Мнениеот bai hoi » 23 сеп 2014 12:47
ЖЕСТОК ШАМАР ЗА АМБИЦИОЗНИ НАИВНИЦИ
Футболна България все още е в плен на емоциите от оставащата в историята разгромна победа на “сините”. Деветдесетте минути екстаз за едни и болка за други ще се преразказват и описват в годините...
Остават въпросите защо и как? За левскарите отговорите са лесни, за съперниците им -нееднозначни и мъчителни.
Доверявайки се на традицията (и великолепната победа над “Ювентус”), съществуваше вероятността за равностоен мач и дори евентуална победа на “червените”. Преди 26 години при онова 7:2 ЦСКА бе по-добрият тим и с по-добър точков актив, но правилото, че временната форма и класиране не играят съществена роля в това дерби, се потвърди. Сега подобен развой бе изключен – “червените” нямат състав да се противопоставят. Това се забелязва с невъоръжено око и бе ясно на всички специалисти – тазгодишната селекция предопредели второстепенна роля за реномирания европейски клуб. Парадоксалната за ЦСКА концепция “изграждане на перспективен тим”, алогичната смяна на треньора с техническия директор (двамата носят еднаква отговорност за състоянието на отбора) бяха наказани с жесток шамар, който дълго ще се помни.
Аналогията отпреди 26 години е само в сходството в резултата. Тогава “червените” загубиха, но не бяха бездиханни, имаше и елементарни вратарски грешки при два от головете. В този “разпети петък” за ЦСКА Ненов спаси поне три “чисти” гола. А само за няколко минути “армейците” дадоха надежди на изстрадалите си привърженици, че могат да направят “нещо”. И как да се направи, когато липсва идеята, да не говорим за физиономия на отбора. Тромава и безидейна бе средната линия на “червените”, отбраната като че ли не знаеше какво да прави. Трагедията на ЦСКА бе, че се бранеше през цялото време, а в уж наситената зона в “червената” половина левскарите си правеха каквото си поискат. Не знам каква е била тактическата задача на защитата, но този парадокс има само едно обяснение – няколко играчи са били с персонални задачи. А когато само един бъде преодолян (с пас или дрибъл), пространството се “опразва” за навлизащите нападатели. “Сините” действаха масирано по десния фланг и центъра.“Армейците” така и не направиха нищо да запълнят често оголвания от Видов периметър и за Боримиров и Илиев бе елементарно да стигат до аутлинията и оттам да сипят голови пасове. Нямаше как да не бъдат наказани със 7 гола момчетата на Йончев...
“Левски” се показа с най-сияйния си блясък. В невероятен ритъм Сираков, Илиев и Боримиров разсичаха “червената” защита, плетяха бързи комбинации. След характерните им пасове от дълбочина пред наказателното поле намираха връхлитащите Тодоров, Янков, Стоилов, Кременлиев... Пасивен в сравнение с други мачове този път бе Цветанов -крилото Киров не му се даваше да го преодолее и той позагуби вкус към атаката. От своя страна играчите на ЦСКА не съумяваха да се прегрупират съобразно развитието на играта и бяха пометени от “синия” тайфун. Нито треньорите, нито играчите в червено знаеха как да го спрат, а още по-малко пък можеха. За тях Наско Сираков бе някъкъв зъл демон, който ги надбягваше, лъжеше и... унищожаваше. От четирите му гола (с тях той е рекордният голмайстор в досегашните дербита с 12 гола) реализираният с глава в 45-ата минута ще остане сред шедьоврите в българския футбол, редом с тези на Гунди. Капитанът на “Левски” бе ослепителен! Великолепни изпълнения сътвориха Илиян Илиев и Боримиров, които заедно с Наско бяха големите във футболното шоу на “сините”. “Левски” потвърди по най-впечатляващия начин, че е отборът с класа над останалите състави в елитната ни група. За ЦСКА остана размисълът.
След като се оказа, че е възможно да ти вкарат 7 гола при постоянна глуха защита, ясно е, че нещо е объркано. Не става въпрос за грешки – както се видя, Марков подари гол на Михтарски, той също пропусна а друг момент. Но да нямаш хабер от подсигуряване в защита, да не знаеш какво да правиш с топката в атака – това вече не прилича на ЦСКА. Колкото и благородни амбиции да има ръководството, сегашният тим няма нищо общо с обаянието на една голяма школа през десетилетия. Колкото по-бързо ръководството на клуба се раздели с наивните представи на някои за правене на голям отбор, толкова по-добре за ЦСКА. И за българския футбол...
