От какво по-точно бяха уморени футболистите на Левски в мача срещу Берое
Майсторът на перото Жаклин Михайлов онзи ден щрихира няколко от важните изводи и акценти след загубата на Левски в Стара Загора, с изключение на изказването на спортния директор Георги Иванов. Негово поредно абсурдно в рамките на последните медийни изяви на Гонзо.
Думите на Иванов бяха пренебрегнати от голяма част от пишещите журналисти отговорни за ресор Левски, а те не са маловажни, дори напротив. Поне що се отнася до очакванията за визията на отбора и клуба под ръководството на Георги Иванов като директор, Стойчо Стоев като треньор и Иво Тонев, който се явява пряк началник и на двамата.
Та, нека акцентираме върху думите на Гонзо, според който ключов фактор за поражението от хората на Хубчев се оказа...умората. Не търкайте очи, проблемът не е във вашия монитор, както казва рекламата, повредата е в директора, който се опита да ни обясни, че това е разковничето за негативния развой в Стара Загора и отвратителния футбол на хората в „синьо“, които за цял мач създадоха с мъка и късмет нищожното половин положение за гол. Да се чуди обаче човек, какъв ръководител трябва да си, за да се опиташ да завоалираш проблемите по такъв елементарен начин. Извинете, но погледнете футболния календар! За каква умора говорим, за какви 5 лева?! Да, от подобно изказване един неориентиран и ненаясно с футбола зрител вероятно може да бъде подмамен, че Левски е в някакъв постоянен цикъл сряда-събота, в който мисли за пренастройка от „А“ група към Шампионска лига и т.н. Истината обаче е съвсем друга и очевадна и може да се опише с думи прости – липса на професионализъм и капацитет.
Защото трябва да си наистина много бос след 6 години в занаята, щом излизаш на амбразурата с такъв тип оправдание. И то, при положение, че футболният график на ПФК Левски е общодостъпен и всеизвестен на болшиноството, което се вълнува и следи случващото се в клуба. Да, този график е всичко друго, но не и натоварен, точно обратното. Оскъден, миниатюрен, който се свежда само до мачове на родна сцена през 5-6 дни, за капак гарниран с две паузи в шампионата от по две седмици заради националните отбори. Та, в задачата се пита – от какво по-точно са уморени тези футболисти, в чиято длъжностна характеристика е вписано, че им се плаща (доста сериозна сума), за да играят футбол, а не да си почиват?!
Голяма част от отговорите, които търсим са ни ясни, затова и въпросите са реторични. Особено когато става дума за оправдания, конкуренцията на „Герена“ е голяма, тъй като там всеки друг е виновен, но не и самите те. Въпросът е, че времето си минава на един дъх, оправданията не спират, а резултатите и трофеите липсват.
Всъщност, най-голямата умора идва точна от това, че заради оправдателни и лишени от всякаква логика изказвания ала Гонзо, една част от левскарите се отчая до такава степен, че вече не посещава стадиона, друга засега предпочита да живее в заблуда и с надеждата, че нещата ще се оправят от самосебе си, а третата е тази категория, която все още не може да разбере, че обичаният от „синята“ общност футболист на Левски – Георги Иванов, вече е в историята, няма го. Има го директора, който е тотален антипод на играча. Директорът, заради когото на Левски от 6 години не му трябват врагове... За съжаление!