drakon написа:radoslav_rashkov написа:А бе вие си просите човек да ви каже някои работи...
1. Не мога да нарека власт, дошла без избори насилствено или такава манипулирала избори. БРП(к) поради твърде малката си численост и невъзможност да спечелят повече от 5-10 % в парламента тогава, но затова пък опитни конспиратори и участници в терористични групи не само в Царство България, вербува значително по-многобройни по това време организации (БРСДП, звенари, БЗНС) за нуждите на придобиването на властта. След преврата се разправят с всички свои съюзници. Фатално и летално. По сталински. "Целта оправдава средствата." Предишните им кървави конспирации завършват с неуспех, ала този път Москва иска успех с Червената армия зад гърба на превратаджиите.
2. По силата на това, че не признавам комунистическата власт НЕ СМЯТАМ борците срещу й за терористи. И до ден днешен има данни за хора, герои за едни, а терористи за други. Избитите ирландци още през 19-ти век терористи ли са или герои? Боби Сандс? Генерал Пиночет? Христо Ботев? Хайдутите? Хърватските генерали, дали отпор на главорезите на Милошевич? Симон Боливар? Та във всички страни, които САЩ и Англия подаряват на СССР и им подписват смъртните присъди след Втората световна война, въоръжените групи, несъгласни с комунистическата диктатура, НЕ МОГАТДА БЪДАТ ТЕРОРИСТИ. Па ако ще комунистическата власт да е призната в тези територии като официална от страните победителки. Да е имало референдум или избори? Честни и неманипулирани? Не. Москва избори не признава. Тя признава само кръвта. Това и ще получи.
"Милост вече не раздавам. С каква мяра мерите, с такава ще ви мера." Герасим Тодоров, Писмо до влахинските комунисти
И една молба имам! Четете повече! Пък дано разберете терористи ли са или герои!
"Преди 60 години в Пиринска Македония действа горянска чета с войвода Герасим Тодоров. В редица писания и специален игрален филм до 1989 г. дейността й се показва в най-изопачени и уродливи краски. Войводата, неговите четници и широка мрежа от ятаци се представят като закоравели михайловисти, англо-американски агенти, фашисти, кръвожадни побойници и терористи. В други, публикувани след 1990 г. съчинения дейността на четата и нейният войвода се рисуват в още по-изопачена светлина - като съпротива на "македонците" срещу "българското робство". Каква е истината?
Винаги и навсякъде ДС, комунистическият съд и пропаганда дамгосва четата и четниците като "банда и бандити". За размера на това "бандитско движение" шефът на ДС в Горна Джумая К. Кюлюмов свидетелства: "През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната, поради това, че тя контролираше територия, в която почти беше ликвидирана народната власт."
Горното твърдение не е измислено. Четата се именува "Шести пирински отряд". Има за цел да се бори срещу установилата се комунистическа диктатура и е спонтанен израз на недоволство срещу множеството нейни безобразия в тогавашната Гара Пиринска община - убийствата без съд и присъда, незачитането на свободната икономическа инициатива, задушаването на свободното, доброволното политическо волеизлияние и налагане на насилственото коопериране на населението, отнемането на спечеленото с труд имущество, терора на комунистическата управа, фалшификациите на избори, установяващия се тотален монопол на комунистическите организации навсякъде и във всичко, непосилните реквизиции, настъпилия в резултат на това глад.
За кратко време, от май до края на 1947, четата изгражда широка мрежа от ятаци, провежда първите си акции: разпечатване на запечатани от властта мелници, прогонване на обикалящите селата данъчни и реквизиционни агенти, агитация сред населението да не плаща данъци, да не предава исканите реквизиционни стоки и произведения тютюн, защото отивали за "братската" съветска страна, писане на позиви, лозунги, изпращане на предупреждения до ко-мунистически активисти да преосмислят своята дейност и се откажат доброволно от пропагандирането и провеждането на комунистическата политика.
Въпреки студената зима до февруари 1948 г. четата достига 27 души. Изгражда се централно бойно ръководно тяло, пристъпва се към създаване на местни ръководни тела - структури по примера на ВМРО до 1934 г. Първото от тях е в с. Влахи.
Властите са в паника, защото на четата не само симпатизират, но и помагат и членове на БРП(к), дейци от изпълнителната власт и ОФ партии, духовенството. От началото на март броят на присъединилите се към нея непрекъснато нараства. Затова се прави всичко за бързото й ликвидиране чрез широкомащабна акция с кодовото название "Елен" с участието на цялата милиция от Пиринска Македония, милиция и военни части от цяла Югозападна България, запасняци. Блокирани са подстъпите към Пирин от всички места, населението от десет села е събрано в специални лагери или блокирано.
Блокадата успява, за което спомага и успешно внедрената от ДС широка мрежа от секретни сътрудници, на предателството на двама братя, смятани за верни на войводата, ятак и четник. От 15 до 31.ІІІ.1948 г. землищата на блокираните села се огласят от откъслечни и групови стрелби. Герасим Тодоров е предаден и обкръжен от милицията и за да не попадне жив в нейните ръце, се самоубива. Загиват и най-верните му сподвижници Петър Гърков-Попето и Димитър Павлов-Дупничанеца.
Доволни от добре свършената работа и за назидание на населението, властите излагат войводата на показ в центъра на с. Гара Пирин (днес гр. Кресна). Към 5.IV.1948 г. убитите са 5, а арестувани и предадени в затвора в Горна Джумая са над 100 четници и ятаци. Следствието се поверява на Георги Богданов (Графа), известен като организатор и извършител на убийствата без съд и присъда след 1944 г. на членове и симпатизанти на ВМРО.
Целта на насила изтръгваните дознания е да докажат "зверствата на бандитите", връзките им "с опозицията и чуждото разузнаване", че войводата е ненаситен побойник, крадец, нечестен човек, измамник, убиец и какво ли не още.
За успеха на старателно подготвяния показен процес се инструктират предварително и прокурорските лъжесвидетели. За да се сплаши населението се решава да се издадат 13 смъртни присъди. Над 60 души са осъдени на различни срокове затвор.
Запазените следствени материали и свидетелства на очевидци разкриват потулваната десетилетия наред истина за четата и нейния войвода. Най-младият ятак и за кратко четник в четата е 16-годишният син на войводата Йордан.
"Наричаха ни фашисти, англо-американски шпиони и не знам още какви ли не криминални престъпници, убийци - припомня той и с гордост заявява: - Баща ми не бе страхлив и малодушен, той беше честен, справедлив, със силен дух и волеви човек!" И това наистина е така. Неопровержими факти сочат: твърдението, че е избягал, задигайки парите на учредената с неговото най-активно участие кооперация е най-долнопробна лъжа, защото ревизия установява не липси, а излишък на средства в кооперативната каса; четата конфискува оръжие на милиционери и ОФ активисти, но издава за това разписки; войводата винаги заплаща взетите от магазини и граждани стоки.
Има и неприятни страни от изпълнените с трудности дни на войводата и четата. Наложило се местни комунистически велможи и доказани агенти на ДС да бъдат понатупани, но това става едва след многократни устни и писмени предупреждения, след техни лъжливи обещания да преустановят да тормозят семействата на четниците. След като достигат до извършването на обидни издевателства над честта и достойнството на съпругата на войводата София, невръстните му деца Василка, Кирил и Владимир и 85-годишната му майка, която събличат гола, за да търсят жълтици! Показателно за издевателствата е писмото на Герасим до влахинските комунисти, с което съвсем справедливо ги обвинява, че тероризирайки невинното му семейство, са надминали “фашисткия” режим, и ги предупреждава: "Милост вече не раздавам. С каква мяра мерите, с такава ще ви мера."
"По-добре славна смърт, отколкото позорен живот" - такова е веруюто на войводата, такъв е и отговорът му на предложението да се предаде срещу обещанието, че щял да бъде помилван. "Лъжат и искат да ни подмамят, а след това ще ни изтребят" - е краткият му коментар пред четата. Че не е лековерен, малодушен, а безкомпромисен, показва и отношението му към предателството. Изпратен от властите да стане четник агент се опитва да го убие, без да знае, че стреля с изпразнени от барута патрони заради съмнение от войводата. Наказва го със смърт и сам изпълнява присъдата.
Епизод от дейността на войводата е отношението му към дошлите в края на 1947 и началото на 1948 г. стотина македонски учители с амбицията да ограмотяват подрастващото поколение и населението на т. нар. македонски език.
За срещите му с Герасим на 12.ІІІ.1948 в ДС се пази информацията на македонския учител Петар Макревски. Той сочи: "Ниският научих, че е Герасим. Запита кой съм и откъде, аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите и рече: "Той е нашият седенкар, той е Тито, Титовият агитатор". Ми каза още сутринта да си замина от Влахи. Мене ми говореше: "А ти бре, заблудено комунисто, знай, че ти си само за пропаганда... Убиен ще беше, но благодарение, че си позволил на детето мое да му дадат обувки... Ми заповеда в срок от три дни да се изсела от Влахи, иначе (и ако) милицията рече да те чува пак, ке те убия."
Другият свидетел - Йордан Руйчев, сочи, че Герасим ударил на учителя няколко плесника и му казал: "Да станеш да си отидеш, тука не можеш да правиш Титова Македония."
А кога ще кажеш защо умря селското стопанство след ТКЗСИ защо не си на село да копаш щом си толкова загрижен за него
Селското стопанство е било най-големия държавен отрасъл преди Втората световна война. На челни места в Европа по производство на земеделски продукти и храни на глава от населението. Дори реквизициите на германската армия, наложени върху населението в България, са били съпроводени с ПЛАТЕЖНИ ДОКУМЕНТИ, т.е. Германия ти дължи коня след войната например. Най-голямата трагедия за всеки селянин, не само българския е да му отнемеш земята, т.е. собствеността и поминъка. Да го направиш зависим. Уважаеми другарю, земеделието умря с появата на национализацията и ТКЗС! Хайде да не ни е толкова плитка паметта! Полека с пропагандата.
P.S.: Би ми написал "Колак" на портата, нали?
кво да ги правиш - облъчени зомбита 
