117).

[honda]

КОМПРОМИС № 394949

С настоящата статия имам желание да опровергая една измислица и вредните слухове, носещи се край тази измислица, които пречат на нормалните възприятия на феновете на ФК Левски и създават напрежение сред привържениците на хубавия български футбол. Измислицата е свързана с репресията над ФК Левски през 1969 и обвързването й с ЦСКА. Тя е част заблудата на лефскарите, а не е много добре да се живее с лъжи и по този начин футболните фенове на различните отбори да се настройват един срещу друг. Част от лефскарите и най-вече част от журналистите се опитват да изкарат ФК Левски репресиран от обединението със Спартак София и за доказателство посочват отлива на публика, и, както го наричат, бягството от стадиона на феновете на ФК Левски, които не приели обединението. В същото време те обвиняват косвено най-българския отбор, че е причина за тази уж репресия.

Тезата за бягството на лефскарите беше измислена, за да се противопостави на документите, които показват, че ФК Левски спечелва от решението за обединение на ФК Левски със Спартак, взето от лефскарите в по върховете на държавата: Ангел Солаков и Борис Велчев. След като не можаха да кажат нищо срещу фактите, че от обединението ФК Левски печели 7 национала на Спартак и двама на Локомотив София, единият от които е футболистът на годината Никола Котков, както и нов стадион и огромен брой други придобивки, лефскарите казаха: до, но феновете не приеха това обединение.

Оправданието с феновете е стара практика и е много удобно, защото е трудно да се докаже. Със същия номер лефскарите се разграничават от връзките си с модерния преди 1944 година Хитлер и след 1944 година изнасят доклади, в които се чете, че ръководителите на ФКЛевски до 1944 година са фашисти, но привържениците са били против ръководството си, правели нелегални ремсистки събрания на трибуните на игрището на ФКЛевски и всички лефскари до един (едно време са се наричали семкари и клошари, без да се обиждат и засягат, или с една дума отбор на простолюдието, откъдето после тръгна и отбор на народа) са били в редиците на прогресивните комунистически сили.

Хубавото е, че се пази подробна статистика от посещенията и е много лесно да се обори лефскарската теза за бойкот и бягство на старите лефскари. Първо ще се занимаем със статистиката от есенния полусезон на 1968 година. ФКЛевски привлича на седемте си домакински мача общо 170 000 зрители, което прави средно по 24 285 зрители на мач. Срещите на ЦСКА предизвикват интереса на 241 000 зрители - средно по 30 125 зрители на мач (общо 8 мача). Спартак Сф играе пред средно 11 142 зрители седемте си двубоя от есента на 1968 година (общо 78 000 зрители).

Пролетта на 1969 година клубовете осъмват с нови имена. ФК Левски обезличава Спартак и е вече Левски-Спартак; ЦСКА Ч.Знаме е обвързан със Септември от Б група-Север като компенсация на обединението на Левски със Спартак и насила е накаран да си промени името на ЦСКА Септемврийско знаме; Локомотив и Славия са обединени в ЖСК-Славия.

Левски-Спартак, който се движи твърдо на второто място на прилична точкова дистанция зад ЦСКА играе средно пред 26 500 зрители всяка от осемте си срещи (общо 212 000 зрители). Забелязва се не намаление и бягство на лефскарите, а увеличение с повече от 2000 средно на мач.

Убедителният лидер ЦСКА Септ.знаме в шестте си срещи (А група остава с 15 отбора и ЦСКА почива един кръг) след нежеланото съединяване с отбор от втора дивизия пълни трибуните със средно близо 6000 зрители по-малко, отколкото през есенния полусезон: 24 833 зрители средно на мач (общо 149 000 зрители). Допълнително включеният на мястото на Спартак Академик Сф (от В група направо в А, без квалификации) играе пред 9429 зрители средно (общо 66 000).

Следващият сезон 1969/70 затвърждава убеждението, че привържениците на Левски-Спартак са на стадиона, но при ЦСКА се отбелязва чувствително намаление:
Левски-Спартак - средно по 23 467 зрители на мач (общо 352 000 зрители)
ЦСКА Септ.знаме - средно по 21 200 зрители (общо 318 000 зрители)
Академик Сф - средно по 7467 зрители (общо 111 100 зрители)

Специфичното при сезон 1969/70 е, че последните седем кръга от него се играят след провала на световното в Мексико, след което, по всеобщо мнение, започва масовият отлив на хора от трибуните. Неудачното представяне на футболистите ни на Мексиканския Мондиал, съчетано с делничния ден вторник и големият дъжд, водят само 32 000 зрители на дербито Левски-Спартак–ЦСКА на 07 юли 1970 - антирекорд по отношение на публиката в срещите между Левски и ЦСКА дотогава. Което означава 25-30 000 зрители по-малко към общия актив на Левски-Спартак и минимум 2000 зрители средно, които щяха да се добавят към 23 000, посетили срещите на милиционерския тим, ако срещата е играна преди последните седем кръга. (В предишните дерби-мачове ЦСКА – ФК Левски на националния стадион след реконструкцията и увеличението на капацитета до 62 000 седящи места посещенията имат следния цифров вид: 1965/66 ЦСКА – ФК Левски 62 000 и ФК Левски – ЦСКА 60 000; 1966/67 ЦСКА – ФК Левски 55 000 и ФК Левски – ЦСКА 70 000; 1967/68: ФК Левски - ЦСКА 60 000 и ЦСКА - ФК Левски 70 000; 1968/69: ЦСКА – ФК Левски 55 000 и Левски-Спартак – ЦСКА 70 000; Есен 1969: ЦСКА - Левски-Спартак 60 000)

Безпристрастната статистиката не отбелязва бягство на лефскари. Имаме увеличение на средното посещение в полусезона след обединението и трайно намаление в показателите на ЦСКА след натрапеното свързване със Септември. Забелязва се и масирано присъствие на бивши фенове на Спартак на срещи на Академик. Много от привържениците на Спартак Сф (образуван е от обединението на старите софийски клубове Раковски и ФК-13 през 1945 година), който е отбор без голяма фенска база, но с верни съмишленици, престават да се интересуват от футбол след претопяването на отбора им в по-популярния ФКЛевски. Това е трудно да се докаже и го споменавам мимоходом между другото, но съществуват свидетели от стария квартал Лозенец, които могат да потвърдят. Друга голяма група от запалянковци на Спартак започва да посещават мачове на Академик София, защото привържениците на Спартак са фенове, които обичат да се индентифицират с клуб извън четирите големи в София. И това е трудно доказуемо, но не е лошо да бъде отбелязано.

Тезата за бягството на лефскарите и несъгласието им не се връзва не само със статистиката от последващите обединението сезони, но и с манталитета на лефскарите. За тях името и принципите означават много малко. Щяха ли иначе сами да изберат Сталин в почетен президиум и да се кланят пред бюста на съветския диктатор? Ако клубното име значеше нещо за лефскарите, щяха ли да го оставят без да протестират през 1949 година и да го заменят напълно доброволно и с огромна радост със съветското Динамо? Разликата със запалянковците на други софийски тимове е очебийна. Привържениците на Локомотив и Славия не приемат натрапените им названия Торпедо и Строител. Само една година след преименуванията с дружните усилия на всички локомотивци и слависти двата отбора се отделят в самостоятелни дружества и започват 1951 година на чисто в Б група.

Да се надяваме, че статистиката ще окаже благотворно въздействие върху лефскарите и ще ги накара да разсъждават като нормални и разумни фенове, които:
- вярват на фактите и не живеят с мълви
- не обожествяват един обикновен футболист и не се опитват да го поставят над по-добри от него играчи, с което пораждат ответна реакция на привържениците на другите отбори (Абе Ленстра е легенда на Хееренвеен, на който те са кръстили стадиона си и също като Георги Аспарухов е напълно неизвестен извън феновете на клуба, но нормалните холандски запалянковци не налагат Ленстра за идол на цяла Холадния и не омаловажават по този начин много отлични холандски играчи ).
- не бойкотират носенето на един цвят, защото е цветът на врага – това се предразсъдъци, присъщи на вманиачени (маниакалността е болестно състояние) хора.
- имат за любимо скандиране възглас в полза на отбора си, а не “Бий, бий, бий чуждия по главата”.
- не носят знамена и фланелки “Аз Мразя”, а обичат.

Това е от мен засега. Очаквам реакции във форума, на които ще отговоря своевременно и изчерпателно, доколкото ми позволяват силите!

Какви са тези уникални глупости.
Няма как А.Солаков да има някакво отношение относно обединението - той никога не е бил член на най-висшето ръководство на БКП. Отделно отношенията между А.Солаков и Б.Велчев меко казано не са били добри. При положение че Т.Живков не се е интересувал от футбол, едно такова решение няма как да мине без втория човек в държавата - Б.Българанов,който съвсем случайно е създател на....ЦСКА.

Интересно как ЦСКА е събирал средно по над 30 хил зрители на домакинските си мачове ,след като максималния капцитет на Армията пълен на 100% беше по-малко от 28000 зрители.
Иначе автора доста услужливо е пропуснал ,че в посочените от него брои зрители,че големия брой на мачове на ЦСКА преди обеденинието се дължи на мача ЦСКА-Левски (2:7 ) на който има около 60 хил зрители от които над 40 хил са левскари. Докато големия брой зрители на Левски след обединението се дължат на мача Левски-ЦСКА на който има около 70 хил зрители.
-Този "обожествен футболист" беше избран за футболист №1 на България за 20-ти век от три независимо една от друга анкети- едната от бивши футболисти, другата от журналисти, третата от фенове( с над 100 000 гласували) и в трите Г.Аспарухов беше избран за №1. За справка футболист №1 на Унгария за 20-ти век се казва Нандор Хиндегкути, а №3 е Ференц Пушкаш .
- Бойкотирането на определен цвят е нещо напълно нормално- навсякъде по света носенето на червено от мъж ако не е по определено повод се приема ,че носещия е привърженик на леви политически идеи или е гей. Напълно нормално е привържениците на Левски да имат нетърпимост и към двете групи.
- В лозунга "бий,бий чорбата по главата" аз лично не виждам нищо лошо и обидно. Добре е да научиш защо на любимия ти отбор е наричан "чорба" или "чорбари". Определено този лозунг звучи много по-добре от един друг скандиран от привържениците на любимия ти клуб лозунг.
-Аз лично не съм чувал привържениците на Левски да скандират обидни думи по адрес на починали легенди на ЦСКА като например Ив.Колев, Г.Найденов,М.Манолов или Н.Цанев. Докато обратното съм го чувал доста пъти. Лично на мен скандирането на обидни думи по адрес на починали хора не ми прилича на висша форма на обич.

[honda]

Прочетете горещия коментар за БФС и ситуацията в шампионата

Атентатите на БФС срещу българския футбол следват един след друг. Периодично, на шест месеца. През лятото на миналата година барутът отнесе ЦСКА и Локомотив София при аматьорите. През отминалата зима бе отстрелян Литекс. Подготовката за следващия летен взрив вече е в ход. Кодовото име на операцията е „Компромис за избрани“. Тя трябва да напълни новия формат на първенството с удобни отбори за фасада на модела, който очевидно ще продължи да контролира българския футбол. След шумно афишираната стриктност при спазването на букви, запетаи и точици от задкулисно скалъпените правилници по казусите „ЦСКА“, „Локо“ и „Литекс“, след строгите закани, че в новата А група няма да има място за компромиси, от БФС пак запяха старата песен. И пак я пеят само на ушето на избрани.
Нали трябваше да има банкови гаранции, нали терените трябваше да са в перфектно състояние, нали трябваше да има осветление? Това бяха трите основни критерия за клубовете при афиширането на плана за рестарт на футбола ни в началото на годината. Какво се оказва пет месеца по-късно? Тези правила не били толкова важни. Онези за изхвърляне на неудобни и членство на нови ще продължат да се прилагат с най-голяма строгост. Те няма да се пипат, защото вършат добра работа срещу играещите извън схемата. А тези новите наредби ще бъдат скалъпени

пак с вратички за избрани и удобни

Компромиси щяло да има, но трябвало да са разумни, казва Баждеков. Много интересно каква е формулировката на „разумно“ в правилниците на БФС? Има ли такава? Или да очакваме скоро среднощна чиновническа среща, за да го формулират?
Кой ще попълва новата А група? Симитли, Нефтохимик и Добруджа ли? Първите (Септември) вече изпаднаха във В група, а другите са на ръба. Но те поне имат публика зад гърба си. А Верея? Те ли са причината за целия този фарс с висша, професионална, премиерна, световна, космическа или каквато там лига ще я нарекат? Каква публика има Верея? Когато играят мач от А група в платен или в неплатен отпуск ще си пускат „феновете“? Излиза, че всеки офис, в който има 11 служители, може да реши, че иска във Висшата лига. Наемат си едно игрище или окосяват една поляна, купуват си от пазара екипи и ето ти претенции за А група. Какво ще ги спре, след като за паричната гаранция, за качеството на терена, за осветлението и за куп други изисквания ще се прави компромис? О, да, липсата на членство в БФС ще ги спре! Онова прословутото членство на ново дружество и приемственост на старо, за което компромис не може да се прави! Изобщо не може да става дума за промяна на старите правила, които доведоха българския футбол до сегашното му плачевно състояние. В никакъв случай! Тези наредби се пазят като свещена икона! Там са закодирани най-важните компоненти за един развит футбол – членство на дружества, наказания… не базата, не терена, не трибуните, не финансирането – те са от второстепенно значение, убеждават ни от БФС.

А колко пъти се сменяха сроковете? Февруари трябваше да е ясна формулата, после стана април, вече се говори за края на май… След месец отборите трябва да започнат подготовка, а вместо със селекции да попълват слабите места в съставите, ще трябва да попълват поредните анкетни карти. На социологическо изследване го обърнаха тези от БФС! Анкетни карти, писма…

само контролни по
български език и
математика още
не са пуснали

на клубовете. Какви са тези анкети? Не се ли познават шефовете на БФС с шефовете на клубовете? Не знаят ли мнението на директорите? Онези експерти от Холандия какво вършат – обработват анкетите ли? Защото ни ги представиха за специалисти по футболни първенства, а в момента излиза, че вършат повече социологическа работа… Та нали те бяха измислили формулата, по която днес се състезават проспериращите полски, белгийски и холандски отбори? Сега излиза, че чакат Симитли и Верея да им кажат какви да са новите правила.
Всъщност, ако искат меродавно мнение за футбола ни – вместо сред директорите на клубовете, от

БФС да пуснат
анкети сред феновете

Те да им кажат какво мислят, какви отбори искат да гледат. Но в БФС отдавна са забравили, че футболът произлиза от хора и се играе от хора, за да радва хора. Това е простичката идея на футбола. Ако я следваха от БФС, първа точка от дневния ред на срещите за нова А група трябваше да бъде връщането на ЦСКА. Видя се какво е нивото на срещите, каква е интригата и какъв е интересът към „елита” без червения колос. Вместо това на „Иван Асен II” за пореден път са тръгнали да ни играят театрална постановка, която за пореден път придобива всички признаци на фарса? Едно втръснало вече упражнение по смяна на опаковка и запазване на съдържание ни се пробутва като голяма промяна. Е, няма как да стане!
Истината е, че трябва се сложи край на компромисите в този им вид – прикрити зад правилници с вратички. За един отваряме, за други затваряме тези вратички. Щом ще има рестарт, да има рестарт! Пълен. Нови наредби от – до. Нови правила от – до. Нови терени от – до. Венци Стефанов го каза: „Ако има воля, има начини“. Кратко и ясно. Но как да стане като умните народи отдавна са обяснили настоящата ситуация във футбола ни със сравнението за новия бардак и старите труженички. В българския футбол промяната на бардака в уютен дом трябва да започне с тотална чистка – от измитане на труженичките, които през последните 10 години обслужваха бизнес и политически клиенти, до изхвърляне на боклука на мокета, пропит с мириса на греховете, вършени на това място, захабен от подметките на клиентите, носещ спомена за разврата, който е царял тук.

"Тема Спорт"

Атентатите срещу българския футбол бяха започнати точно от шефовете на този отбор Литекс . Справка Къде беше българския футбол преди ГГ да реши да се занимава с футбол. Не участваше ли точно този отбор на Литекс в единствения доказано уговерен(доказано със СРС) мач в последните 20 години. Не е ли точно ГГ ,този който наби съдията К.Костадинов в почивката на един мач на Литекс. Ами това май е напълно достатъчно Литекс да изчезне завинаги от футболната карта на България. Какво трябва според теб трябваше да бъде наказанието на Литекс за напускането на мача с Левски? Какво трябваше да бъде наказанието на всички футболисти на Литекс и на ръководството на отбора за отказ да дадат проба за допинг след въпросния мач с Левски? Май въобще не беше приложен правилника ,а случая беше потулен за да може най-конвертируемите футболисти на Литекс да бъдате продадени ,вместо да получат 2-годишна забрана да се занимават с футбол.
Интересно кой трябва да плати задълженията на ЦСКА и Локомотив(Сф)?
Отлагането на сроковете се прави точно заради ЦСКА- защото е ясно ,че докато няма оздравителен план за намиращия се в процедура на несъстоятелност ПФК ЦСКА няма как да играе в А група.
Откога феновете решават кой къде ще играе. Защото ако беше така дали ЕП -84 щеше да мине без актуалния световен първенец Италия , както изключително мощните тимове на Англия и СССР,вместо отбори като Румъния,Югославия и Дания- съмнявам се. Аз лично не съм сигурен ,че ако допитване до феновете дали ЦСКА да бъде върнат в А груапа отговора ще бъда "да" .
При определяне на участниците в едно първенство желанието на зрителите не е определящо. Все пак всеки турнир си има регламент например на ЕП по плувни спортве в София през 1985 победителя на 100м бруст Адриан Мурхаус на 200-м направи най-добро постижение на финала, но спечели 9-то място.
Основното при едно спортно състезание е всички участници да бъдат поствени при равни условия.Правилата за лицензиране са създадени и спуснати от УЕФА точно с тази цел. Специално в случая с ЦСКА проблема идва от големите задължения към лицензиране от ФИФА лица. Аз не виждам как БФС може да си "затвори " очите в този случай.

[Вълчан]

Не се научихте кога се използват цитати....напълнихте страниците със невежество....