sedem_!_dva написа:(3 – 5/2). (3 – 5/2) = (2- 5/2). (2- 5/2) , нека коренуваме двете страни на равенството
(3 – 5/2) = (2- 5/2)
Такава глупост няма...Това е равносилно, като да вземем 3*3=(-3)*(-3) и като ги коренуваме получаваме 3=-3
![]()
, а не 3=3, абе кой ви би през ушите да пишете подобни глупости...
То и затова се слага модул след коренуването на квадрат, заради такива майстори като вас е измислен...
или на горното след коренуване се получава (3 – 5/2)=|(2- 5/2)|=> 0.5=0.5, а всичко друго са измислици.
Обаче има една Квантова геометрия се вика и там не всичко е като в обикновената, ма тя няма общо с темата... там има доста щуротии, като че три точки не винаги образуват триъгълник, две прави успоредни се пресичат някъде в безкрайността и т.н
paskaleevich
Я решете тва да видя какво помните от 8 клас![]()
1.
I 2x-y=3
I -2x+4y=2
2. Система линейно уравнение ( решението има 3 начина )
x+4y=2
Това второто не мога да го разбера какъв е смисъла и за какво присъства ?На първото решенията са му x=7/3, y=5/3
Всъщност 3 точки може да не образуват триъгълник, защото две от тях ако лежат на една права. се получава нещо, което се нарича ъгъл. А аз искам да ви поставя пред един парадокс в българския език и литература и по-точно в преразказването. Имаме текст, в който пвовествователя е герой или по-просто разказвачът е герой (пример за хората,които не могат да си представят такъв текст е "Ние врабчетата") и имаме дидактическа задача преразказ от името на неутрален разказвач, а в изискването се иска да се преразказва от името на пвовествователя, ама така излиза, че предаваме от името на някой от героите и така не е името от на неутрален разказвач. Така се получава парадоксът от преразказваш името на неутрален разказвач, а го предаваш като човек, който е герой.