Залавянето на Васил Левски

[Вал]

[quote="v.r.s."]А защо непременно Левски трябва да е предаден. Защо да не е било лошо стечение на обстоятелствата и само личната неприязън на определени революционери към поп Кръстьо, най-близкият съратник на Левски в този революционен район, да е повод за оклеветяването му. Той сам е искал да бъде разследван след освобождението, както е изпратил и документи, за оневиняването си, които изчезват, като неговият противник Марин поп Луканов играе голяма роля за това и е най върлият му клеветник.
......
Просто прочети по-горе и ще разбереш защо няма как случайно да са го разпознали на някакъв мост. Знаели са къде може да го намерят. Също не случайно отива в Ловеч. Ако се интересуваш ще научиш, че Димитър Общи е иззел функциите на Левски в Ловеч, Етрополе и Орхание с помощта на Поп Кръстьо. Значи Боголюбивия поп намразва Левски заради проявено насилие, а се доверява на професионалния убиец Общи. Явно има нещо повече....Когато Общи пропява, Левски е трябвало да спасява архива с имената на доверените своите хора в този район. Също ще научиш че Димитър Общи е издал и Поп Кръстъо, Турците първоначално са объркали личността му и когато няколко дни по-късно са прибрали верния човек, най-вероятно са се споразумели с него. Затова той е бил на свобода да донася за Левски. Това го има и на телеграма. Също не случайно най-големият паметник на Левски е не другаде, а в Ловеч. Левски е и бизнес освен всичко друго.

[v.r.s.]

А защо непременно Левски трябва да е предаден. Защо да не е било лошо стечение на обстоятелствата и само личната неприязън на определени революционери към поп Кръстьо, най-близкият съратник на Левски в този революционен район, да е повод за оклеветяването му. Той сам е искал да бъде разследван след освобождението, както е изпратил и документи, за оневиняването си, които изчезват, като неговият противник Марин поп Луканов играе голяма роля за това и е най върлият му клеветник.
......
Просто прочети по-горе и ще разбереш защо няма как случайно да са го разпознали на някакъв мост. Знаели са къде може да го намерят. Също не случайно отива в Ловеч. Ако се интересуваш ще научиш, че Димитър Общи е иззел функциите на Левски в Ловеч, Етрополе и Орхание с помощта на Поп Кръстьо. Значи Боголюбивия поп намразва Левски заради проявено насилие, а се доверява на професионалния убиец Общи. Явно има нещо повече....Когато Общи пропява, Левски е трябвало да спасява архива с имената на доверените своите хора в този район. Също ще научиш че Димитър Общи е издал и Поп Кръстъо, Турците първоначално са объркали личността му и когато няколко дни по-късно са прибрали верния човек, най-вероятно са се споразумели с него. Затова той е бил на свобода да донася за Левски. Това го има и на телеграма. Също не случайно най-големият паметник на Левски е не другаде, а в Ловеч. Левски е и бизнес освен всичко друго.

Само, че поп Кръстьо е най-довереният човек на Левски в този регион, докато Димитър Общи е действал на своя глава. Дори когато се взема решението за обира, Левски и поп Кръстьо са твърдо против, но Димитър Общи не се подчинява. Поп Кръстьо не е случаен човек и не е обикновен поп, а революционер и общественик, не случайно в храма, в който е служил до смъртта си, има плоча с позлатени букви, че той е "борец за църковни, национални и социални свободи". Колкото до това, че е пуснат само едно денонощие след като е задържан, това е по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие.
И Левски не е разпознат нито са знаели къде може да бъде намерен, а заптиетата се усъмняват в него заради отговорът му, че е тръгнал към лозето си. Чак във Велико Търново разбират, че заловеният е Левски.

"Черна плоча от гранит в памет на поп Кръстю Никифоров поставиха преди 7 години български интелектуалци в родния град на свещеника Ловеч. Тя е поставена на входа на църквата "Успение на Света Богородица" в стария ловешки квартал "Вароша".
В храма оклеветеният духовник е служил до смъртта си. Със златни букви на камъка е написано, че той е "борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години." Черната орис на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров е резултат от чудовищна манипулация.
Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина.
Истината продължава да се крие от обществото - било съзнателно, било по инерция. Дошло е време нещата да си дойдат на мястото. И клеймото на позора да се изтрие от паметта на този свят човек.
Последователи на каузата са авторитетни люде като Божидар Димитров, Георги Мишев, Марко Ганчев, Бина Харалампиева и Васил Станилов.
Приживе писателят Николай Хайтов и проф. Николай Генчев също са вдигали глас в защита на прокълнатия свещеник. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта.
Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов, баща на председателя на централния революционен комитет, Марин Поплуканов, към младия отец Кръстю.
Кръстю Никифоров бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги С. Раковски и Васил Левски, ползвал се с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстю откраднал общи пари.
След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси", заявява Колев.
Опашката на крушката: Вина за резила на отеца имат и литераторите
След Освобождението на поп Кръстю е отказано да се защити публично в пресата, защото е щял да изобличи клеветниците си, твърдят изследователи. Изпратена от него дописка до редакция на вестник е иззета от пощата по заповед на Марин поп Луканов. Той се превръща в силен на деня като народен представител, полицейски началник, кмет и окръжен управител.
Подема кампания за демонизиране на отчето. Въвежда неписано правило - всеки кандидат за поборническа пенсия да заплюе ритуално ловешкия Юда като предател. Така името на поп Кръстю ще стане символ за родова вина. Включително и за тази на класиците, и най-вече Вазов, смятат в Ловеч. Историците вече са категорични, че залавянето на Левски край Къкрина се дължи на нелепа случайност. Поп Кръстю въобще не е знаел за движението му, категорични са историци.
И като капак - парите са били у Марин Поплуканов
Истината за прословутите комитетски пари излязла наяве през 70-те години. Дотогава се тълкувала превратно една записка от тефтерчето на Левски:
"У председателя (Марин поп Луканов) има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, но той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава?! На комитетската пара минутата не се знае кога ще се поиска".
Но по време на изкопни работи през 1974 г. на мястото, където била къщата на Марин поп Луканов, били намерени 1364 златни турски монети. Така става ясно, че Левски визира за злоупотреба именно Марин Поплуканов, а не поп Кръстю.

Бел. Ред. – Предимно ловчанлии скачат срещу евентуалното предателство на владишкия наместник, комитетски касиер и общински съветник в ловешкия конак по това време поп Кръстьо Никифоров. Истината отдавна е разлята... Пръв Каравелов в своя в-к „Независимост”указва, че попа е предателя. Освен Вазов, същото застъпват и Захари Стоянов, проф. Иван Унджиев, историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров, половината ловешки революционен комитет. Но пък съратниците на Левски Никола Цвятков и Мария Сиркова твърдят, че това не е вярно.- С. М."

http://bolgari.net/izmit_li_e_pozoryt_n ... h-439.html

Ето и кратка характеристика за самият него.
"Eдин от учредителите на Ловчанското читалище „Наука“ (1870) и Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има планове да се прехвърли във Влашко и издава вестник.
Поради участие на владиката Иларион Ловчански в Църковно-народния събор в Цариград (1872) е назначен за владишки наместник в гр. Ловеч. Поради тази причина е съветник в общината. Стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски (Ако загубя-губя само мене си), никога не доверява на съпругата си. Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните в Къкрина (27 декември 1872), никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.
През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф I назначава поп Кръстю Никифоров за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.

След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица”. Сътрудничи на вестниците на Петко Славейков. Автор е на “Требник” (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский” до пловдивският вестник „Марица”, отговор на публикация на русенския вестник “Славяни”, която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за В.Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“. След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът“.

Така, че всички обвинения се основават предимно на твърдения на негови противници, които са облечени с власт след освобождението, които го оклеветяват и очернят, без да има каквито и да е доказателства, че поп Кръстьо е предал Левски.

[v.r.s.]

Комунистите узакониха лъжата, че поп Кръстьо е предател

- Г-н Мишев, акад. Константин Косев, който е фактор в историческата наука, призна, че именно Иван Вазов е отговорен за лъжата, че поп Кръстю е предал Апостола, както и че Унджиев също носи отговорност. Има ли сила, която може да наложи историческата истина сред широката общественост? Какво трябва да се направи?

- Тази тема, изисква по-обстоятелствени разяснения... Вазов наистина успява с гениалната си поема за Левски да внуши (и продължава да ни внушава), че един поп е предателят. Бил е искрено възмутен от тази постъпка. Единствено е съумял да се въздържи само да спомене името на ловчанския свещеник.

Предоверил се е на Захари Стоянов. Захари пък, влюбен в интелектуалния вожд на Съпротивата – Любен Каравелов, не извършил проверка в Ловеч, за да разбере истината, че поп Кръстю не е и не е било възможно да извърши “черното дело”.

Стигаме до конфликта между Левски и Каравелов за тактиката на революционната борба. Каравелов е бил за незабавно вдигане на въстанието; Левски, прагматикът, запознат отлично с положението в страната, държал това да стане по-късно – затова обикалял и основавал комитети по села и паланки.

Нетърпеливият Каравелов смятал, че Димитър Общи трябва да смени Левски на този пост (тоест да извърши преврат на върха). Общи е заловен като автор на безумния атентат в Арабаконак. Издава цялата нелегална мрежа – това е истинското предателство. За да отклони вниманието от своя избраник, Каравелов избира невинния ловчански поп...


- Левски предаден ли е, според Вас? Фактите показват, че случката в Къкринското ханче е резултат на мащабните мерки по издирването на извършителите на обира в Арабаконак, предприети от османската власт.

- Извършителите на обира са отдавна заловени и вече са пред съда. Заловен е и портретът на Левски и е размножен в хиляди екземпляри, изпратени до всеки полицейски участък. Турската полиция, реформирана по френски образец, вече действа с модерни средства.

Така че всяко заптие вече носи в съзнанието си чертите на опасния Демон на империята и се взира във всеки срещнат непознат. Чудно ли е, че една среща на Пази мост, след кратко съвещание в ловчанския конак, става причина набързо да бъде сформирана потеря, която тръгва по дирята на синеокия непознат, скалъпил набързо лъжата, че отива на лозето си...

Някои смятат, че е кощунство да мислим, че Левски може да допусне една елементарна грешка. Но да не забравяме, че по това време той е бил “бесен” от провала на всичко, което с години е изграждал.

Случайно ли е това “Народе????” в последната страница на тефтерчето му? В него има и разочарование, и мъка, и гняв срещу безотговорността на дейци и спътници...


- Как е възможно толкова поколения историци да не излязат със становище, че предателство няма? Как си обяснявате тази безкритичност?

- Истината е, че един учител, а не историк, разчупи закостенялата обвивка около черната легенда. Васил Колев преснима архива на поп Кръстю, престоял 120 години в Народната библиотека, недокосван от родните ни историци. Разчете го и публикува съчиненията на попа, от които стана ясно, че имаме насреща си човек с необикновени познания, граждански позиции и морал, приятел на Левски още от легията на Раковски в Белград, заклел пред Библията членовете на първия вътрешен таен революционен комитет. Човекът, който е имал в стаята си книгите на Гьоте, Шилер, Пушкин и Белински...

Казано на днешен език, той пръв започва борба с корупцията на новите управници на Ловеч – същите, които заклева пред свещената книга и които забравят клетвата да служат на обществото и почват да трупат богатства чрез измами, далавери, грабеж... Това става причина властта да се обърне срещу него и да разпространява измислицата за неговото предателство...

След преврата на 9 септември 1944 г. войнстващият атеизъм окончателно узаконява лъжата, като я тиражира в учебници , книги, филми, пиеси и не допуска противно мнение.

Имало е историци като проф. Бурмов или проф. Николай Генчев, в по-ново време, които са надигали плахи гласове в защита на поп Кръстю, но комунистическата догма не можеше да допусне реабилитирането на един свещеник.

За съжаление, трябва да отбележа, че това комунистическо мислене продължава да затлачва мозъците на нашите историци, почти четвърт век, откакто се сгромоляса комунизмът. По катедри и институти останаха хора, носители на онази идеология (както и техните наследници), и сега нашите студенти още продължават да бъдат “облъчвани” с псевдонаучните постановки на миналото – един невидим, деструктивен процес, който ще има своите последици още десетилетия нататък.

Обществото очаква обективна оценка на реалсоциализма, а историците мълчат или се занимават с дребнотемие... И трябваше един журналист – Христо Христов – да напише биографично изследване за Тодор Живков или кинодокументалисти да правят филми за горяните, за лагерите в Белене и Ловеч, а поетът Стефан Цанев да създаде своите исторически хроники...

Струва ми се, че нашата историческа наука е строена върху нестабилна пясъчна основа – да се рови в дати, факти и далечни епохи, а пропуска да бъде наука за себепознанието на българина.

Плодотворната линия на Симеон Радев не получи развитие. Идеологията пречеше на изследователите, караше ги да прескачат, да замъгляват или изкривяват факти и събития и накрая се получи огромна книжнина, която в един момент се обезцени и трябва да се бракува...

http://frognews.bg/news_42986/Komunisti ... -predatel/

Дори Левски не е заловен от заптиетата, които са го срещнали на Пази мост, а след като са се усъмнили в него и са докладвали в конака, се сформира потерия и тръгват по следите му и го откриват в Къкринското ханче. Така, че глупостите, че едва ли не са знаели за идването му и са устроили засада, въобще не отговарят на събитията случили се при залавянето. Както казах, те разбират кой е заловеният чак във Велико Търново.