История на България

[Eminem]

https://www.youtube.com/watch?v=eoOF3PyJE90

Как Аспарух победи Римската Империя - непознатите подробности.
*Константин Апамейски съобщава на 9 август 681 г., че неотдавна е имало война между Римската Империя и България – ГИБИ, т.3, с. 170. Казано е ясно с БЪЛГАРИЯ, а не с българите, т.е. става дума за държава, която вече съществува. Преводачите на хрониката на Теофан смятат, че българите са нападнали Римската Империя през 680 г. – ГИБИ, т.3, с. 261.

*Старият автор твърди, че след смърта на Кубрат, или както е по-правилно Кроват, неговите пет сина се разделили. Бат Баян останал в земите на север от Черно море, Котраг преминал река Дон и се заселил на запад от нея. Третият и четвъртият брат прекосили Дунава, като единият се заселил в доминираната от Авари Панония, а другият заминал за Равена, Апенинския п-в. Аспарух пък с една пета от българското население се заселил в Онгъла.

*Разделението на пет групи довело до отслабване на българите и те били нападнати от хазарите, които успели да поставят Бат Баян под своя власт.

*Конниците разпространили слух, че император Константин е побягнал, войската изпада в паника и побягва също, преследвана от българите – ГИБИ, т.3, с.263. После българите поробили земите, които някога били под римска власт – ГИБИ, т.3, с.264.

*Никифор разказва почти същата история, но добавя и ценни подробности. Този автор споделя, че господарят на българите Кроват прогонил аварите от земите си и сключил мир с император Ираклий. Подобно на своя сънародник Теофан Никифор разказва и за войната между българи и хазари.

*Споделено е и това, че войската, чиято цел е да разбие българите установили се край Онгъла е била огромна: конница, пехота и флота от много кораби. Споделен е разказа за бягството на императора и на имперската войска, добавено е и за поробването на градовете на Тракия. В крайна сметка Константин бил принуден да плаща данък на победителите българи – ГИБИ, т.3, с.296.

*Тези твърдения са лишени от логика. Ако в края на VII в. българите са във враждебни отношения с три могъщи сили: аварите, хазарите и Римската Империя, как с една пета от войската си успяват да победят най-голямата, най-добре снабдената и най-добре обучената армия по това време – римската?

*Освен това са налице голям брой свидетелства, според които още преди 680 г., българите са в конфликт с римляните на Балканите, а и с други народи край западните Карпати и др. региони сериозно отдалечени от Приазовието. Става дума за събитията от 330 г., 390 г., 450 г., 478 г., 488 г., 491 г., 493 г., 494 г., 495 г., 499 г., 502 г., 504 г., 512 г., 514 г., 530 г., 535 г., 539 г., 540 г. 550 г.

*Най-логичната теория за основаването на България получаваме от д-р Ценов. Този учен пояснява, че Аспаруховите българи са потомци на тракийския народ мизи, а пък техните съюзници дунавските славЕни са потомци на гетите. Тези два народа обитават земи на юг и север от Дунава от незапомнени времена и по думите на Страбон говорят същият език както и останалите траки.

*Статуквото през II в. е следното: След повече от 270 години борба, римляните най-сетне са завладели земите на южните траки и част от владенията на северните траки. Една част от траките служи на Рим, други - част от северните мизи и гети, живеят на свобода в земите на Източна Дакия. Оттам те нападат тракийските владения на Римската Империя. След няколко века войни, към 680 г. свободните траки се съюзяват с траките под римска власт и така с обединени сили успяват да победят най-силната армия по това време - римската.

Идображения от трудове на Край, Бартоли, Пиранези, Куук и др.

[Drunken_Master]

Еминем, Спароток не е с нищо по-различен от Иван Тренев, повярвай ми...

[Der Schmarotzer]

ние накрая губим и вече придобити земи ..... включително и от турчолята (които ни нападат в гръб тогава) ... за сведение на Сливен.

Абе не може да се окажеш прецакан, след като си изнесъл на 75-80 % Войната на плещите си. Долу-горе това е процентното съотношения, което О.И. праща като войски срещу нас. Останалите са срещу сърби и гърци.
Криво-право, грешно или не, претенциите на сърби и гърци към "спорните територии", си е било при онези обстоятелства - Крайна наглост.
При яснотата на събития вече от разстояние на времето нашата агресия изглежда грешка. Но тогава не е било.
Но и от разстояние на времето виждаме възможности, България да бе излязла, както с чест, така и като Абсолютният Победител от цялата патардия.
Съвсем друг е въпросът обаче, как биха реагирали "Великите Сили", на една изгряваща на хоризонта нова такава.

Прецакан си, щото си идиот, за да се съгласиш да се биеш сам на най-тегавия участък от фронта - вината е изцяло на нашите политици и Фердинанд тогава. Отделно, викаш шумадийската измет с 2 дивизии при Одрин и с тежки оръдия, каквито тежки оръдия ти нямаш, щото си ги откраднал в една корупционна сделка. За капак искаш Солун, а като пълен галфон си вадиш 7-ма рилска дивизия от града и я пращаш с маляшки кораби при Булаир - кой ни е виновен, че сме идиоти?

Мога и още да продължа - Балканският пакт е разглеждан от "матушката" като отбранителен съюз срещу Австро-Унгария, а не като нападателен срещу Османската империя. Така наречената спорна и безспорна зона е изцяло (и двете, да подчертая) въпрос на арбитраж от руския император (и ние сме се подписали под този пакт!), а най-веселото е, че до последно се надяваме същата Русия да спре мамалигите и те да не ни ударят в гръб - идиотия до дупка. Да не говорим, че срещу Османците реално не оставяме абсолютно нищо и сами напускаме Одрин, а техни конни разезди стигат до родния ти град почти, т.е. всичко е срещу сърби и гърци, като срещу маляките даже го играем ларж - мислим, че при съотношение 5:1 в тяхна полза, при това е полето, ще ги бием на ходом - ми не става точно така. И т.н., и т.н. - дълга и широка е...

И къде пише, че безспорната зона е включена в арбитраж на руския император? Големият проблем се появява само и единствено заради малоумната българска външна политика, водена от недоразумението Фердинанд и поплювковците около него. Тази видиотена външна политика не предвижда създаването на независима албанска държава след изгонването на турците, именно от това се поражда големия конфликт между Гърция и Сърбия от една страна и България от друга. Сърбите и гърците си искат компенсации за загубените територии в новосъздадената Албания и ги намират в спорната зона. Румънците и турците само се възползват от ситуацията.

[tmanolov]

ние накрая губим и вече придобити земи ..... включително и от турчолята (които ни нападат в гръб тогава) ... за сведение на Сливен.

Абе не може да се окажеш прецакан, след като си изнесъл на 75-80 % Войната на плещите си. Долу-горе това е процентното съотношения, което О.И. праща като войски срещу нас. Останалите са срещу сърби и гърци.
Криво-право, грешно или не, претенциите на сърби и гърци към "спорните територии", си е било при онези обстоятелства - Крайна наглост.
При яснотата на събития вече от разстояние на времето нашата агресия изглежда грешка. Но тогава не е било.
Но и от разстояние на времето виждаме възможности, България да бе излязла, както с чест, така и като Абсолютният Победител от цялата патардия.
Съвсем друг е въпросът обаче, как биха реагирали "Великите Сили", на една изгряваща на хоризонта нова такава.

Прецакан си, щото си идиот, за да се съгласиш да се биеш сам на най-тегавия участък от фронта - вината е изцяло на нашите политици и Фердинанд тогава. Отделно, викаш шумадийската измет с 2 дивизии при Одрин и с тежки оръдия, каквито тежки оръдия ти нямаш, щото си ги откраднал в една корупционна сделка. За капак искаш Солун, а като пълен галфон си вадиш 7-ма рилска дивизия от града и я пращаш с маляшки кораби при Булаир - кой ни е виновен, че сме идиоти?

Мога и още да продължа - Балканският пакт е разглеждан от "матушката" като отбранителен съюз срещу Австро-Унгария, а не като нападателен срещу Османската империя. Така наречената спорна и безспорна зона е изцяло (и двете, да подчертая) въпрос на арбитраж от руския император (и ние сме се подписали под този пакт!), а най-веселото е, че до последно се надяваме същата Русия да спре мамалигите и те да не ни ударят в гръб - идиотия до дупка. Да не говорим, че срещу Османците реално не оставяме абсолютно нищо и сами напускаме Одрин, а техни конни разезди стигат до родния ти град почти, т.е. всичко е срещу сърби и гърци, като срещу маляките даже го играем ларж - мислим, че при съотношение 5:1 в тяхна полза, при това е полето, ще ги бием на ходом - ми не става точно така. И т.н., и т.н. - дълга и широка е...

И къде пише, че безспорната зона е включена в арбитраж на руския император? Големият проблем се появява само и единствено заради малоумната българска външна политика, водена от недоразумението Фердинанд и поплювковците около него. Тази видиотена външна политика не предвижда създаването на независима албанска държава след изгонването на турците, именно от това се поражда големия конфликт между Гърция и Сърбия от една страна и България от друга. Сърбите и гърците си искат компенсации за загубените територии в новосъздадената Албания и ги намират в спорната зона. Румънците и турците само се възползват от ситуацията.

Точно на теб да ти давам източник :oops: Ми ето ти го:

Чл. 2. Всичките териториални придобивки, които биха се добили със задружно действие в смисъл на членове 1 и 2 от договора, както и на член 1 от това тайно приложение, влазят под задружната власт (condominium) на двете съюзници и тяхната ликвидация ще се извърши веднага и най-късно в срок от три месеца след като мира ще бъде възстановен и то на следните основи:[2]

Сърбия признава правото на България правото на територията, източно от Родопите и реката Струма, а България на Сърбия, правото на територията северно и западно от Шар планина.[2]

Що се отнася до територията измежду Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро, ако двете страни се уверят, че организацията на тая територия в особна автономна област е невъзможна пред вид на общите интереси на българската и сръбската народности, или по други вътрешни или вътрешни причини, то с тая територия ще се постъпи на основата на следните заявления: Сърбия се задължава да не дири нищо отвъд линията, отбелязана на приложената карта и която линия почва турско-българската граница от върха Голем (северно от Кр. Паланка), следва въобще югозападно направление до Охридското езеро, като минава през върха Китка, между селата Метехово и Подържикон, през върха източно от село Нерав, по водораздела до върха 1000, северно от село Бащево, между селата Любенци и Потърлица, през върха Острич 1000 (Лисец планина), върха 1050, между селата Драч и Опила, през селата Талишманци и Живалево, върха 1050, върха 1000, през село Къшали, по главния водораздел Градище планина до върха Горище, към върха 1023, по водораздела между селата Иванковци и Логинци, през Ветерско и Сопот на Вардар и през Вардар, по планинските гребени към върха 2550 и до Перополе планина, по нейния водораздел между селата Крапа и Барбарес до върха 1200, между селата Еркеново и Дреново, до върха Чесма (1254), по водораздела на Баба планина и Крушка Тепеси, между селата Сълп и Церско, до върха Протойска планина източно от село Белица, през Брежани до върха 1200 (Илинска планина) по водораздела през върха 1330 до върха 1217 и между селата Ливоища и Горенци до Охридското езеро при монастира Гъбовци; а България се задължава да приеме тая граница, ако Н. И. В. Руският цар, който ще бъде помолен да бъде върховен арбитър по тоя въпрос се произнесе в полза на тая линия. Разбира се, че двете страни се задължават да приемат като окончателна граница оная линия, която Н. И. В. Руския цар, в гореозначените граници, би намерил че най-отговаря на правата и интересите на двете страни.[2]

Чл. 3. Препис от договора и от това тайно приложение, както и от военната конвенция, ще се съобщят задружно на царското руско правителство, което същевременно ще се помоли да вземе акт от тях, да бъде благосклонно към техните цели, както и да помоли Н. И. В. Руския цар да благоволи той да приеме и одобри ролите, които са предопределени както за Него, тъй и за Неговото правителство от договорните разпоредби.[2]

Чл. 4. Всякой спор, който би се появил по повод тълкуванието и изпълнението на коя и да е разпоредба на тоя договор, на тайното приложение и на военната конвенция, се поднася на окончателното решение на Русия, щом едната или другата страна заяви, че счита за невъзможно да се постигна съглашение с непосредственни преговори.[2]

Чл. 5. Ни една разпоредба на това тайно приложение не може да се разгласи, нито да се съобщи на коя и да е друга държава без предварително споразумение на двете страни и съгласието на Русия.[2]

Съставено в София на 29 февруари хилядо деветстотин дванадесета година.[2]
Ив. Ев. Гешов
М. Милованович

Така достатъчно ясно ли е? Всичко, ама всичко западно от Родопите и Струма е изцяло изложено на волята на Руския император. Всичко! Останалото е пожелателно мислене на неюристи и твоите колеги, за съжаление. Така се създават митовете :oops:

[THE G.A.M.E]

Вижте, събитията и развръзката са ясни.
Ние само можем да интерпретираме и да разсъждаваме, според личните си размисли и страсти.
Фактите, обаче са такива, и аз за това троля русофилите, че Русия МОЖЕШЕ, но не игра в наша полза.
ТолкоС за тЕя "братя славянски".

П.П.

Как па Германия, никога, ама никога не са имали против България да е водещата сила на Балканите, а Русия, все на опаки !!?

[Der Schmarotzer]

Така достатъчно ясно ли е? Всичко, ама всичко западно от Родопите и Струма е изцяло изложено на волята на Руския император. Всичко! Останалото е пожелателно мислене на неюристи и твоите колеги, за съжаление. Така се създават митовете :oops:

Прочети това тук, най-вече писанието на Димитър Мишев, стават ясни много неща от договора, претенциите на сърбите и от евентуалната роля на руския император в него: https://sitebulgarizaedno.com/index.php ... &Itemid=61
Разбира се ти имаш право от юридическа гледна точка, но в международната политика юридическата точка има най-малко право. Да не давам примери дори от днешно време. Правото там е на този с по-голям буй. Така е било от както има живи същества на земята и докато има такива. Всичко останало е да се узакони извоюваното със сила и да се смачка и подчини слабия.
P.S. Ако погледнеш член 4 той обезсмисля всички останали, поне що се отнася до териториалните претенции, включително и твърдението ти за безспорните български претенции за териториите източно от Родопите и Струма.

[Eminem]

„Овчата битка“: Как българите защитиха Европа от монголците
По политически причини тази битка не се коментира. А става въпрос за единственото значително поражение на монголците, докато е жив Чингис хан и единственото в тяхната 20-годишна военна кампания за завоюване на Европа.

Петстотин години, след като Европа беше спасена от Българския Кан Тервел и войските му под стените на Константинопол (717), към нея се задава по-страшна опасност, този път от изток – монголците на Чингис хан.

Конфликтът на монголците с Европа (първо с куманите и руснаците) е провокиран от съперничеството за Черно море и търговските пътища от неговите пристанища на север между европейските морски сили Генуа и Венеция, които отдавна се сблъскват там. Те обещават големи парични облаги на Чингис хан и в 1221 г. той заповядва поход през Кавказ в някогашните земи на Кубрат (Велика България).

Народите, населяващи тогава тези територии, се обединяват около куманите, водени от хан Кутен от династията Тертер, за да се отбраняват. Монголците, водени от Джебе и Субетей, са посрещнати от обединени войски на кумани, лязиги, алани, кавказки българи, волжки българи и хазари (50 000) и тяхното настъпление е спряно.

Впоследствие обаче куманите, подкупени от венецианците и монголците, се отмятат от съюза и останалите се оттеглят. Руските княжества оценяват заплахата и влизат в съюз с притиснатите кумани. В битката при река Калка в 1223 г. монголците разбиват обединените руски и кумански войски в едно сражение, което трябва да се изучава в учебниците като пример за военна некомпетентност В това сражение загива и един от пълководците, Черниговският княз Мстислав, а куманите се изтеглят, стъпквайки руските линии. Възпяваната столетия като героична битка на русите, битката при Калка всъщност е един погром на некоординирани феодални военни формирования, нанесен им от дисциплиниран и грамотен противник.

Много скоро обаче монголците ще се срещнат със съвършено различен противник – Волжка България.

Волжките българи са се отличавали с разнообразна стратегия и координиране на воденето на бойните действия, което е било възможно само при наличие на военни традиции и военна дисциплина, осигурени от високоорганизирана държавност. Всичко това ги прави равностоен противник на монголците.

За сражението при Сaмарската Лука (1223), т. нар. Овча битка, няма да намерите почти нищо в стандартните исторически коментари и почти нищо в Wiki. Дори в повечето случаи тя се прескача и „монголците преминават през Волжка България на път за Централна Азия”. Обикновено се твърди, че след битката при Калка „уморените” монголци се изтеглят на изток към Централна Азия и „минават” през Волжка България.

По политически причини тази битка не се коментира. А става въпрос за единственото значително поражение на монголците, докато е жив Чингис хан и единственото в тяхната 20-годишна военна кампания за завоюване на Европа. По времето на Чингис и сина му Огедей монголците са губили само три битки – в Сибир от Тумед в 1215 г., от Джалал ал Дин в Хорезъм в 1221 г. и от мамелюците при Аин-Джалут в Галилея.

Вярно е, че за битката има само един писмен източник „Аl Kamil fi at Tarikh” („Завършената история”) на арабския историк от кюрдски произход Али ибн ал-Атир. Тя е написана преди 1233 г., само 10 години след битката. В това свидетелство се съобщава за пълно поражение на монголците – „те паднали под мечовете от всички страни. Повечето загинали и много малко избягали”. Руският академик, българинът Гусман Хилилов, цитирайки този източник, споменава специални заграждения, построени от българите и дава цифрата 4000 за загиналите монголци, както и че 1000 попадат в плен заедно с пълководеца Кутай (внук на Чингис хан).

Пленниците били откупени на позорната цена един воин за една овца, а Кутай е просто освободен, което показва добро владение и на психологическата война от страна на българите. От този епизод идва името на битката – „Овчата битка”. Малко след това поражение великият Чингис хан умира.

От споменатите по-горе източници можем да направим следната възстановка на „Овчата битка”, или битката при Самарската Лука. Българите са били подготвили полесражението много внимателно, като са разположили своята първа линия на входа на долината, встрани са разположили стрелци от едната страна на долината, скрити зад гористо възвишение, така че не са могли да бъдат забелязани от монголците, втората линия е била разположена зад редица от свързани коли и трета – на изхода от долината, също невидима за противника.

Монголците атакуват с един корпус който преодолява първата линия на защитата, която се изтегля в „безредие”. Монголците са пропуснати до края на долината, където са спрени от втората линия. Те продължават, въпреки жертвите и преодоляват втората линия, като на изхода се прегрупират, вероятно подкрепени от авангарда на втория корпус, пресичащ необезпокояван по долината. В този момент те са атакувани от третата българска линия, тежката конница, водена от самия кан ГабДула Челбир (името му ясно показва династията, на която е принадлежал – Дуло). В челния сблъсък на двете тежки конници движението на монголците е спряно, при което стрелците зад възвишението започват обстрел на долината. Те стрелят чрез стрелковата техника „елипса”, при която стрелите падат отгоре и покриват определена територия, която пряко не се вижда от тях.

Монголците опитват организирано отстъпление от долината, за да се прегрупират. Но са атакувани отново от българската конница и от първата линия, която се е прегрупирала в техния гръб, като освен това са изложени на обстрел от три страни. Загиват 4000 и са пленени 1000 заедно с Кутай, който вероятно е водил първия корпус. На практика са унищожени 50% от състава на първия корпус, което е загуба, която монголците никога не са претърпявали преди и няма да претърпят до края на войната за Европа.

Шокът от това сражение е такъв, че те до 1229 г. не посмяват да си отмъстят. Първият наказателен поход е именно в тази година, в който те отново са отблъснати. За съжаление, през тези 5 години нито руси, нито кумани проявяват далновидност. Не се създава троен съюз, който единствен би могъл да спаси земите им. Нещо повече, в този период русите няколко пъти атакуват Волжка България в стремеж да откъснат нейни територии. Следват неуспешни походи на монголците срещу българите, в 1232 г. и в 1235 г., завършили с големи загуби и за двете страни. До 1236 г., когато изтощените и намалели български войски са победени и Булгар най-после е превзет.

Войната между волжките българи и монголците продължава 13 години. Равносметката е, че от 1223 до 1241 г. времетраенето на монголската Европейска кампания, която завършва пред стените на Виена, от общо 18 години военни кампании на монголците 13 са срещу българите, а 5 – срещу кумани, руси, поляци, унгарци, австрийци и техните съюзници.

Димитър Димитров

https://www.burgasnews.com/2025/02/21/% ... %82%d0%b8/

[THE G.A.M.E]

https://www.youtube.com/watch?v=8FH0J8dkYGc

[Drunken_Master]

Пак ли с тия "липсващи" славяни, ве? Ей момче, ти не се спря...

[THE G.A.M.E]

Ма, "славяни" ли са, въпросните ?
И пак... Що самите въпросни племена/колена, не са се самонаричали така ?
Когато някой друг ти дава самоопределението/името, нещата не са ок.