БЪЛГАРИЯ НЕ Е СЪЗДАДЕНА ПРЕЗ 681 година!!!

[Der Schmarotzer]

Ти самият разбра ли какво си написал (или копирал)?
Ще се опитам да обобщя. И така индоевропейски език = 5000 години. После идват едни българи на ново място (Балканите) и се разбират с местното население

...Казано по-простичко, VII-IХ век славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са си бъбрели на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи..."

- да го наречем например индоевропейски език.
След няколко века се появяват две азбуки и двама просветители тръгват с книги написани на тези азбуки сред населението да проповядват - но се оказва, че езика на който са написани книгите вече не е индоевропейски а Български! И освен това в Моравия, така да се каже, този език вече го владеят!!!
Какво се получава?! Или в Моравия знаят български (което би означавало, че Моравия е една друга България) или и там и тук се е говорило на единен индоевропейски!
Отделно стои въпроса какво е ВеликоМоравия и къде точно е била - доколкото ми е известно има спорове, но да не разводнявам.

Ще се опитам да обобщя. И така индоевропейски език = 5000 години. После идват едни българи на ново място (Балканите) и се разбират с местното население

Праславянският език не е засвидетелстван писмено той е част от индоевропейското езиково семейство. Заедно с балтийската, германската, келтската, италийската, романската, иранската, индийската езикова група. Прабългарите са били определено от индоирански произход. Следователно са част от голямото индоевропейско езиково и най-вече расово семейство. В подкрепа на тази хипотеза е фактът, че те много лесно се смесват със славяните и траките.
/проф. Бакалов/
Древният български е бил език от иранското езиково семейство. Неговото влияние върху оформянето на днешния славяно-български език изпъква силно в звуковия състав, словните форми, строежа на изречението и словното богатство, колкото и малко да им се иска това на “двестапроцентовите славяни” сред българите.
/проф. Фрицлер/
Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски
/проф. д-р Ото Кронщайнер/
Няма друг пример на езикови групи от голямото индоевропейско езиково семейство, както тези на славянските и иранските езици, които да са териториално разделени и в същото време толкова близки помежду си. Съдбата на кимери, скити и сармати от една страна и протославяни от друга е пример за неунищожимост на големите народи и тяхната трансформация от един в друг.
/И.Т.Иванов/
Най-древната история на всеки народ е скрита в неговия език
/акад. А. Френ/
Препоръчвам ти и книгата- ИРАНСКИТЕ И СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ: ИСТОРИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - Д. И. Еделман

После идват едни българи на ново място (Балканите) и се разбират с местното население

Заселването на славяните на Балканския полуостров започва още преди 5 век. Сведения за това се откриват у византийските писатели-историци Прокопий Кесарийски и Йоан Ефески. Славяните заселват до 7 век постепенно целия Балкански полуостров, като стигат до Пелопонес и егейските острови, а по-късно славянски маси са прехвърлени и в Мала Азия. Те не са местно население

И освен това в Моравия, така да се каже, този език вече го владеят!!!
Какво се получава?! Или в Моравия знаят български (което би означавало, че Моравия е една друга България) или и там и тук се е говорило на единен индоевропейски!

След като изяснихме че езика има общ корен мисля, че е пределно ясно.

По отношение на славяните преди да правиш каквито и да са заключения на основата на по-старите писания на българските учени, не е лошо да се прегледат и най-новите достижения на съвременните учени:
http://chavdarbonev.zvezdi.org/bg/download.html
Великолепно изследване на един голям български учен, което ще бъде в основата на славистиката след години!

[alexveselinov]

Имам въпрос към тебе как така при братята мисията им не успява, а само 30-тина години по-късно тази област – Кутмичевица става един от центровете на разпространението на старобългарската писменост и култура?
За етническата принадлежност на братята няма смисъл да се говори - това знае само майка им , е и фиромските учени разбира се, който са светили при правенето и раждането им.
2. Старобългарската азбука във вариант глаголица не е пренесен в Русия директно от Великоморавия – ако беше така в Русия щеше да има доста книги писани на глаголица, а на мен такива данни не са ми известни. Още повече, че християнизацията на Русия става повече от век по-късно. Т.е. славянската азбука във вариант кирилица и богослужебната литература идват от България! Що се отнася до разпространението на глаголицата в Хърватия – вероятно там идва или директно от Великоморавия и/или от България преди за започне писмената реформа – смяната на глаголица с кирилицата.
4. По времето на братята българският владетел не е притежавал титлата „цар“(цезар/кесар). Той е носел титлата кхан (в един източник се среща и титлата каган, но тя е сложена по-скоро за сакрализация, защото българските владетели не са от рода Ашина и нямат право на нея). Наистина Тервел получава титлата кесар от Византия, но по това време тя не е наследствена, т.е. няма как наследниците му да я притежават. Защото може да има само един император и един кесар. След Тервел във Византия има други кесари, т.е. наследниците на Тервел не притежават тази титла. Интересното е, че българските владетели след официалната християнизация се стремят към тази титла кесар/цезар/цар, а не към титлата „василевс“. Макар и първият, които да получава официалното признание за това да е получил и титлата василевс – Петър I, но само на българите (повече за титлите на българските владетели при Бакалов – Титулатура и инсигнии на българските владетели).

До колкото знам Борис решава да създаде две средища на обучение. Той определя това да са Плиска и Охрид. В Кутмичевица се установява Климент, докато в Плиска остават Наум и другите ученици на Кирил и Методий. Център дейност в Кутмичевица става манастира “Св. Панталеймон” в Охрид. Климент си поставя за основна цел да покръсти все още непокръстените в Македония, и да обучи български църковен клир, които да проповядва на говорим за населението език.
Чел съм една версия защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България.

Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса - Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й
признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

За покръстването на русите прочети книгата на проф.Асен Чилингиров
Те никога няма да признаят, че българи са ги покръстили. Използват термина ''Южно-славянско влияние''
Колкото до това дали Кирил и Методи са българи, в личен разговор с Божидар Димитров той ми сподели, че те са внуци на български болярин, емигрирал във Византия в смутни времена. А Климент Охридски изрично е написал, че е от Мизия, от Плиска. Тоест син на благородници от кръга на княз Борис І. Наум е негов рожден брат. За това, че написах цар грешката е моя, мислех си за княз -написах цар Както знаеш езическата титла на българските владетели е канасюбиги. След приемането на християнството става княз. Интересно е че княз е твърде близо до звучене до българското канас. Кесар е титла по-ниска от император и вече е получавана веднъж от български владетел(кан Тервел) и то без бой. Докато царската титла е извоювана от българите с цената на десетки войни, водени от Симеон велики срещу Византия. И въпреки, че Симеон не получава тази титла за себе си, Византия се оказва принудена да я признае за неговия син Петър І с цел да избегне още един дълъг период на войни, който може да доведе до краха на Изочната Римска империя. Доказателство за равнозначността на българското цар и на гръцкото василевс е и самия акт на коронацията, при която василевса слага своята корона върху главата на българския владетел. Друго доказателство за това е че при превода от български на западен език титлата на българския цар винаги се превежда император. От тук идва и българското име на Константинопол. То е Цариград. Ще рече "град на императори". Ясно е, че българите както и всички ирански народи взаимстват доста от цивилизацията си от най-старата такава в Двуречието.На акадски цар е Sarrum(шаррум) или само шар. Има и древната българска дума саракт, която има много сполучлив превод като царство. Извода е че Българите може би са носели със себе си думата цар, но са я използвали чак след християнизацията. Излиза че цар също е езическа титла, но такива са и самите василевс и император.

[THE G.A.M.E]

Teмата се разводни.

Наистина в учебниците по-история трябва да се поправи датата на създаването на настояща България.
Всички източници сочат, че годината е 632-ра.
А създателят е Кан Кубрат.
Синът му Аспарух, просто се явява негов наследник, след като по-големият му брат - Баян ( който си е прекият престолонаследник на "Велика България" ) ... Бива разбит от хазаро-тюрският съюз.

През 681-ва не се случва нищо повече от това, че България разширява територията си на юг от Дунав.
Това е годината, в която Византия признава правото на Държавата България, да управлява ново-завзетите територии.
Точно това пишат и византийските хронисти.

Що се отнася до спора, дали българите сме славяни ( как звучи само... Страшен "нон-сенс" ) ... То аз все си мисля, че страната ни се казва България.
А всички ни викат - българи.
Ако бяхме славяни, то наименованието българи, щеше да присъства в славянските племена.
Но няма нищо такова.
Както и няма славянски племена, сред българските такива.

Без никакво съмнение, някои от славянските племена влизат в създаването на съвременната българска нация.
Тоест, славяните имат своя принос в етногенезиса ни.
За съжаление... Но това е друга тема.
Но е безкрайно глупаво ( да оставим настрана научните доказателства ) ... Да се твърди, че сме славяни.
Още повече, че самите славянски групи, които започват да се вливат в границите на Първото Българско Царство, едва няколко години след това, започват да се зоват - българи.
Това съобщават ( не без завист ) ... Различните византийски хронисти, съвременници на онези събития.

Мисля вече, че на почти всички учени историци е ясно, че претопяването тук е протекло в полза на древните ни деди - българите.
Това показват и доказват всички генетични проучвания по-въпроса.

[Der Schmarotzer]

Имам въпрос към тебе как така при братята мисията им не успява, а само 30-тина години по-късно тази област – Кутмичевица става един от центровете на разпространението на старобългарската писменост и култура?
За етническата принадлежност на братята няма смисъл да се говори - това знае само майка им , е и фиромските учени разбира се, който са светили при правенето и раждането им.
2. Старобългарската азбука във вариант глаголица не е пренесен в Русия директно от Великоморавия – ако беше така в Русия щеше да има доста книги писани на глаголица, а на мен такива данни не са ми известни. Още повече, че християнизацията на Русия става повече от век по-късно. Т.е. славянската азбука във вариант кирилица и богослужебната литература идват от България! Що се отнася до разпространението на глаголицата в Хърватия – вероятно там идва или директно от Великоморавия и/или от България преди за започне писмената реформа – смяната на глаголица с кирилицата.
4. По времето на братята българският владетел не е притежавал титлата „цар“(цезар/кесар). Той е носел титлата кхан (в един източник се среща и титлата каган, но тя е сложена по-скоро за сакрализация, защото българските владетели не са от рода Ашина и нямат право на нея). Наистина Тервел получава титлата кесар от Византия, но по това време тя не е наследствена, т.е. няма как наследниците му да я притежават. Защото може да има само един император и един кесар. След Тервел във Византия има други кесари, т.е. наследниците на Тервел не притежават тази титла. Интересното е, че българските владетели след официалната християнизация се стремят към тази титла кесар/цезар/цар, а не към титлата „василевс“. Макар и първият, които да получава официалното признание за това да е получил и титлата василевс – Петър I, но само на българите (повече за титлите на българските владетели при Бакалов – Титулатура и инсигнии на българските владетели).

До колкото знам Борис решава да създаде две средища на обучение. Той определя това да са Плиска и Охрид. В Кутмичевица се установява Климент, докато в Плиска остават Наум и другите ученици на Кирил и Методий. Център дейност в Кутмичевица става манастира “Св. Панталеймон” в Охрид. Климент си поставя за основна цел да покръсти все още непокръстените в Македония, и да обучи български църковен клир, които да проповядва на говорим за населението език.
Чел съм една версия защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България.

Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса - Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й
признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

За покръстването на русите прочети книгата на проф.Асен Чилингиров
Те никога няма да признаят, че българи са ги покръстили. Използват термина ''Южно-славянско влияние''
Колкото до това дали Кирил и Методи са българи, в личен разговор с Божидар Димитров той ми сподели, че те са внуци на български болярин, емигрирал във Византия в смутни времена. А Климент Охридски изрично е написал, че е от Мизия, от Плиска. Тоест син на благородници от кръга на княз Борис І. Наум е негов рожден брат. За това, че написах цар грешката е моя, мислех си за княз -написах цар Както знаеш езическата титла на българските владетели е канасюбиги. След приемането на християнството става княз. Интересно е че княз е твърде близо до звучене до българското канас. Кесар е титла по-ниска от император и вече е получавана веднъж от български владетел(кан Тервел) и то без бой. Докато царската титла е извоювана от българите с цената на десетки войни, водени от Симеон велики срещу Византия. И въпреки, че Симеон не получава тази титла за себе си, Византия се оказва принудена да я признае за неговия син Петър І с цел да избегне още един дълъг период на войни, който може да доведе до краха на Изочната Римска империя. Доказателство за равнозначността на българското цар и на гръцкото василевс е и самия акт на коронацията, при която василевса слага своята корона върху главата на българския владетел. Друго доказателство за това е че при превода от български на западен език титлата на българския цар винаги се превежда император. От тук идва и българското име на Константинопол. То е Цариград. Ще рече "град на императори". Ясно е, че българите както и всички ирански народи взаимстват доста от цивилизацията си от най-старата такава в Двуречието.На акадски цар е Sarrum(шаррум) или само шар. Има и древната българска дума саракт, която има много сполучлив превод като царство. Извода е че Българите може би са носели със себе си думата цар, но са я използвали чак след християнизацията. Излиза че цар също е езическа титла, но такива са и самите василевс и император.

Извинявам се за допълнителното разводняване на темата, но явно тези неща масово не се знаят и се бъркат. Дано с разясненията съм бил полезен:
За покръстването на русите има достатъчно извори – руски и чуждестранни, няма нужда да се чете Чилингиров, има доста по-големи авторитетни и по-знаещи от него по въпроса. Явно неправилно си разбрал тенденцията какво признават руснаците – за тях до времето на акад. Лихачов, тезата, че са приели християнството от българите е табу, те пишат, че са го приели от директно от Византия. Дори сега част от учените им считат това за по-вероятно. Там проблемът е не само панславизма, при който Русия трябва да е водеща сила, а и наличието на Волжка България – огромна част от руската аристокрацията е от тази държава (през Казанското ханство – виж акад. Халиков). Пред руснаците въобще не стои въпросът, че християнствтоо е прието от Великоморавия. Едва акад. Лихачов започва да налага тезата, за приемането на християнството от България и за произхода на руската славянската книжнина и литературен език от старобългарския език и литература.
Колкото до тезата на Теодоракис Димитракис, че братята са внуци на български болярин, това е само и единствено хипотеза. За това няма никакви, ама наистина абсолютно никакви известия. Всичко е само плод на въображението на „радетеля“ за българщината. За факта, че двамата Наум и Климент са братя, честно по-голяма глупост не бях чувал. Ако бяха такива задължително това би било писано в житието на Климент, но такъв факт там няма! А като знам и кой е първопричината за тази смехотворна хипотеза, по добре да не се споменава повече.
Каква е езическата титла на българския владетел е трудно да се каже – разчитането на надписите е разнопосочно – дали е „кана сюбиги“ или „канас юв(б)иги“ или по-скоро наистина може да се търси вариант с родство с протобалканската титла „акенас“. До сега за тази титла няма направено пълно изследване и не се знае кое от тези тълкувания може да се приеме за по-достоверно. Като вероятно тя е вариант на титлата „акенас“ и от нея произлиза титлата „къняз“(княз), която е отбелязана и в Именника на българските ханове, макар и в славянски превод, а не на езика на древните българи (ако въобще са имали различен език)
Българският владетел Петър I получава от Източната Rимска империя не титлата „цар“, а титлата „василевс тон булгарон“ (василевс на българите), която е различна от „кесар“, на по-ниско ниво е от „василевс тон ромеон“. По тази причина наричат западните извори българския владетел император. Всъщност тази титла „василевс тон булгарон“ въобще я няма в таблицата на ранговете на византийското оикумене, т.е. във византийската политическа доктрина. Тя е измислена само и единствено за българите. Тя обаче е наследствена. А името Петър, остава като част от политическата доктрина за санкция на самодържавието на българската държава. Т.е. това което е името „Йоан“ за държавата на Асеневци и Шишмановци, с такова значение е името Петър за наследниците на Петър I. Не случайно още няколко български владетели или претенденти за престола по време на въстанията срещу Византия приемат името Петър – Константин Бодин – Петър, Петър Делян, след въстанието на Асен и Теодор 1185г. големият брат получава името Петър, с което е и познат в литературата. Едва след възкачването на престола на брат му Йоан Асен Белгун, името-титла Петър е сменено с името Йоан – Калойоан, Йоан Асен II, III, IV и т.н., Йоан Александър, Йоан Срацимир, Йоан Шишман и т.н. Явно ти и тези, които използват езиковото сходство на титлата с акадската титла или българската дума саракт въобще не сте виждали как пишат съвременните на получаването на титлата български книжовници (10 век и по-късно) – титлата там е написана „цр“, със съответното надредно допълнение „с“, т.е. цср – цесар/кесар. Южните славяни и русите наричат Константинопол Цариград по по-проста причина – литературата им идва от българската, а тя изхождайки от родната действителност титлата на българския владетел е кесар/цар, т.е. на другия владетел също трябва да е цар, т.е. градът който обитава е Цариград. А официалното име на Константинопол си продължава да е такова, дори до ден днешен, макар и в турцизиран вариант. Ако титлата цар е българска, защо тази титла се носи и от Стефан Душан и синът му Урош, и от всички руски владетели след Йоан Грозни до Петър Велики включително? Всъщност историята на получаването на титлата цар от Йоан Грозни историята е следната – след като руската държава набира сили и започва да се осъзнава като регионална сила нейният владетел се жени за дъщерята на последния, който носи титлата римски василевс/император и приема титлата цар/кесар/цесар. Т.е. титлата му е свързана отново с титлата кесар. И понеже при Петър Велики Русия става не само регионална, а и световна сила, титлата цар вече не го задоволява и през втората половина на царуването си той приема титлата император, която е латинизираният вариант на титлата василевс. Истината за титлата цар е само една единствена – тя е българизиран (славянизиран) вариант на римско-гръцката титла цезар/кесар. А самата титла василевс е с протобалкански (тракийски?) произход, което е напълно в реда на нещата.
Още малко по въпроса за титлите - и българите след християнизирането, както и византийците, като и в Западна Европа се водят по късно-римската политическа доктрина – старият свят е разделен на две – източен и западен. Двата свята имат по един василевс/император и по един кесар/цезар. Т.е. на изток имат един василевс/император и един кесар/цезар, на запад същото. Така, само българите правят изключение когато получават титлата василевс при Петър, но с ранг на кесар/цезар. Този модел продължава и до днес.
А за каноничността на азбуката и богослужението, това не е първото погазване на "каноничноста" и по тази причина това не е никакъв довод - такива погазвания има поне 5-6, но не получили такова разпространение по ред обективни и субективни причини.

[alexveselinov]

Не мисля, че разводняваме темата. Полезно е да се говори за българската история. Обаче да се върна към написаното от Der Schmarotzer.
Българската титла няма с родство с протобалканската титла „акенас“ Остави ги глупостите на sparotok, за него всички са тракийци и всичко е тракийско. Започнал е да прилича на македонците.
Канасюбиги е с ирански произход, означава От Бога Владетел, тъй като в гръцки източници, българските владетели са наричани "от Бога Архонт".Това е явна гръцка интерпретация на българската титла. Има надписи, които го доказват.
Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.
Кан субиги Омортог: корсис , копанът, беше мой храненик. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. той беше от рода Чакарар.
Кан субиги Омортаг: Негавон, зера тарканът беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удавив река Тиса. Той беше от рода Кубиар
Кан субиги Омуртаг: Шун , жупан тарканът беше мой храненик и умря в войската. Неговият род беше Кюригир.
Кан субиги Омуртаг: ........беше мой храненик и като отиде във войската, загина във войната. Той беше от рода ...дуар.
Кан субиги Омуртаг:......жупанът беше мой храненик и като се разболя, умря. Той беше от рода Ермиар.
Титлата "цар" се официализира в Първото българско царство по времето на Петър I, за това свидетелстват надписът на чръгубъιля Мостич и един тип печати на цар Петър I. Доста неоснователни са мненията, че българското ''цар'' произлиза от славянското цясар, което от своя страна идва от гръцкото кесар. За това твърдение не само че няма конкретни доказателства, но и логиката го отрича. Византийците вече са давали тази титла на предишни наши владетели -Кубрат и Тервел. Тоест ако титлата "цар" е производна на титлата "кесар" и е неин аналог то би следвало само за да се отърват от Симеон, както правят с Тервел да му я дадат и то на драго сърце. Ако "цар" беше "кесар" във византийските източници българският владетел щеше да наричан кесар. Но знаем че това не е така. Напротив "цар" е превеждана единствено и само като "император". И по всичко изглежда че е възприемана като нейна равна. Има и една стара българска поговорка -''Кесаровото кесарю,царевото царю и божието богу''
Стефан Душан е българин по майчина линия - дъщерята на цар Смилец (1292-1298) Теодора е негова майка и трета съпруга на баща му крал Стефан Дечански (1321-1331). Нещо повече - баба му Ана Тертер е дъщеря на цар Георги Тертер Стари (1280-1292) и е майка на крал Стефан Дечански и пак трета съпруга на крал Стефан Милутин (1282-1321). И накрая, Стефан Душан веднага след възкачването си на сръбския престол се жени в единствен брак за сестрата на цар Иван-Александър (1331-1371) Елена. Стефан Душан се е самопровъзгласил за цар, именува се за владетел на българските земи, защото е владеел Македония.
Първия руски цар е Иван Грозни. През 1552 той превзема Казан и унищожава Волжка България, която дотогава съществува като Казахско ханство. Точно в това се крие отговора на въпроса, защо именно Иван Грозни е първия руски цар. Най-голямата Държава в източна Европа по това време е Русия. Руските владетели носят титлата "велик княз". Доста показателно е това, че дори през ХІV-XV век никой руски владетел не се осмелява да се нарече цар. Те са нещо повече от князе, но не отговарят на изискванията да се нарекат царе, затова се наричат велики князе. Първият, който отговаря на тези изисквания е Иван Грозни. Това става в момента, в който той превзема Казан и подчинява българите. Тогава към своята титла той прибавя и "цар на Българите". И въпреки че Иван Грзни е коронясан за цар през 1547 година(преди да е превзел цялото Казанско ханство), първата му атака срещу Волжка България е именно от тази година. С включването на българите в империята му, Иван Грозни получава правото да носи титлата цар, защото макар и да се е възцарил над нехристиянско население, той е християнски владетел, който управлява българите. Показателно е, че в Русия титулът княз, равен на крал(кαίσαρ, кaiser, king) се използва до края, принизявайки я до значението на графска титла през 18 век.

[Der Schmarotzer]

Не мисля, че разводняваме темата. Полезно е да се говори за българската история. Обаче да се върна към написаното от Der Schmarotzer.
Българската титла няма с родство с протобалканската титла „акенас“ Остави ги глупостите на sparotok, за него всички са тракийци и всичко е тракийско. Започнал е да прилича на македонците.
Канасюбиги е с ирански произход, означава От Бога Владетел, тъй като в гръцки източници, българските владетели са наричани "от Бога Архонт".Това е явна гръцка интерпретация на българската титла. Има надписи, които го доказват.
......
Първия руски цар е Иван Грозни. През 1552 той превзема Казан и унищожава Волжка България, която дотогава съществува като Казахско ханство. Точно в това се крие отговора на въпроса, защо именно Иван Грозни е първия руски цар. Най-голямата Държава в източна Европа по това време е Русия. Руските владетели носят титлата "велик княз". Доста показателно е това, че дори през ХІV-XV век никой руски владетел не се осмелява да се нарече цар. Те са нещо повече от князе, но не отговарят на изискванията да се нарекат царе, затова се наричат велики князе. Първият, който отговаря на тези изисквания е Иван Грозни. Това става в момента, в който той превзема Казан и подчинява българите. Тогава към своята титла той прибавя и "цар на Българите". И въпреки че Иван Грзни е коронясан за цар през 1547 година(преди да е превзел цялото Казанско ханство), първата му атака срещу Волжка България е именно от тази година. С включването на българите в империята му, Иван Грозни получава правото да носи титлата цар, защото макар и да се е възцарил над нехристиянско население, той е християнски владетел, който управлява българите. Показателно е, че в Русия титулът княз, равен на крал(кαίσαρ, кaiser, king) се използва до края, принизявайки я до значението на графска титла през 18 век.

Не само Спароток, мисли така по въпроса за титлата „акенас“, така смятат и доста по-сериозни историци-медиевисти, а всъщност Спароток е просто добре информиран, макар и не много добър преписвач. Канасювиги няма как да е от ирански произход, защото няма никакъв адекватен превод посредством иранските езици – освен ако не се смята, че сювиги е равно на сюбеги, а то от своя страна е основата за титлата субаша в един по-късен период. Но това означава водач на войската, а не „от Бога владетел“. Титлата кхан/кан не е с ирански произход, а има тюрко-монголски произход. И няма нищо общо с титлата канасюв(б)иги. Веселин Бешевлиев, който беше в плен на тюркската теория, също греши. Доста голяма част от твърденията му по отношение на старите българи, вече са оборени и научно опровергани.
Лапидарните надписи, които си изброил по кое издание си ги предал? Защото има голяма разлика от това, което е написано от теб и това, което пише в самите надписи по отношение на титлата на владетеля – в оригиналните надписи няма интервали между думите и може да се чете както канас юв(б)иги така и кана сюв(б)иги, така и кан асюв(б)иги и т.н.. Как ще се докаже кое е правилно? Надписите съм ги гледал от фотоси от непубликувания архив точно на Веселин Бешевлиев.
Тезата ти, че титлата цар се официализира по времето на Петър I e много правилна, но къде е била тази титла при другите многобройни надписи, които ти така любезно си цитирал. Там между тях няма и намек за тази титла. Т.е. няма как да има хиатус от повече от хилядолетие и тази титла да се появи от нищото от акадски, с които едва ли имаме каквато и да е връзка. За връзката й с титлата саракт, според мен все още тя не е изяснена и само езиковата близост не е дава повод да се спекулира с нея. Ето повече за „саракт“ от лаици:
nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10171
Титлата, която се използва в старобългарски писмени паметници за първите български владетели е „княз“ ( от Именника, който е познат макар и от по-късен период, но явно е препис на лапидарен паметник от времето на първите български владетели от южната страна на Дунав).
Не знам от къде си получил сведението, че Кубрат получава титлата кесар, такова известие в изворите няма. Той получава титлата „патриций“. Тервел наистина е първият, който получава титлата „кесар“ и то в пълният й смисъл на съвладетел на василевса и втори по ранг в Източна Римска империя. В медалиона пише “ Богородице, пази кесаря Тервел“. Т.е. титлата кесар/цесар/цар е свързана с приемането на християнството (вероятно Тервел е приел християнството), респективно с включването на българския владетелски титул в таблицата на ранговете, т.н. семейство на народите. Ако титлата цар както ти твърдиш е българска титла и такава носели българските владетели, защо те са на второ място след василевса/императора, който не признава чужди титли, не включени в таблицата на ранговете?
Симеон не търси титлата цар, той търси титлата „василевс тон ромеон“, т.е. владетел на целия римски свят, а това значи да бъде първи преди владетеля на Новия Рим-Константинопол. Това не е признато от владетелите на Константинопол дори на Карл Велики, той също става император, но само на франките, т.е. титла равна на тази, дадена стотина години по-късно на Петър I. Какво е получил Симеон от патриарх Николай Мистик, един Господ знае, но факт е, че титлата василевс тон ромеон не му е призната до неговата смърт. Защо го наричат така в надписа на ичиргубоила Мостич може само да се гадае. Понеже по времето на Петър I владетелската титла василевс тон булгарон, която е на по-ниско стъпало от тази на византийския владетел, официално е призната от Византия и вероятно съобразно византийската политическа доктрина му се предоставят макар и формално част от земите на Балканите, които по право се дават на кесаря, е наложена славянизираната титла кесар/цезар/цар като норма в българското общество, и с нея се назовава и Симеон цар, както и в други документи от по-късен период цар се нарича и баща му, макар да се знае със сигурност, че и двамата имат титлата княз.
Не знам от къде си вадиш извода, че титлата цар се превежда с титлата император – никога от византийските автори титлата на българския владетел не се приравнява с тази на византийския владетел. Наистина един друг български владетел също е наречен от византийски автор василевс – това е Омуртаг, който след като разгромява въстанието на Тома Славянина, е наречен „василевса Мортагон“. Все пак това не е официален документ, а само една хроника и е допустимо авторът да представя благодарността си по този начин, защото знаем, че Омуртаг никога не е получавал тази титла. В западните автори наистина има макар и в по-късен период 13-15 век назоваване на български владетели с титлата император, но това е друг исторически период, в който има промяна на титулатурата. А освен това Калоян сам се назовава в писмо до папата император и назовава Петър и Самуил императори (ЛИБИ, 3, 309-310, 319), въпреки, че папата не му е дал тази титла, като основание за това българският владетел посочва фактът, че тя принадлежи нему защото неговите предци са я притежавали. Докато папата упорито го нарича рекс/крал. Титла, която стои по-ниско от тази на императора. Това отново е свързано с доктрината двама императори – източен и западен и двама цезари – източен и западен, трети император е излишен. Василий, архиепископ на България също назовава българските владетели императори (ЛИБИ, 3, 314). Всъщност, формално погледнато, всички български владетели след Петър I от първата българска държава, макар и да се титулуват с титлата кесар/цар, те формално имат правото и на титлата василевс тон булгарон, което от западните автори може и да се приема като равнозначно на император. Това, че Стефан Душан е половин българин не му дава никакво право да носи титлата цар/кесар, ако не я получи по правен начин – да му бъда дадена и потвърдена от патриарх или от византийския владетел. Ако е била така, защо не се назовава веднага след като заема престола цар, а прави това, едва двадесетина години по-късно, когато може да си го позволи това канонически – първо създава патриаршия и след това патриархът го интронизира. Тук стигаме до следващият момент в титулатурата на източноправославните владетели – кой има правото да интронизира владетелите – докато българската, сръбската и руската църкви нямат патриарси това може да прави само и единствено византийският патриарх, който както видяхме го е правил с българския владетел. След като църквите получават патриаршеска титла, съответния владетел вече не се нуждае от благословията на Константинопол, т.е. той се изравнява в интронизационно отношение с константинополския владетел, но въпреки това стои по-ниско от него в йерархията. Фактът, обаче че съответните владетели получават самостоятелно интронизация и титлата цар/кесар, която е част от християнската номеклатура на семейството на владетелите, в очите на съвременниците им ги приравнява с титлата василевс, макар и де юре да не е така. Т.е. Константинополския патриарх може да интронизира като василевс тон булгарон българския владетел, но Преславския патриарх не може да интронизира византийския владетел.
Всъщност начало на имперските претенции на руските владетели се поставя
от Иван III, когато се жени за София Палеологина - племенница на последния византийски император, това е пълната му титла:
„Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори цар.
Т.е. едва когато получава и наследствено право на това, започва да предявява претенции към титлата, която е навлязла в славянската номенклатура „цар“ – 15 век!!! Преди него няма как да се наричат нещо повече от князе или велики князе, понеже са били зависими територии от Златната орда и плащат годишен данък. А Иван Грозни просто нарушавайки каноните приема титлата цар, без да има канонично право на това – трябва да е интронизиран от патриарх, а такъв по това време Русия все още няма. Но това не се отбелязва в историографията, защото там условията се диктуват от победителите, а в случая те са руските учени.
Титлата велик княз е втората по важност в Русия след императора, след времето на Петър Велики и се дава обикновено на брата на императора. Титлата крал (koenig) в началото може и да е била равна на на титлата княз или дори да е произлязла звуково от нея, каквито намеци има, но в последствие стават част от различни политически доктрини. Титлата княз променя с течение на времето значението си в различните части на славяно-византийското ойкумене – от владетелска титла изпада до термин за назоваване на селски кмет в по-ново време. Титлата кайзер/Kaiser се използва предимно от владетелите на Германия след 1871г. – произлиза от титлата цезар/кесар. Владетелите на Германия не са имали правото да получат титлата император, защото тя вече е била заета от императора на Франция. Т.е. отново се сблъскваме с многократно цитираната система семейството на народите, в което всяка титла си има място и значение, и която продължава и до наши дни, с леки модификации.

[alexveselinov]

@Der Schmarotzer

Не само Спароток, мисли така по въпроса за титлата „акенас“, така смятат и доста по-сериозни историци-медиевисти, а всъщност Спароток е просто добре информиран, макар и не много добър преписвач. Канасювиги няма как да е от ирански произход, защото няма никакъв адекватен превод посредством иранските езици – освен ако не се смята, че сювиги е равно на сюбеги, а то от своя страна е основата за титлата субаша в един по-късен период. Но това означава водач на войската, а не „от Бога владетел“. Титлата кхан/кан не е с ирански произход, а има тюрко-монголски произход. И няма нищо общо с титлата канасюв(б)иги. Веселин Бешевлиев, който беше в плен на тюркската теория, също греши. Доста голяма част от твърденията му по отношение на старите българи, вече са оборени и научно опровергани.

Аз не признавам ''автохонната" теория защото няма нито едно убедително доказателство за нея. Не знам и какви са тези историци-медиевисти, само да не са като Ганчо Ценов
Даниел Илиев смята за възможно превеждането на КАНАСУБИГИ през авестийския език (староирански). Възможното тълкуване през него за КАНАС е ЖЕЛАН Е (ИЗБРАН Е), а за КАНАСУБИГИ - ИЗБРАН ДА БЪДЕ БОГ (ЖЕЛАН ДА БЪДЕ БОГ или ИЗБРАН (е) ТОЗИ БОГ). Според Илиев, изречението може да бъде разбрано напълно, тогава когато човек научи, че името на Омуртаг идва от името на едно божество от иранската митология, наречено АМОРДАД, АМУРДАД, АМЕРТАТ – Безсмъртието на душата в иранската митология.
Приемлива е изказаната хипотеза от Цветелин Степанов, дал едни достоверни исторически обяснения и тълкувание на процесите на приемане на тази титла. Цв. Степанов разглобява титлата на KANA (= владетел) и ΣYBIΓI, като втората част разглобява на индо-европейските морфеми su и baga. Baga е бог, а su - "блестящ", "светещ" изразява важни характеристики на всяко едно върховно божество-небесно светило. Така се получава значението KANAΣYBIΓI = "владетел - блестящ бог (светило)", което действително изразява връзката на владетелската власт с бога, и също така си пасва по смисъл с втората част от формулировката - "o ek Qeonarcwn". Тази теория (на Степанов) бе приета и от водещият археолог - покойния проф.Рашо Рашев.
Няма как да е ''акенас'' след като ранните български владетели са носили иранската (средно-персийска) по произход титла “бат”. Много добро изследване върху титлата ''бат'', откриваме в трудовете на няколко наши отявлени специалисти по история на древните българи: проф. Ив.Добрев - "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон"; доц. Иван Иванов - "Върху раннобългарската владетелска титла "бат" и др. Има също така и исторически примери, че думата “бат”, е означавала владетелска титла точно в района, от където е и най-вероятния произход на древните българи- източно от планината Памир (древната Белур), където днес живее индо-иранския народ Кхо (Kho). На техния език bacho (БАЧО) означава ЦАР, КРАЛ (king), а bachan - крале, царе (kings). Това е много близко до титлата, която явно са носели първите български владетели – Бат-Органа, Курт-бат и Бат-Баян, както и владетелят на четирите български племена, водили битка през 5-ти век с остготите до река Тиса - Бато или пък Крум-бат, българския владетелят от 4-ти век превзел римската крепост Амида.

Титлата, която се използва в старобългарски писмени паметници за първите български владетели е „княз“ ( от Именника, който е познат макар и от по-късен период, но явно е препис на лапидарен паметник от времето на първите български владетели от южната страна на Дунав).

Ако наистина трябва да сме точни при Именника говорим за препис, а не за оригинален документ. А що се отнася до славянизираната форма "княз", то за нея нямаме никакви преки, доказателства да е била използвана като титул от славяни или българи (освен именника, които е руски препис). Това е поредното предположение в наша история. Най-ранният епиграфски паметник, където е употребена титлата КЪNАZЬ, е надгробната плоча на Пресиян (Персиян) ІІ. Доста спорно е дали е КНЯЗ или е КАНАС?! Най-ранният автентичен изворен източник, където е употребена титлата КЪNАZЬ, е Супрасълския сборник (Codex Suprasliensis), датиран от XI век - тук искам да подчертая, че говорим за автентичен източник, а не някакъв препис, препис на преписа и прочее. Борис I е наричан МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН в късни (от след 11 век) старобългарски източници и в техните преписи, а самият той е наричан по гръцки в домашните извори "архонт на България", или "каган на българите". Продължителят на Теофан например, по времето на имп. Константин Порфирогенет пише:"Пристигнала вест, че архонта (αρχων) на България Симеон...". В текста на Теофан, където пише за княза на северите Славун също е използвана думата "αρχων".Така, че оригиналната титла използвана от владетеля е била "каган" в българска транскрипция "кан/канна" (отпаднала след християнизацията), и "архонт", който титул е използван още от времето на Кубрат и "Велика България.

Не знам от къде си получил сведението, че Кубрат получава титлата кесар, такова известие в изворите няма. Той получава титлата „патриций“. Тервел наистина е първият, който получава титлата „кесар“ и то в пълният й смисъл на съвладетел на василевса и втори по ранг в Източна Римска империя. В медалиона пише “ Богородице, пази кесаря Тервел“.

Тук си прав, грешката е моя.

Не знам от къде си вадиш извода, че титлата цар се превежда с титлата император – никога от византийските автори титлата на българския владетел не се приравнява с тази на византийския владетел. Наистина един друг български владетел също е наречен от византийски автор василевс – това е Омуртаг, който след като разгромява въстанието на Тома Славянина, е наречен „василевса Мортагон“.

Много добре знаеш, че владетелите след Симеон, носят титлата "василевс на българите", която е превеждана на български и записвана с кирилски букви "ц~рь". Доказано от плочата на ичергубоила Мостич. Това е равносилно на василевс (император). Ти си споменал за кореспонденцията на Калоян с папа Инокентий III. Ето какво пише Калоян- „Най-напред молим от римската църква...корона и достойнство като възлюблен син, както имаха нашите стари царе. Единият беше Петър, а другият Самуил и другите, които ги предшествуваха в царуването, както намерихме записано в нашите книги”
Спори се признат ли е бил в действителност императорския титул на Калоян от страна на папата или не. Мисля, че отговор дадоха част от публикуваните наскоро архиви на Ватикана, от ватканската библиотека - Archivio Segreto Vaticano di registri papali-
Registra Vaticana, том V е регистъра на кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ, където на стр: 56v, 104r, 136r, 137r фигурира следната титла на Калоян: "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY". Коментарите нататък мисля, че са излишни. Това означава, че при пристигане или изпращане на писмо то е описвано от императора на българи и власи. Това е възможно най-точния отговор, тъй като регистъра си е официален ватикански документ от 13 век. Мисля, че не може да има спор около факта, че българските владетели първи са се кичили с титула ЦАР. Дори когато става въпрос за Стефан Душан и Иван Грозни не забравяй, че и двамата са се обявявали за царе на българите. Това е ключа към получаването на царската титла.

[Der Schmarotzer]

kъм alexveselinov:
Прочетох това, което пише Даниел Илиев (bulgaria-is-alive.com/titli%202.html), и за пореден път се убеждавам, че преди да се започне да се разглежда дадена тема по средновековна българска история трябва да се прегледа историографията по въпроса.
Имаше един японец, който беше събрал всички теории за произхода на българите в една статия, но за съжаление не си спомням нито името му, нито в кое списание беше. Теориите бяха повече от 20. За по-важните теории виж както следва:
За тюркската теория - В.Стоянов(ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Valery_Stojanow/VS_Etnonim.htm).
За угрофинската и останалите виж в Станчо Ваклинов (Фирмиране на старобългарската култура).
Всички изследователи, които се включват в тези разисквания са професионални историци. За славянския произход виж книжката на Державин за българите. През 80-те години започна да навлиза теорията за монголскиия и иранския произход на българите – Основен стълб за това е Цветана Тафраджийска – отново един много съвестен и добър изследовател, монголоист, с огромен научен архив, който в последствие се ползва несъвестно от Петър Добрев. В началото на 90-те години започна да се вихри иранската теория, основно провеждана от икономиста (тогава) Петър Добрев, аспирант на Цветана Тафраджийска. Докато книжката му за стопанската история на ранните българи е на много добро научно равнище, всичко писано след това е под всякаква критика. Тази теза беше подкрепена и от доста професионални историци като проф. Бакалов. След това се започна да получава и превес, най-вече заради многото пари и връзки теорията за автохтонността. Като се направи една равносметка на писалите по различните теории прави впечатление един неоспорим факт – привържениците на иранската и автохтонната теория за произхода на българите са предимно лаици – лекари, зъболекари, инженери, журналисти и пр. Едва в последно време с иранската теория започнаха да се занимават и професионални историци, но забележете – нито един от тях, с изключение на Петър Голийски няма необходимото образование. За да се занимава човек с история, както и с всяка една друга професия трябва да се притежава един инструментариум, без който не може да се практикува – за историка това са езиците на ниво ползване, т.е. минимум B2. Единствен Петър Голийски, който се занимава с българите в арменските извори има част от този инструментариум – преподавател е в Арменска филология в СУ. Всичко останали са добре осведомени лаици – все още няма сред тях хора, ползващи нито фарси/пахлави, нито китайски, нито грузински, нито арабски, нито какъвто и да е друг източен чужд език.
Използването на оригиналните извори, а не преводите, дава истинското отношение на писалите, преводът е тълкувание на оригиналния текст от преводача – с това съм се сблъсквал нееднократно в разглеждане на преводните документи и след това сравнението им с оригинала – само за инфо в превод на чужда хроника на български език за първите 30 страници намерих над 40 места със сгрешен превод, като липсваха дори цели пасажи и то преводачът е един от най-добрите такива….
В изложението си ми предлагаш тезата на Даниел Илиев – не е лошо да напишеш къде работи, какъв е инструментариума му за да се оцени това, което е писал, щото от това, което е написал със сигурност е използвал не оригиналите, а преводи на западни езици, т.е. тезите му висят във въздуха, още повече, че познанията му по авестийски вероятно е на ниво А0. С това тезата му пада преди да почне да се разглежда. Следващият автор - Цецо Степанов е великолепен историк и културолог, но е с класическо образование и освен латински и старогръцки и западните езици, не владее другите необходими за това изследване езици – т.е. отново тезите му попадат в графата хипотези, макар и много интересни.
„Водещият“ археолог Рашо Рашев – от това словосъчетание правилна е само думата археолог. Познавах го лично и съм разговарял доста с него, макар и по проблеми от по-късната епоха. Той знаеше само руски и поназнайваше малко английски. За източни езици да не говорим. Изледванията му като фактология може да се приемат, но като основа за теории не!
От всичко написано до тук изводът е един – все още старата българска история крие много тайни, които историците все още не са разгадали и вероятно няма да разгадаят. Когато с тази история се заемат истински, добре обучени историци, каквото до сега липсват, тогава вероятно ще има и напредък, но до тогава ще има само хипотези от знайни и незнайни „учени“. Що се отнася до праславяните и пратраките изследване на високо научно ниво има – нееднократно цитираното от мен: chavdarbonev.zvezdi.org/bg/download.html. Авторът е просефионален историк, археолог и лингвист, с познания по всички балкански езици на ниво ползване + латински и старогръцки+трите западни езика. Там се прави опит и за локализация на разселването на българските племена на Балканите.
Що се отнася до титлите явно си използват този източник:
nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11693. По принцип тук има интересни мнения, но и те не трябва да се приемат априори, а да се види отново и отново изворът, ако може в оригинал.
Що се отнася до написът на „Пресиян II“ кой е точно този герой все още не се знае със сигурност:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D0%BD_II
и съответно манипулацията с титлата му е доста хлъзгава.
Поради факта, че нямаме по-ранни извори няма и по-ранно споменаване на титлата княз. Супрасълския сборник има най-обща датировка между 10-12 век, като повечето изследователи го отнасят към средата на 10 век. Така и не разбрах как стигна до изводът, че титлата на българския владетел е била каган/хаган/хакан, след като така е споменат само Борис и то в документ от доста по-късно и на който топикът му е на съвсем друго място. Терминът „архонт“ в надписът от Балши означава не титла на владетеля, а „владетел“, „управляващ“ - bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BD%D1%82
Всички византийски източници без изключение наричат така не византийските (предимно не християнски) владетели. Терминът „архонт“ мисля, че въобще не влиза в таблицата на ранговете на византийските титли, т.е. включването му като тила на владетел е неуместно.
За титлата василевс вече нееднократно писах няма какво да се повтарям!
Когато цитираш нещо го цитирай точно, а не както ти пасва на тезата. Това е твоят текст:
Ето какво пише Калоян- „Най-напред молим от римската църква...корона и достойнство като възлюблен син, както имаха нашите стари царе. Единият беше Петър, а другият Самуил и другите, които ги предшествуваха в царуването, както намерихме записано в нашите книги”
А това е текста на латински и не лошият превод на български: promacedonia.org/libi/3/gal/3_310.html
Разликата е огромна! Още повече, че преводачът не е превел изречението за царската корона правилно, там, в латинския текст титлата цар не се споменава!!!
Ти пишеш следното:
Спори се признат ли е бил в действителност императорския титул на Калоян от страна на папата или не. Мисля, че отговор дадоха част от публикуваните наскоро архиви на Ватикана, от ватканската библиотека - Archivio Segreto Vaticano di registri papali-
Registra Vaticana, том V е регистъра на кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ, където на стр: 56v, 104r, 136r, 137r фигурира следната титла на Калоян: "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY". Коментарите нататък мисля, че са излишни. Това означава, че при пристигане или изпращане на писмо то е описвано от императора на българи и власи. Това е възможно най-точния отговор, тъй като регистъра си е официален ватикански документ от 13 век.
Вероятно това е твоят извор:
gepard96.blog.bg/history/2011/08/26/jajda-za-myst-taena-7-veka.808725
Както може да се види от писанието ми по-горе, писача, когото си цитирал не си е направил труда да погледне официалното издание на кореспонденцията на Калоян с папата и е написал неверни неща, от които ти си правиш неверни изводи. А за този пасаж:
„Archivio Segreto Vaticano di registri papali:
Registra Vaticana, където в том V е регистъра на кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ, където на стр: 56v, 104r, 136r, 137r фигурира следната титла на Калоян: "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY“
Като имам предвид писанията по-горе на автора на мнението, докато не видя какво точно е написано в самия текст няма как да приема мнението му.
Мисля, че не може да има спор около факта, че българските владетели първи са се кичили с титула ЦАР.
Тук си прав, но в следващото изречение отново грешиш:
Дори когато става въпрос за Стефан Душан и Иван Грозни не забравяй, че и двамата са се обявявали за царе на българите. Това е ключа към получаването на царската титла.
Душан е можел да се нарече „цар на българите“ още веднага след смъртта на Михаил Шишман, но не го е направил, запитал ли си се защо – той е владеел огромна част от България, получава възможност да сменя българските владетели, с който му е изгодно и да влияе на българската външна и вътрешна политика. Защо тогава не получава тази титла, а едва 15 години по-късно, когато България вече е извън сръбската орбита и води самостоятелна политика? За Русия както писах и в предния пост първи се нарича цар Иван III, който все още не е подчинил Казанското ханство. Според теб на какво се основава това, след като имаш предвид какво писах за него в предния пост?

[alexveselinov]

@Der Schmarotzer
Съгласен съм, че нашата история крие много тайни, но след падането на комунизма и свободата която получиха нашите историографи допринесоха много за изясняването и. Историята на една нация и държава се установява въз основа на информацията за миналото, идваща от документи, създадени по време или след определени исторически събития. Истината е винаги повече или по-малко деформирана, в зависимост от определеността, информираността и интелектуалните качества на авторите и изследователите (археолози, историци и обикновени лаици). Безспорен е и факта, че българските средновековни истории и хроники са унищожени при завоюването на страната от османските турци, които ликвидират безжалостно българската аристокрация и църковен елит. Изгорени са още в края на XIV век всички царски, болярски, патриаршески, митрополитски, манастирски библиотеки и архиви. За мащабите на унищожението свидетелство е фактът, че до наши дни са оцелели само 7 български царски средновековни грамоти. Не си ли забелязал, че историческата публицистика, доколкото въобще я има в медиите и главно в интернет, като цяло попадна в ръцете на непрофесионалисти и дори на хора със сериозно нарушено психично здраве.
За това и не отдавам значение на безумията на Ганчо Ценов от първите десетилетия на миналия век, според когото българите си живеят на балканите от праисторически времена, преминавайки от едно качество в друго и съответно променяйки и името на народа. Днес се казваме траки, утре готи и после българи
Няма смисъл да се хабят думи относно тюркския произход и грешките на Златарски. Смятам, че иранския произход на българите е безспорен. Не само Даниел Илиев пише за иранския лингвистичен произход. Бележити учени отдавна са доказали, че българския език е родствен със скитско-сърматския, аварския и е с ирански корен.Това са- акад. О. Н. Трубачев, проф. Карл Мюлленхофф, ''Скифский словарь'' на В. И. Абаев. Както и доц. Иван Танев Иванов който изследва АВЕСТИЙСКИ И ИНДО-АРИЙСКИ ИЗОГЛОСИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
Има и много проучвания на територията на днешна Украйна и различните кавказки републики,които разкриха сарматски, алански и български тамги, оказват се далеч по -многобройни и наситени. Техният произход идва от иранското плато и са много близки до тези, които са открити в Плиска.
Антропологическият анализ на прабългарските погребения показва, че предците ни са били от европеиди. Основният расов тип на прабългарите е близък до този на средноазиатското междуречие, известен още като памиро-фергански расов тип.
Прегледах някои неща от книгите на Чавдар Бонев и съм леко скептично настроен.Теорията му се различава доста от утвърденото в западната историческа наука мнение, че славяните се формират в края на I-то хилядолетие пр. н. е и началото на I-то хилядолетие от н. е. в граничната зона между северните балтийски племена и живеещите по Северното Причерноморие източно-ирански племена скити и сармати. По същество, славяните са относително нов, млад етнос, формиран от смесване на северни племена (балтийци) с южни племена (иранци от вида скити и сармати). За сравнение, иранците и траките се оформят около две хиляди години по-рано.
Ето ти снимка от преписка с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY“

[Der Schmarotzer]

към alexveselinovДа започнем от начало:
1. Проблемът на българската историография не е започнал от комунизма, а още с нейното зачеване. Но за това в някоя друга тема.
2. Въобще не е безспорен фактът, че всичко е унищожено от османците, както и че политическият и духовният елит също са унищожени от османците. Това са наслагвани възрожденски стереотипи, които за съжаление играят все още роля и в нашето съвремие. Че при османското завладяване на българските земи в някои градове като например Търново има унищожаване на българска аристокрация е факт, но това е само единичен случай, макар и това да са над сто души. Това, което пише монахът Исай Серски е само пламенна реч на добър книжовник. Ако погледнеш първите завоеватели на Балканите, ще видиш между тях огромна маса от балканската аристокрация, която преминава на служба при османците (давам само две показателни имена Константин Велбуждски и Йоан Срацимир, за крал Марко въобще да не споменавам). Т.е. има и трите варианта – избити от османците или загинали в сражения срещу тях, избягали в чужбина и останали на служба при османците. Достатъчно е да се погледнат османските дефтери и ще се види дори 50-60 години по-късно от завоеванието огромна маса от християнски тимариоти (бивши аристократи). За църковния елит да не говорим – там даже получават същите благинки, които са имали при християнските владетели. Всъщност едва ли българите са имали такъв архив какъвто си мислим ние. Дори при сърбите, има запазени грамоти от техни владетели само в атонските манастири, докато за български такива има сведения само за 3-4. Вероятно голяма част от архива, доколкото го е имало, е унищожен още при управлението на Чака, след това при завладяването от османците и накрая, според легендите от търновския гръцки митрополит – мисля, че беше края на 18 век (като според мен това е възрожденска легенда). Независима българска архиепископия (в Охрид) съществува до 1767 г. макар и с грък начело. В Охрид има много влиятелно болярско съсловие до 1466г., когато е преселено от Мехмед Фатих в Константинопол, защото са се карали много помежду си. По-скоро част от библиотеките е изнесена във Влашко, Молдова, Белград и там се е загубила следствие на безкрайните войни в двете княжества и в Сърбия. Доказателство за това е библиотеката в Нямц, която съдържа огромен брой български книги от периода на Второто българско царство.
3. "Не си ли забелязал, че историческата публицистика, доколкото въобще я има в медиите и главно в интернет, като цяло попадна в ръцете на непрофесионалисти и дори на хора със сериозно нарушено психично здраве."
Точно това имах предвид в предния пост
4. Не бих могъл да давам съвети или компетентни отговори относно древната история на българските земи защото не съм специалист по този период, но за сметка на това знам на кои изследвания и изследователи може да се довери читателят. По тази причина не мога да кажа коя теория за произхода на българите е най-удачна. Склонен съм да приема това, което пише Чавдар Бонев, защото познавам автора, начина му на писане и научните му критерии – той беше написал през 1996 година два тома за славяните, които минаха безпроблемно вътрешна защита в научната институция, където той работеше, за получаване на титлата доцент. След това обаче авторът се отказа от тях и започна да пише наново всичко. И резултатът е това, което си прегледал. Иска се много голям кураж да се откажеш от нещо готово, когато осъзнаеш, че следвайки и приемайки чужди идеи си грешал. Всъщност той завършва и доказва голяма част от теорията на основателя на славистиката Любор Нидерле.
5. Ситуацията при която си сложил на едно място Трубачев и Мююленхоф с Иван Танев е повече смешна отколкото показателна. Мислиш ли, че въпросният господин знае тези езици на ниво В2 и го ползва свободно, а не е преписвал от по-умни и по-знаещи от него?
6. "Ето ти снимка от преписка с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY“
Както и в предния пост споменах не се доверявай на сульо и пульо, когато пишат, без да си проверил всичко сам, а ако нямаш познания питай знаещите.
В представения текст терминът, с който е назован Калоян е този:
illustri Bulgarorum et Blachorum regi, който значи - крал на българите и власите. Няма в текста никакъв император!!!